съм. Този разум не им позволява да се изпречат на пътя ни. Те знаят, че единствено неизвестността гарантира тяхната безопасност, затова нападат човека когато е сам, отделен от останалите. Освен това в продължение на тридесет или дори повече години в мините не се е появявал нито един човек. Техните скъпоценни източници на необикновена топлина изчезнали и въпреки това никога досега не са се поддали на изкушението да нахлуят в самия купол. Но когато накрая в мините отново се появили хора, изкушението било твърде голямо и едно от съществата предприело атака, въпреки че атакуваният не е бил сам. Това се оказа фатално за тях и те бяха открити.
— Защо тогава не отидат на Сгряваната от Слънцето страна, щом искат енергия и имат толкова разум? — попита Бигман.
— Може би там е твърде горещо за тях — отвърна веднага Кук.
— Но те обсебиха бластера, нажежен до червено.
— Може би радиацията на Огряваната от Слънцето страна е твърде силна, а те не са приспособени да живеят при такива условия. Или там има друга порода от тези същества. Откъде да знаем? Може би тези на Тъмната страна живеят от радиоактивни руди?
Бигман сви рамена. Намираше такива размишления за безполезни.
Потокът от мисли на Кук изглежда също смени посоката си. Той погледна замислено Бигман.
— Значи вие спасихте живота на Ъртейл — каза Кук, потривайки брадичката си.
— Точно така.
— Е, може би сте постъпил добре. Ако Ъртейл беше умрял, щяха да обвинят вас. Сенаторът Свенсон можеше да използува случая, за да причини големи неприятности на Съвета и на двама ви със Стар. Нямаше да приемат обясненията ви. Вие щяхте да сте свидетел на неговата смърт, а това е достатъчно за Свенсон.
— Слушайте — каза Бигман, пристъпвайки нетърпеливо от крак на крак, — кога ще мога да видя Ъртейл?
— Когато каже доктор Гардома.
— Обадете му се тогава по телефона и го помолете да ми позволи.
Кук фиксира замислено с поглед дребния марсианец.
— Какво сте намислили?
И тъй като трябваше да уговори нещо за гравитацията, той обясни част от своя план на Кук.
Д-р Гардома отвори вратата и покани Бигман да влезе.
— Ваш е, Бигман — прошепна той. — На мен не ми е нужен.
Той излезе и Бигман остана сам с Ъртейл. Джонатан Ъртейл бе малко бледен в лице, но това бе единствената следа от преживяното.
— Цял деленичък съм, ако това си дошъл да видиш — ухили се свирело Ъртейл.
— Точно за това съм дошъл, но искам да ти задам един въпрос. Още ли поддържаш глупавата си теза, че Лъки Стар разпространявал измамната представа за някаква сириусианска база в мините?
— Имам намерение да проверя.
— Слушай, приятелче, знаеш че това е лъжа и само се чудиш как да изфабрикуваш фалшиво доказателство. Изфабрикувай го! Не очаквам да паднеш на колене и да ми благодариш, че спасих живота ти…
— Почакай! — Лицето на Ъртейл бавно почервеня. — Спомням си само, че нещо ме изненада. Беше нещастен случай. Не зная какво се е случило после. Казаното от теб не означава нищо за мен.
— Ти, мъгляв облак космически прах, викаше за помощ! — извика обидено Бигман.
— Къде ти е свидетелят? Нищо не си спомням.
— Как предполагаш, че се спаси?
— Нищо не предполагам. Може би ме е ударил и повалил камънопад. Ако си дошъл тук, очаквайки да плача на рамото ти и да обещая да не дразня твоя приятел-мошеник, ще останеш разочарован. Ако няма какво друго да ми кажеш, довиждане.
— Има нещо, което забравяш — каза Бигман. — Ти се опита да ме убиеш.
— Къде ти е свидетелят? Слушай, дребосъко, ако веднага не се махнеш, ще те смачкам и ще те издухам.
С героични усилия Бигман остана спокоен.
— Ще сключа сделка с теб. Ъртейл. Ти ме заплаши с всичко, което можа да измислиш, само защото си с един инч по-висок и с половин фунт по-тежък от мен, но се уплаши единствения път, когато те атакувах.
— С нож-силово поле, докато аз бях невъоръжен. Не забравяй това.
— Казвам ти, че си страхлив. Ела и се пребори с мен. Сега. Без оръжия. Или си твърде слаб?
— Твърде слаб за да се бия с теб ли? И две години да лежа в болница, пак ще съм по-силен!
— Тогава бий се! Пред свидетели! Можем да използуваме свободното пространство в машинното отделение. Ще уредя това с Хенли Кук.
— Кук сигурно те мрази. Какво ще каже Пивърейл?
— Никой не го пита. А Кук не ме мрази.
— Той изглежда силно желае да те види мъртъв. Но не мисля да му доставя това удоволствие. Защо трябва да се бия с половин-пинтов2 кожен мех, пълен с въздух?
— Страх ли те е?
— Аз попитах, защо? Ти каза, че ще правиш сделка.
— Прав си. Ако спечелиш ти, аз няма да кажа нито дума за това, което наистина се случи в мините. Ако спечеля аз, ти ще престанеш да дразниш Съвета.
— Забележителна сделка. Защо да се безпокоя, че ще приказваш врели-некипели за мен?
— Ти не се страхуваш, че ще загубиш, нали?
— Космос! — Възклицанието беше достатъчно изразително.
— Е, тогава?
— Сигурно ме мислиш за глупак. Ако се бия с теб пред свидетели, ще бъда обвинен в убийство. Ще те смачкам с един пръст. Намери друг начин да се самоубиеш.
— Добре. С колко си по-тежък от мен?
— Със сто фунта — отвърна презрително Ъртейл.
— Със сто фунта сланина — изписка Бигман, а малкото му лице се набръчка в свирепа гримаса. — Слушай какво ще ти кажа. Нека се бием при меркурианска гравитация. Това намалява предимството ти в теглото на четиридесет фунта и запазва предимството ти в инерцията. Достатъчно справедливо, нали?
— Космос — възкликна Ъртейл, — как бих желал да те плясна веднъж, само за да затворя голямата уста върху нищожно малкото ти лице.
— Ще получиш своя шанс. Приемаш ли сделката?
— В името на Земята, да. Ще се опитам да не те убия, но само толкова. Ти поиска това. Сам си го изпроси.
— Правилно. А сега да започнем.
Желанието на Бигман да се бият бе така силно, че докато говореше, подскачаше наоколо и нанасяше бързи юмручни удари във въздуха за упражнение. Той така страстно желаеше този дуел, че нито веднъж не се сети за Лъки, нито усети някакво предчувствие за беда. Нямаше как да разбере, че малко по-рано Лъки се бе сражавал в много по-опасен двубой, отколкото предложеният от него.
В машинната зала имаше чудовищно големи генератори и масивни съоръжения, но също така и обширно празно пространство, подходящо за събирания на персонала. Това бе най-старата част от купола. В първите дни, преди да бъде пробита в меркурианската почва дори една единствена шахта, инженерите на най- ранните конструкции бяха спали върху походни легла на това място между генераторите. При случай то все
