лицето.
— Като член на Научния съвет — продължи той — обявявам, че от този момент нататък за обсерваторията отговарям аз. Доктор Пивърейл не е повече директор. Свързах се с Главния щаб на Съвета на Земята и един кораб е вече на път за насам. Ще бъдат предприети необходимите действия.
— Моля да бъда изслушан! — извика д-р Пивърейл.
— Ще бъдете изслушан — каза Лъки, — но първо чуйте уликите срещу вас. Вие единствен от всички тук сте имал възможност да откраднете сириусиански робот. Доктор Кук ни каза, че по време на пребиваването ви на Сириус са ви предоставили един за лично ползуване. Вярно ли е?
— Да, но…
— Взел сте го със себе си във вашия собствен кораб. Някак сте успял да се изплъзнете от сириусианците. Вероятно те изобщо не са допускали, че някой би могъл да извърши спрямо тях такова ужасно престъпление, каквото е открадването на робот. Може би поради тази причина не са взели никакви предпазни мерки. Освен това, има основание предположението, че роботът се е опитвал да каже „Ъртмен“, когато го попитах кой го е инструктирал. Вие сте бил единственият землянин на Сириус. Вероятно са ви нарекли „Землянин“, когато за пръв път са предоставили робота на вашите услуги и той ви е приел под това име. Накрая, кой би могъл да знае по-добре от вас, кога някой се отправя на Огряваната от Слънцето страна? Кой по-добре от вас би информирал робота по радиото кога няма опасност да бъде открит и кога трябва да се крие?
— Отричам всичко — заяви твърдо д-р Пивърейл.
— Няма смисъл да отричате — каза Лъки. — Ако настоявате, че сте невинен, Съветът ще трябва да поиска информация от Сириус. Роботът ми даде своя сериен номер — РЛ-726. Ако сириусианските власти отговорят, че предоставеният ви по време на пребиваването ви там робот е бил РЛ-726 и че той е изчезнал, след като сте напуснал Сириус, обвинението ще падне върху вас. Освен това открадването на робота е престъпление, извършено на Сириус и понеже имаме с планетите на Сириус договор за екстрадиране, ние ще бъдем принудени да ви предадем в техни ръце. Доктор Пивърейл, бих ви посъветвал да си признаете в да оставите земното правосъдие да си върши работата, вместо да настоявате, че сте невинен и да поемете риска сириусианците да преценяват тежестта на вашето престъпление — открадването на един от любимите им роботи и изтезаването му до смърт.
С невиждащи очи д-р Пивърейл се взираше умоляващо в събранието. После бавно се наклони и се строполи на пода.
Д-р Гардома изтича при него и сложи ръка на сърцето му.
— Жив е — каза той, — но мисля, че ще е най-добре да го сложим на легло.
Два часа по-късно, с д-р Гардома и Лъки Стар до леглото си и в субетерна връзка с Главния щаб на Съвета, д-р Ланс Пивърейл диктуваше своето признание.
Меркурий оставаше бързо зад тях. Макар да знаеше със сигурност, че пратениците на Съвета държат сега положението в ръцете си, освобождавайки го от всяко чувство за отговорност. Лъки все още беше напрегнат. Изражението на лицето му бе мрачно и замислено.
— Какво има, Лъки? — попита загрижено Бигман.
— Жал ми е за стария Пивърейл — отвърна Лъки. — По своему е искал да направи добро. Сириусианците са заплаха, макар и не така непосредствена, както мислеше той.
— Нали Съветът не би го предал на Сириус?
— Вероятно не, но страхът му от Сириус бе достатъчно голям, за да направи признанието. Трикът беше жесток, но необходим. Колкото и патриотични да са били подбудите му, той е бил принуден да направи опит за убийство. Кук също бе подтикнат да извърши престъпление, което не беше по-малко, колкото и лошо мнение да имахме за Ъртейл.
— Все пак, Лъки, какво имаше старият против проекта „Светлина“?
— Пивърейл показа това ясно на банкета — отвърна невесело Лъки. — Всичко бе изяснено онази вечер. Ти си спомняш оплакванията му, че Земята става по-уязвима, като увеличава зависимостта си от вноса на храни и природни богатства. Той каза, че проектът „Светлина“ би направил Земята зависима от космически станции. Искаше Земята сама да задоволява нуждите си, за да може по-сполучливо да се съпротивлява на сириусианската опасност.
