Както има физическа инерция, тъй има и социална, и психическа. А и щом започне да действа открито, просто ще принуди Демерцел да застане нащрек.
— Тогава какво прави тя сега?
— Предполагам, че информацията за теб — подходящо преувеличена и украсена — е пусната на неколцина важни люде. Скоро ще стигне до онези вицекрале на сектори, до адмиралите на флотилии и до други влиятелни хора, които тя чувства, че гледат благосклонно на нея или пък неблагосклонно на императора. Стотина души, готови да я подкрепят, биха могли да заблуждават лоялистите достатъчно дълго, така че да дадат възможност на Рашел Първа да изгради своя Нов ред, за да смаже всяка съпротива, която тъй или иначе ще възникне. Мисля, че разсъждава точно по тоя начин…
— И все пак от Чувек няма ни вест, ни кост!
— Въпреки това той положително прави нещо. Всичко тук е прекалено важно, за да го пренебрегне.
— А не ти ли е минало през ума, че може и да е мъртъв?
— Има такава възможност, разбира се, но не ми се вярва. Ако беше, щях да науча.
— Дори тук?
— Дори тук.
Селдън повдигна вежди, но не каза нищо.
Късно следобед се върна Рейч — щастлив и възбуден, пълен с описания на маймуни и бакариански гримохери, така че взе разговора по време на вечерята изцяло в свои ръце.
За пръв път от пет вечери насам Рашел не сподели масата с тях, но това с нищо не намали великолепието на храната, нито пък числеността и сръчността на сервитъорите.
Чак след като се върнаха в своите стаи, Дорс подхвана:
— Хайде, Рейч, разкажи ми какво стана с госпожа кмета. Кажи ми нещо, което тя е направила или изрекла и което ти смяташ, че би трябвало да научим.
— Има едно важно нещо — просия хлапето. — Бас държа, че заради него не дойде на вечеря.
— И какво е то?
— Градината беше затворена за всички освен за нас, нали разбирате. Ние бяхме много — Рашел и аз, и всякакви образи с униформи, и мадами с дрехи фантазе, и други такива ми ти работи. Сетне оня образ с униформата — един, дето отначало го нямаше, а дойде по-късно — й рече нещо тихо и ’сподарката се обърна към другите, и им махна ей така с ръка, сякаш да не мърдат. И те наистина не мръднаха. Тя отиде малко настрани с него, за да може да приказват и никой да не ги чуе. Само дето аз продължих уж да не им обръщам внимание и да зяпам по различните клетки, и така минах по-близо до Рашел, та да мога да я чувам. Тя каза: „Как смеят?“, ама наистина беше бясна! А оня с униформата изглеждаше разтревожен — просто го мярнах за малко, щото се опитвах да изглеждам, сякаш киризя животните — та затова повечето слушах. Та оня рече, че някой си, не си спомням името му, но май беше генерал или нещо таквоз… Рече, че този генерал казал, че офицерите били поставили клетва за предаденост на морука на Рашел…
— Положили клетва за преданост — поправи го Дорс.
— Нещо таквоз и че се тревожели, дето трябвало да правят к’вото им заповяда една женска. Оня каза, че искали стария или ако старият е болен, той да си избере някой мъжки, дето да бъде кмет, а не някаква си женска.
— Да не е женска? Сигурен ли си?
— Така рече. Прошепна го. Беше много разтревожен, а Рашел толко’ беше избесняла, че едва дето можеше да приказва. Тя рече: „Ще му отсека главата. Утре всички ще ми се закълнат в преданост и който откаже, ще съжалява още преди да е минал един час.“ Точно това каза. Развали цялото събиране и всички се върнахме, и през цялото време една дума не обели. Само седеше, ама много ядна и гневна.
Дорс го похвали:
— Добре, Рейч. Не споменавай никому за случката.
— Разбира се, че няма. Туй ли ти трябваше?
— До голяма степен. Идеално си се справил, момче, а сега си иди в стаята и забрави за цялата тая работа. Изобщо не я мисли повече.
Когато той си отиде, историчката се обърна към Селдън и възкликна:
— Много интересно! Има толкова случаи, когато дъщери са наследявали поста от бащите си или, ако е там въпросът, от майките си и са ставали кметове. Имало е дори царуващи императрици, както несъмнено ти е известно, и изобщо не мога да си спомня някога в имперската история да се е поставял толкова сериозно въпросът кметът да не е жена. Направо да се чудиш защо такова нещо се случва в Што.
— Че защо пък не? — възрази математикът. — Съвсем скоро бяхме в Микоген, където жените не ги смятат за нищо и положително не могат да заемат властови постове, колкото и да са маловажни…
— Да, разбира се, но това е изключение! На други места и по друго време именно те са доминирали. В интерес на истината управлението и властта винаги са били къде повече, къде по-малко, еквисексуални. Ако все пак тенденцията е на най-високите постове да има повече мъже, то е защото жените са по-склонни да се обвързват — чисто биологически — към продължението на рода.
— Само че какво е положението в Што?
— Доколкото ми е известно, също еквисексуално. Рашел не би се поколебала да поеме кметската власт и мисля, че старият Маникс също не се е поколебал да й я отстъпи. А тя е била изненадана и бясна, загдето се е сблъскала с мъжкото несъгласие. Не е възможно да го е очаквала.
— Явно си доволна от това — отбеляза Селдън. — Защо?
— Просто защото е толкова неестествено, че няма как да не е нагласено. Мисля, че Чувек го е скалъпил.
— Така ли мислиш? — разсеяно попита ученият.
— Да — твърдо отвърна Дорс.
— Знаеш ли — още по-отнесено каза той — и аз си мислех същото.
88
Сутринта на десетия ден от пребиваването им в Што прозвуча сигналът на входната врата и отвън се дочу пискливият глас на Рейч:
— Господин Селдън… война!
На математика му трябваше само миг, за да се отърси от съня, да се пробуди напълно и да изскочи от леглото. Когато разтвори вратата, вече леко трепереше (още в началото на престоя си тук бе установил, че штоанците предпочитат в къщите им да е доста хладно).
Рейч се втурна вътре, развълнуван и ококорен.
— Господин Селдън, хванали са Маникс, стария кмет. Хванали са…
— Кои са го хванали, момче?
— Имперците. През нощта самолетите им са накацали навсякъде. Хипервизията разправи всичко. Има един офицер-призрак в стаята на гу’жата. Тя рече да те оставя да спиш, но аз реших, че ще искаш да знаеш.
— И си напълно прав! — Забавил се само колкото да си наметне една хавлия, Селдън се втурна в стаята на Дорс. Тя бе напълно облечена и наблюдаваше образите на плочата пред поставения в нишата хипервизионен апарат.
Там зад някакво бюро седеше мъж с ясно очертаващо се изображение на космически кораб и слънце на лявата предница на туниката си. От двете му страни имаше двама въоръжени войници, също с добре познатата емблема. Офицерът зад бюрото говореше:
— …сега е под мирния контрол на Негово императорско величество. Кметът Маникс е в безопасност и отлично здраве и упражнява своята власт под ръководството на приятелските имперски войски. След малко той ще застане пред вас, за да призове към спокойствие всички штоанци и да помоли местните войници, които все още са въоръжени, да предадат оръжията си.
Последваха други новини от различни журналисти с неемоционални гласове, до един с имперски ленти на ръкавите. Новините бяха едни и същи: тази или онази част от штоанските сили за сигурност се е предала, след като дала проформа няколко изстрела, а понякога и без никаква съпротива. Този или онзи градски
