от това?
— Ами, в такъв случай по-добре е империята да се разцепи на части без война. Помогни ми да завладея Трантор; помогни ми да установя стабилна власт над едно кралство, достатъчно малко, за да бъде управлявано ефикасно. И да дам свобода на всяко кътче от останалата част на Галактиката — да върви по собствения си път, в съответствие със своите си обичаи и култура. Чрез развитието на свободната търговия, туризма и комуникациите Галактиката ще стане отново едно действащо цяло и опасността да се разпадне катастрофичееки под сегашното силово управление, което едва я крепи, ще бъде отстранена. Амбициите ми наистина са умерени: един свят, а не милиони; мир, а не война; свобода, а не робство. Помисли и ми помогни!
— А защо Галактиката да вярва повече на мен, отколкото на теб? — попита Селдън. — Първо, не ме познават, и второ, кой от нашите командири на флотилии ще се впечатли ей тъй, просто от думата „психоистория“?
— Няма да ти повярват сега, само че аз не те моля да действаш веднага. Династията на Што е чакала хиляди години и може да почака още няколко хиляди дни. Съгласи се да ми сътрудничиш и аз ще направя името ти прочуто. Ще сторя тъй, че обещанието за психоисторията да достигне до всички светове. Когато му дойде времето и преценя, че е настъпил подходящият момент, ти ще изречеш своето предсказание, а ние ще нанесем нашия удар. Сетне, само за едно мигване на историята, Галактиката вече ще е започнала да съществува под Новия ред, който би я направил вечно стабилна и щастлива. Хайде, Хари, можеш ли да ми откажеш?
XVIII. ПОРАЖЕНИЕТО
ЕМЪР ТЕЛЪС — сержант от въоръжените сили за сигурност на сектор Што в древния Трантор.
…Като се изключат с нищо незабележителните данни за обиколките на гръдния кош, кръста и ханша, за този човек не се знае друго, освен че в един момент е държал съдбата на Галактиката в юмрука си.
86
На следващата сутрин закуската бе сервирана в една ниша близо до стаите на тримата пленници. Храната бе много разнообразна и от всичко имаше в изобилие.
Селдън се настани на масата пред купчина подлютени кренвирши, напълно пренебрегнал мрачните предсказания на Дорс за коликите.
— Мадамата… — поде Рейч — госпожа кметът, де, снощи като дойде да ме види, каза…
— Дойде да те види ли? — удиви се Селдън.
— Аха. Каза, че искала да се увери, че ми е удобно. Сетне добави, че когато има възможност, ще ме заведе в зоопарка.
— Зоопарка? — Математикът погледна към Дорс. — Какъв зоопарк може да има на Трантор? С кучета и котки?
— Съществуват някои местни животни — отвърна тя — а предполагам, че са докарали и от още няколко свята. Разбира се, има и от общите за всички планети видове. Всъщност зоопаркът на Што е прочут и вероятно е най-добрият на Трантор, като се изключи самата Имперска зоологическа градина.
— Тя е много приятна стара лейди — обади се отново Рейч.
— Не е чак толкова стара — възрази историчката — но определено ни храни добре.
— Което си е вярно, вярно е — призна и Селдън.
Щом закуската приключи, хлапето тръгна на разузнаване.
Двамата се оттеглиха в стаята на Дорс и математикът с видимо недоволство отбеляза:
— Не зная колко време няма да ни закачат. Тя очевидно крои някакви планове.
— До момента нямаме от какво да се оплачем. Тук е далеч по-уютно, отколкото беше в Микоген или в Дал.
— Дорс, нали тая жена не те е спечелила на своя страна?
— Рашел да ме спечели? Мен? Разбира се, че не, Хари. Как можа да го измислиш?
— Ами, на теб ти е уютно. Добре те хранят. Би било съвсем естествено да се отпуснеш и да приемеш онова, което ти донесе съдбата.
— Да, съвсем естествено… И защо всъщност да не го направя?
— Виж какво, снощи ми обясни какво ще стане, ако тя спечели. Като историк може и да не съм голяма работа, но съм склонен да се съглася с теб, пък и приказките ти изглеждаха смислени — дори и за един неисторик. Империята ще се разцепи и нейните отломки ще се бият една с друга… безкрайно дълго. Рашел трябва някак си да бъде спряна.
— Съгласна съм — каза Дорс. — Трябва. Само че не виждам как в този момент можем да уредим подобна дребна работа. — Тя изгледа Селдън с присвити очи.
— Хари, ти снощи не спа, нали?
— А ти спа ли?
Дорс се вторачи в него и лицето й стана загрижено.
— Да не би докато си будувал, да си мислил за унищожението на Галактиката заради онова, което ти казах?
— Заради това и заради някои други неща. Можеш ли да се свържеш с Четър Чувек? — последното бе изречено шепнешком.
— Опитах се да се свържа, когато трябваше да избегнем арестуването в Дал. Той не дойде. Сигурна съм, че е получил съобщението и въпреки това не дойде. Възможно е по един куп причини просто да не е в състояние да го направи…
— Допускаш ли, че нещо може да му се е случило?
— Не — спокойно отговори Дорс. — Не мисля.
— Откъде знаеш?
— Все отнякъде щях да науча, сигурна съм. А не съм научила.
Селдън се начумери и натърти:
— Аз изобщо не съм толкова сигурен като теб. Но дори и Чувек да дойде, какво може да направи в този случай? Едва ли ще се изправи срещу всички в Што. Ако те имат, както твърди Рашел, най-добре организираната армия на Трантор, какво ще може да стори срещу нея?
— Няма никакъв смисъл да го обсъждаме. Мислиш ли, че си в състояние да убедиш Рашел — някак си да й го набиеш в главата — че не разполагаш с психоисторията?
— Тя съзнава, сигурен съм, че не разполагам и още много години няма да разполагам с нея, ако въобще някога това стане. Само че ще каже, че съм я разработил, и ако го направи достатъчно ловко, хората ще й повярват и накрая ще започнат да действат според онуй, което тя твърди, че са моите предвиждания и изявления — дори ако аз самият не промълвя и дума.
— Това положително ще отнеме доста време. Не може да го направи за една нощ или за седмица. За да го свърши както трябва, сигурно ще й отнеме поне година.
Селдън крачеше нагоре надолу из стаята, като рязко се извръщаше на пета и тръгваше в обратната посока.
— Може и да е тъй, но не съм сигурен. Ами ако е притисната да действа бързо? Не ми заприлича на жена, възпитала търпеливост у себе си. А нейният стар баща, Маникс Четвърти, навярно ще е още по- нетърпелив, защото усеща близостта на смъртта. И ако цял живот е работил за подобна цел, положително ще предпочете тя да се осъществи седмица преди кончината му, отколкото седмица след нея. Пък и… — тук той млъкна и се заозърта из празната стая.
