щеше да последва кървав бунт. Обаче мъжете са си мъже, а почти всички штоански генерали са такива. Всъщност не е нужно кой знае колко, за да възбудиш негодуванието и латентния страх от жените у всеки мъж. Може би нещата са на биологична основа, която като робот аз не успявам напълно да проумея. Трябваше ми само да подсиля това чувство, за да предизвикам провала на плановете. И с милиметър да бях прекалил, щях да отида твърде далеч и бих изтървал онова, което исках — безкръвното поражение. Не желаех нищо друго, освен штоанските пълководци да не се съпротивляват, когато войниците ми пристигнат.
Данил поспря, сякаш за да подбере точните думи.
— Няма да описвам математическия апарат, скрит в моя позитронен мозък. Това е повече, отколкото мога да проумея, макар сигурно да не е повече от онова, което ти ще разбереш, ако размислиш достатъчно. Както и да е, управляват ме трите закона на роботиката, които обикновено се изразяват с думи — или поне едно време, много отдавна, се изразяваха така. Ето ги: първо — роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда; второ — роботът е длъжен да се подчинява на заповедите, давани му от хората, освен ако такава заповед противоречи на Първия закон; трето — роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, освен ако тази грижа противоречи на Първия или Втория закон.
— Преди двадесет хиляди години — продължи Р. Данил Оливо — имах… един приятел. Друг робот. Не като мен. Него не можеше да го сбъркаш с човек, но именно той притежаваше ментални способности и чрез него се сдобих със своите. Според този мой приятел би следвало да съществува още по-общо от трите закона правило. Той го нарече Нулев закон, тъй като нулата предхожда единицата. Нулевият закон гласи: роботът не може да причини вреда на човечеството или с бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. В такъв случай Първият закон би трябвало да изглежда така: роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда, освен ако това противоречи на Нулевия закон. По сходен начин се изменят и останалите закони. Разбираш ли?
Данил чакаше с видимо нетърпение и Селдън отвърна:
— Разбирам.
Тогава другият продължи:
— Белята, Хари, е, че е лесно да идентифицираш един човек. Аз мога да го потвърдя. Лесно е да се разбере какво ще причини вреда на някого и какво няма — или поне е относително просто. Но какво е човечество? Какво можем да посочим като пример, когато говорим за човечество? И как да определим вредата за него? Кога дадено действие ще направи повече добро, отколкото зло на човечеството като цяло и как да разбереш това? Роботът, който пръв измисли Нулевия закон, умря — тоест стана постоянно неактивен — защото бе принуден да направи нещо, което би следвало да спаси човечеството, но не можеше да бъде сигурен, че ще успее да го стори. И когато се дезактивира, остави грижата за Галактиката на мен. Оттогава аз се опитвам… Намесвам се толкова малко, колкото е възможно, като разчитам хората сами да преценят кое води към добро. Те могат да рискуват; аз не. Те могат и да не постигат целите си; аз не смея. Те могат да причиняват вреда поради недомислие; ако аз го направя, ще се дезактивирам. Нулевият закон не допуска никакви вреди от недомислие. Все пак някога бивам принуден да предприема и действия. Това, че още функционирам, показва, че те са били умерени и дискретни. Налага ми се обаче да се намесвам все по-често и вече от десетилетия трябва да играя ролята на Демерцел, като се опитвам да водя управлението така, че да забавям краха… Когато ти изнесе доклада си пред математическата Конференция, моментално разбрах, че психоисторията е инструмент, който може да направи възможно определянето на това кое е добро и кое — лошо за човечеството. С нея решенията, които взимаме, щяха да бъдат по-малко случайни. Сигурно дори бих се доверил на хората да взимат тези решения и отново да започна да се намесвам единствено в най-спешните случаи. Така че уредих Клеон да научи бързо за твоя доклад и да те привика. Сетне, когато чух, че си отрекъл ценността на своята идея, трябваше да измисля някакъв начин въпреки всичко да те накарам да опиташ. Разбираш ли, Хари?
Леко обезсърчен, Селдън машинално отговори:
— Разбирам, Чувек.
— Да! За теб в редките случаи, когато ще мога да те видя, аз трябва да си остана Чувек. Ще ти дам, ако ти е нужна, информацията, с която разполагам, и в битието си на Демерцел ще те закрилям, доколкото мога. Никога не трябва да говориш за мен като за Данил.
— Не бих си го и помислил — побърза да го успокои математикът. — Доколкото твоята помощ ми е необходима, да попреча на плановете ти означава да проваля цялата работа.
— Да, зная, че не би си го и помислил — усмихна се уморено Р. Данил Оливо. — В края на краищата ти си достатъчно суетен, за да пожелаеш психоисторията да се припише изцяло на теб. Едва ли би поискал някой някога да узнае, че си се нуждаел от помощта на един робот.
Селдън пламна.
— Не съм…
— Колкото и старателно да го криеш от самия теб — ти си! И това е важно, защото аз трябва да подсилвам минимално тази емоция, така че никога да не споменаваш за мен пред други хора. Дори въобще да не ти хрумне.
— Подозирам, че Дорс знае… — подхвана ученият.
— Тя наистина знае. И също не може да го сподели. Сега, след като и на двамата ви е известна моята природа, ще ме обсъждате свободно помежду си, но не и с някого другиго.
Той се надигна.
— Хари, отивам да си върша работата. Ти и Дорс скоро ще бъдете върнати в Имперския сектор…
— Момчето — Рейч — трябва да дойде с мен! Не мога да го изоставя. И още, има един млад далянин — Юго Амарил…
— Разбрах. Рейч ще дойде и ти можеш да вземеш всеки свой приятел, когото пожелаеш. За всички ви ще се погрижат както подобава. Ще работиш над психоисторията. Ще имаш екип. Както и необходимите компютри и справочни материали. Аз ще се намесвам колкото е възможно по-малко, тъй че ако съществува някаква съпротива спрямо твоите възгледи, която не е стигнала чак дотам да застраши мисията ти, ще трябва да се оправяш съвсем самичък.
— Почакай, Чувек — настойчиво помоли Селдън. — Ами ако въпреки цялата ти помощ и всичките ми старания в края на краищата се окаже, че не е възможно от психоисторията да се направи практичен инструмент? Ако… не успея?
Данил втренчено го погледна.
— В такъв случай имам под ръка втори план. Върху него също работя от дълго време — на друг свят и по различен начин. Той е много труден и в някои отношения дори по-радикален от психоисторията. Естествено той също може да се провали, но ако пред нас са открити два пътя, шансът за успех е по-голям, отколкото ако пътят е само един. Послушай ме, Хари: дойде ли време, когато ще си в състояние да задействаш някакъв план, който би могъл да предотврати най-лошото, постарай се да измислиш поне два, така че ако единият пропадне, вторият да успее… Империята трябва да бъде стабилизирана или да се построи отново върху друг фундамент. И ако е възможно, добре е фундаментите18 да са два, а не един.
— А сега — той тръгна към вратата — трябва да се заема с делничната си работа, пък и ти да се заловиш за своята. Ще се погрижат за теб.
Кимна за последно и излезе.
Селдън се загледа подире му и кротко рече на себе си:
— Първо трябва да поговоря с Дорс.
93
— Мястото е чисто — каза историчката. — Рашел няма да пострада физически. И ти, Хари, се връщаш в Имперския сектор.
— А ти, Дорс? — запита Селдън тихо и със свито гърло.
— Предполагам, че ще се завърна в Университета — замислено отвърна тя. — Работата ми се е забатачила, курсовете ми изостават…
