Ученият вдигна очи.
— Откъде разбра?
— По същия начин, по който ти си разбрал, когато през първия ден от пребиваването си на Трантор си се качил на експреса. Ориентирам се по надписите.
Точно в тоя миг Селдън мярна една табела, докато минаваха покрай нея — „Стрилингски университет — три минути“.
— Слизаме на най-близката лента и след това се отдалечаваме. Върви след мен. Някой ден ще можеш да го правиш, докато четеш разпечатка на новините.
— Само ако остана достатъчно дълго на Трантор — измърмори математикът. Излезе след Чувек от купето, чувствайки известно успокоение от здравия му хват. Забеляза, че небето вече бе тъмнопурпурно и улиците и сградите са като облени с жълтеникаво сияние.
Така би могло да изглежда и падането на хеликонската нощ. Ако го бяха докарали тук с вързани очи и после сваляха превръзката, нищо чудно да останеше с убеждението, че се намира в някой особено добре устроен централен район на голям хеликонски град.
— Колко време мислиш, че ще пребивавам в Стрилингския университет, Чувек? — попита той.
Журналистът отговори в обичайния си спокоен маниер:
— Трудно е да се каже, Селдън. Може би цял живот
— Какво?
— А може би не. Само че твоят живот престана да бъде изцяло твой, откакто изнесе този доклад за психоисторията. Императорът и Демерцел веднага оцениха неговото значение. Аз също. Доколкото зная, оценили са го и мнозина други. Нали разбираш, това означава, че ти вече не принадлежиш на себе си.
IV. БИБЛИОТЕКАТА
ВЕНАБИЛИ, ДОРС — историчка, родена в Сина. Животът й спокойно би могъл да продължи неизпъстрения си със събития ход, ако след изтичането на две години във факултета на Стрилингския университет той не се е преплел с този на младия Хари Селдън по време на Бягството…
16
Стаята, в която се озова Хари Селдън, бе по-просторна от стаята на Чувек в Имперския сектор. Спалня, където единият ъгъл служеше като баня и тоалетна и нямаше и следа от каквито и да било приспособления за готвене или хранене. Нямаше и прозорци, а в тавана бе вграден вентилатор с предпазна решетка, който издаваше постоянен въздишащ звук.
Селдън се огледа наоколо леко обезсърчен.
Чувек изтълкува погледа му по обичайния си прям начин и каза:
— Слушай, това е само за тази нощ. Утре сутринта някой ще дойде да те настани в Университета и ще се почувстваш по-уютно.
— Извинявай, Чувек, но откъде знаеш?
— Ще го уредя. Познавам тук един-двама души — той се усмихна кратко и загадъчно — а също така направил съм няколко услуги, за които мога да поискам да ми се отплатят. Дай сега да навлезем в известни подробности…
Журналистът втренчи поглед в Селдън и заяви:
— Онова, дето си го оставил в хотелската си стая, е загубено. Имаше ли нещо, което да е незаменимо?
— Нищо наистина незаменимо. Имах някои лични вещи, скъпи за мен заради връзката им с досегашния ми живот, но щом са загубени, загубени са. Имам, разбира се, и някои разработки по моя доклад. Изчисления. Самият доклад…
— Който в момента е публично известен, докато не дойде време да бъде изваден от обръщение като опасен — а това вероятно ще стане. Както и да е, сигурен съм, че все ще мога да докопам някое копие. Във всеки случай ти нали си в състояние да го възстановиш?
— Мога. Точно затова казах, че няма нищо, което да е наистина незаменимо. Освен това съм загубил известна сума пари — близо хиляда кредита, няколко книги, дрехи, билетите до Хеликон… ей такива неща.
— Всичко може да се компенсира. Ще ти уредя да получиш една кредитна плочка — на твое име, но платима от мен. Така ще обезпечим нормалните ти разходи.
— Необичайно щедро от твоя страна. Не мога да приема!
— Изобщо не е щедро, доколкото по този начин се надявам да спася империята. Трябва да приемеш.
— Но какви разходи можеш да си позволиш, Чувек? В най-добрия случай, ще ми тежи на съвестта да се възползвам.
— Селдън, мога да си позволя онова, което ще ти е нужно за оцеляване и за разумни удобства. Естествено не бих искал да се опиташ да купиш спортната зала на Университета или да направиш дарение от един милион кредита.
— Няма защо да се безпокоиш, но след като името ми ще бъде регистрирано…
— Спокойно можеш да го обявиш. Абсолютно забранено е имперското правителство да упражнява контрол по сигурността над Университета или неговите членове. Тук има пълна свобода. Всичко може да се обсъжда, за всичко може да се говори.
— А бруталните престъпления?
— С подобни инциденти се оправят самите университетски власти — разумно и внимателно — пък и фактически тук няма никакви брутални престъпления. Студентите и преподавателите ценят свободата си и разбират при какви условия я имат. Малко повече хулиганство, начало на бунт или кръвопролитие и правителството може да се почувства в правото си да наруши неписаната уговорка и да изпрати войски. Никой не го желае, дори и самото то, така че се поддържа едно деликатно равновесие. С други думи, самият Демерцел не би могъл да те измъкне от Университета, без да има далеч по-основателна причина, отколкото който и да било от пребиваващите тук е дал на правителството поне от век и половина насам. Обаче ако те примамят извън територията на Университета чрез някой агент…
— Има ли агенти сред студентите?
— Откъде да зная? Възможно е. Всеки индивид може да бъде заплашен, изманипулиран или просто купен — и оттам нататък да остане на служба при Демерцел или, защо не, при някой друг. Така че трябва да подчертая следното: ти си в безопасност в разумни граници, но никой не е в абсолютна безопасност. Ще трябва да бъдеш внимателен. Макар че, предупреждавам те, не искам цял живот да трепериш. В общи линии тук ще бъдеш далеч по-сигурен, отколкото щеше да си, ако се бе върнал на Хеликон или пък отишъл на който и да е свят от Галактиката извън Трантор.
— Надявам се да е тъй — притеснено отвърна Селдън.
— Зная, че е тъй — натърти Чувек. — Иначе не бих сметнал за разумно да те оставя.
— Да ме оставиш? — ученият остро го погледна. — Не можеш да го направиш. Ти познаваш този свят, аз — не.
— Ще бъдеш с други хора, които познават този свят; всъщност те познават тъкмо тая част от него много по-добре от самия мен. А що се отнася до моя милост, наистина трябва да си вървя. Цял ден бях с теб и не бих искал да пренебрегвам глупаво собствения си живот. Аз също не трябва да привличам нечие височайше внимание върху себе си. Припомни си, че не съм в пълна безопасност…
Селдън се изчерви.