Със своя леко сенилен ум той може да е мислил, че като саботира проекта „Светлина“, ще помогне за осъществяването на това самозадоволяване. Може би първоначално е донесъл робота със себе си като театрална демонстрация на сириусианската мощ. Обаче когато при завръщането си открил, че проектът „Светлина“ е в ход, той го превърнал в саботьор.
След пристигането на Ъртейл вероятно се е страхувал, че той ще започне да разследва аферата с проекта „Светлина“ и ще го изобличи. Затова поставил в стаята му повреден топлоизолиращ скафандър, но Ъртейл открил повредата. Възможно е наистина да е вярвал, че това е работа на Майндс.
— Разбира се, трябваше да се досетя — каза Бигман. — Първия път, когато се срещнахме със стария, той не каза нито дума за Ъртейл, толкова го е било яд на него.
— Точно така — потвърди Лъки, — а нямаше очевидна причина както в случая с Майндс, например. Допусках, че може да има някакъв мотив, който не подозирам.
— Това ли те насочи към него, Лъки?
— Не, имаше нещо друго. Това бе повреденият топлоизолиращ скафандър в нашата стая. Най-добрата възможност да го остави там имаше самият Пивърейл. За него би било и най-лесно да се отърве от скафандъра, след като убие човека, който го е облякъл. Най-добре е знаел коя стая ни е дадена и е могъл да го внесе в нея. Това, което все пак ме безпокои, е какъв е бил неговият мотив? Защо би искал да ме убие? Името ми очевидно не означава нищо за него. Когато се срещнахме за пръв път ме попита дали не съм субтемпорален инженер като Майндс. Майндс вече беше отгатнал името ми и се опитваше да ме спечели. Доктор Гардома беше чувал за мен във връзка с отравянията на Марс. Ъртейл, разбира се, е знаел всичко за мен. Питам се дали е възможно доктор Пивърейл също да е чувал за мен?
Серес, например, бе мястото, където двамата с теб бяхме за малко по време на битката с пиратите. Там се намира най-голямата обсерватория в Системата. Може ли тогава доктор Пивърейл да не е бил там по същото време? Аз го попитах, а той отрече да ме е виждал на Серес. Призна, че го е посещавал, а по-късно Кук ни каза, че често е ходел там. Пивърейл продължи да обяснява без каквото и да било подканване от моя страна, че по време на пиратското нападение е бил болен на легло. По-късно Кук потвърди това негово изявление. Така Пнвърейл се издаде. Във вълнението си се бе разприказвал излишно.
— Не разбрах — каза дребният марсианец.
— Много просто. Ако Пивърейл е бил на Серес няколко пъти, защо тогава е почувствувал необходимост от алиби точно по време на пиратското нападение? Защо точно по това време, а не по друго? Очевидно е знаел по какъв повод съм на Серес и се опитваше да се подсигури с алиби. Очевидно е също, че е знаел кой съм. Защо тогава се опита да убие и мен, и Ъртейл? Ти знаеш, че и двамата щяхме да пострадаме от повредени топло изолиращи скафандри. Причината е, че и двамата бяхме тук с една и съща цел, разследване. От какво се страхуваше Пивърейл? После, на банкета, той започна да говори за роботи и сириусианци и нещата отидоха по местата си. Разказът на Майндс веднага доби смисъл и разбрах, че единственият, който би могъл да донесе робот на Меркурий е или сириусианец, или доктор Пивърейл. Струваше ми се, че отговорът е Пивърейл в че той говори за сириусианците, за да се подсигури. Ако роботът бъде намерен и саботажите спрат, това би му послужило като димен екран, зад който да скрие собственото си участие, а самото откриване на робота би било добра антисириусианска пропаганда. Нуждаех се от доказателство. В противен случай сенаторът Свенсон би разгласил, че само вдигаме пушилка, за да прикрием с нея собствената некомпетентност и разточителност на Съвета. Нуждаех се от убедително доказателство. Поради непосредствената близост на Ъртейл не смеех да говоря с никой по този въпрос, дори с теб, Бигман.
— Кога най-сетне ще започнеш да ми се доверяваш, Лъки? — измърмори обидено Бигман.
— Когато мога да разчитам, че ще избягваш номера като тези, да се биеш с хора, два пъти по-големи от теб — отвърна Лъки с усмивка, която смекчи малко остротата на изявлението му. — И така, аз тръгнах да
