Той млъкна, за да отпие от студения сок, без да отделя очи от лицето на събеседника си.
— И? После какво? — попита Чувек.
— Междувременно Дорс ми разправи нещо, което нарекох историята за ръката върху бедрото. Само по себе си то няма никакво значение — просто една забавна и съвършено тривиална история. Само че в резултат тя спомена за различните сексуални нрави на отделните светове и в секторите на Трантор. Хрумна ми, че се отнася към различните транторски сектори, все едно че са отделни светове. Мина ми през ума, че вместо двадесет и пет милиона свята имам да се оправям с двадесет и пет милиона плюс още осемстотин. Разликата ми се видя незначителна, така че я забравих и повече не се и сетих за нея. Докато обаче пътувах от Имперския сектор в Стрилинг, оттам — в Микоген, оттам — в Дал, оттам — в Што, аз самият наблюдавах колко много се различават те помежду си. Мисълта, че Трантор не е единен свят, а комплекс от светове, укрепна, но аз все още не забелязвах най-важното. Едва когато изслушах Рашел — виждаш ли, излезе добре, че накрая бях заловен от Што и нетърпеливостта на Рашел ме набута в грандиозните й планове, дето тя ми изложи — та когато изслушах кметицата, тя ми заяви, че всичко, което иска, били единствено Трантор и няколкото най-близки свята. Сами по себе си те са една империя, рече тя, и се отметна от останалите светове като от едно „далечно нищо“.
Селдън потърка с показалец челото си, сякаш искаше да си припомни нещо много важно, преди да продължи:
— Чак тогава прозрях онова, което сигурно доста време е витаело в скритите ми и от самия мен мисли. От една страна, Трантор представлява изключително сложен социален организъм, тъй като е многолюден свят, изграден от осемстотин по-малки. Сама по себе си това е достатъчно разклонена система, за да придобие психоисторията смисъл, и същевременно достатъчно проста в сравнение с Империята като цяло, за да направи моята наука практична. А другите светове, онези двадесет и пет милиона? Те бяха едно „далечно нищо“. Разбира се, те влияеха на Трантор и сами биваха повлияни от него, но това бяха влияния от друг, второстепенен порядък. Ако можех като първо приближение да накарам психоисторията да работи само за Трантор, слабите ефекти от Външните светове биха могли да се добавят като по-късни модификации. Разбираш ли какво имам предвид? Търсех опорна точка, за да изградя практически приложимата наука психоистория, и я търсех в далечното минало, докато през цялото време светът, който ми трябваше, е бил под краката ми… сега.
С явно облекчение и радост Чувек възкликна:
— Прекрасно!
— Само че, Четър, всичко останало тепърва трябва да се направи. Трябва да изуча Трантор подробно. Ако имам късмет и живея достатъчно дълго, може би ще намеря отговорите, преди да умра. Ако не, ще се наложи моите приемници да ме последват. Възможно е империята да рухне и да се разцепи, преди психоисторията да е станала приложима.
— Ще направя всичко, каквото мога, за да ти помогна.
— Зная — отвърна Селдън.
— Значи ми вярваш, въпреки че съм Демерцел?
— Напълно. Абсолютно. Вярвам ти, понеже ти не си Демерцел.
— Но аз съм! — настоя Чувек.
— Не, не си. Персонализацията ти като Демерцел е също тъй далеч от истината, както персонализацията ти като Чувек.
— Какво имаш предвид? — очите на другия мъж се разшириха и той леко се отдръпна назад.
— Имам предвид, че вероятно си избрал името Чувек от някакво изкривено усещане за това кое е подходящо. Чувек е неправилно произнесено „човек“, нали?
Събеседникът му не реагира, а само продължи да го гледа втренчено.
И накрая Селдън рече:
— Защото ти не си човек, нали, Чувек-Демерцел? Ти си робот.
XIX. ДОРС
СЕЛДЪН, ХАРИ — Обикновено за Хари Селдън се мисли единствено във връзка с психоисторията и той се разглежда само като персонификация на математиката и обществената промяна. Несъмнено самият учен е насърчавал това, тъй като никъде в официалните си трудове не е направил и най-малък намек как е успял да реши различните проблеми на създадената от него наука. Ако се съди по онова, което ни е оставил, гениалните скокове на мисълта му са идвали толкова естествено, колкото човек диша. Селдън не ни казва нищо и за глухите улички, в които е попадал, нито пък за погрешните завои, които може би е правил.
…Що се отнася до личния му живот, той също представлява бяла страница. За неговите родители и потомци не научаваме нищо повече от шепа тривиални факти. Известно е, че единственият му син, Рейч Селдън, е бил осиновен, но не се знае как е станало това. За жена му знаем само, че е съществувала. Очевидно Селдън е пожелал да бъде нула навсякъде, освен там, където става въпрос за психоистория. Сякаш е чувствал или е искал другите да почувстват, че не е живял, а просто е психоисторизирал.
90
Чувек седеше спокойно и по лицето му не трепваше и мускулче. Продължаваше да гледа втренчено Селдън, а от своя страна Селдън изчакваше. Смяташе, че следващият, който трябва да проговори, е Чувек.
И Чувек го стори, но само колкото да каже:
— Робот? Аз? Предполагам, че под робот имаш предвид изкуствено същество — като онзи предмет, който видя в Сакраториума на сектор Микоген?
— Не точно такъв — рече математикът.
— Неметален? Неполиран? Не и безжизнено подобие? — запита Чувек без следа от каквото и да е учудване.
— Не. За да бъде едно живо създание изкуствено, не е необходимо да е направено от метал. Говоря за робот, който на външен вид е неразличим от човека.
— Хари, ако е неразличим, как тогава ще го различиш?
— Не и по външния вид.
— Обясни ми.
— По време на своето бягство от теб като Демерцел, както вече ти казах, научих за два древни свята — Аврора и Земя. За всеки от тях се говореше като за първи, за единствен свят. И в двата случая се споменаваше за роботи, но имаше една разлика.
Селдън умислено наблюдаваше мъжа от другата страна на масата, чудейки се дали по някакъв начин той ще даде знак, че е нещо по-малко… или повече… от човек. Засега такъв знак нямаше, ето защо той продължи:
— Когато ставаше дума за Аврора, роботът се споменаваше като ренегат и предател, зарязал каузата. Когато пък ставаше дума за Земята, той се споменаваше като герой, който въплъщава спасението. Толкова трудно ли беше да се допусне, че това е един и същ робот?
— Един и същ? — промълви Чувек.
— Точно това си помислих… Помислих си, че Аврора и Земята са били два отделни свята, съществували по едно и също време. Не зная кой от тях е предхождал другия. Съдейки по арогантността и съзнателно втълпяваното чувство за превъзходство на микогенците, мога да предположа, че Аврора е бил първоначалният свят и че аврорците са презрели земяните, които са се откъснали или дегенерирали от тях. От друга страна, майка Рита,която ми разправи за Земята, беше убедена, че именно тя е първоначалният
