— Добре. В такъв случай ще продължа да се държа неофициално. Например инстинктът за формалност, ако изобщо такова нещо съществува, би следвало да ме накара да помоля за разрешение да седна. Неформално обаче аз просто сядам. — И тя се отпусна на единствения стол, който имаше в стаята.
Селдън се прокашля.
— Очевидно в момента не владея напълно обичайните си маниери. Би трябвало отдавна да ви предложа да седнете. — Той също се настани на разхвърляното си легло и му се прииска да беше се сетил да го пооправи… само че го бяха изненадали.
Тя мило каза:
— Ето какво ще предприемем, Хари. Първо, ще идем да закусим в някое от кафенетата на Университета. После трябва да ти уредя стая в някой жилищен блок — по-хубава от тази. Ще имаш прозорец. Чувек ме инструктира да ти дам една кредитна плочка на негово име и докато измъкна някоя от лапите на университетската бюрокрация, ще минат ден-два. Междувременно аз ще отговарям за твоите разходи и по- късно можеш да ми платиш… А, и ще се наложи да те използваме. Четър Чувек ми каза, че си математик, а по някаква незнайна причина в Университета има сериозен недостиг на добри математици.
— Чувек каза ли ти, че аз съм добър математик?
— Всъщност да. Каза, че си забележителен човек.
— Хм — Селдън се загледа в ноктите си. — Естествено бих желал да мислят така за мен, но Чувек ме познава от по-малко от едно денонощие, а преди това само ме е чул да излагам една студия, за чието качество той по никакъв начин не може да съди. Мисля, че просто е бил любезен.
— Не смятам така — възрази Дорс. — Самият той е забележителна личност и има огромен опит с хората. Аз вярвам на неговата преценка. Както и да е, струва ми се, че ще имаш шанс да докажеш какъв си. Предполагам, можеш да програмираш компютри.
— Никакъв проблем.
— Говоря за учебни компютри, нали разбираш, и питам дали можеш да измисляш програми, които да обучават на различни раздели от съвременната математика.
— Това е част от професията ми. Аз съм доцент по математика в Хеликонския университет.
— Да, известно ми е — кимна тя. — Чувек ми каза. Е, разбира се, всеки ще узнае, че не си транторианец, но не мисля, че то ще създаде каквито и да било сериозни проблеми. Тук в Университета сме главно транторианци, но има и доста хора от Външните светове и всеки го приема за нормално. Не искам да кажа, че никога няма да чуеш нищо иронично или дори направо обидно за своята планета, но на практика Външните са по-склонни да се държат подигравателно, отколкото транторианците. Между другото, аз самата съм Външна.
— О? — той се поколеба и сетне реши, че би било напълно в рамките на учтивостта, ако се поинтересува. — От кой свят си?
— От Сина. Чувал ли си някога за нея?
Селдън предположи, че ако опита да излъже от вежливост, ще го уловят моментално и затова отвърна:
— Не.
— Не съм изненадана. Тя вероятно има по-малко значение и от Хеликон. Както и да е, нека се върнем към математическото програмиране на учебни компютри. Предполагам, че това също може да се прави както вещо, така и посредствено.
— Абсолютно права си.
— И ти ще го вършиш вещо?
— Би ми се искало да мисля, че е тъй.
— В такъв случай всичко е наред. Университетът пък ще ти плаща, така че сега спокойно можем да си позволим една хубава закуска. Между другото, добре ли спа?
— За мое учудване, да.
— И си гладен?
— Да, само че… — той се поколеба.
Тя обаче веднага разбра за какво става дума.
— Само че се безпокоиш за качеството на храната, нали? Е, няма нищо, съвсем нормално е. Доколкото аз самата съм Външна, мога да разбера чувствата ти по отношение на силния примес от микрохрана във всичко, но менюто в Университета наистина не е лошо. Или поне в преподавателската столова. Студентите май малко нещо страдат, но това ги закалява.
Тя стана и понечи да тръгне към вратата. В този момент Селдън не успя да се въздържи и попита:
— Ти преподавател ли си?
Дорс се обърна и дяволито му се усмихна.
— Не изглеждам ли достатъчно голяма? Защитих доктората си преди две години на Сина и оттогава съм тук. След две седмици ще стана на тридесет.
— Извинявай — засмя се на свой ред математикът — но не можеш да очакваш, че ако изглеждаш на двадесет и четири, няма да предизвикваш съмнения в своя академичен статус.
— Много си любезен — каза сериозно тя и Селдън усети вълна от удоволствие.
„В края на краищата“, помисли си, „не можеш да си разменяш комплименти с една привлекателна жена и да продължаваш да се чувстваш напълно чужденец.“
18
Дорс се оказа права. Закуската в никакъв случай не бе лоша. Имаше нещо, което просто не можеше да не бъде с яйца, а месото бе приятно опушено. Шоколадовата напитка (Трантор здравата наблягаше на шоколада и Селдън нямаше нищо против) вероятно бе синтетична, но вкусна, а и ролетата бяха напълно прилични.
Реши, че с основание може да го декларира.
— Закуската беше чудесна. Храната, обстановката, всичко.
— Радвам се, че мислиш така — отвърна Дорс.
Селдън се огледа. На едната стена в заведението имаше цяла редица прозорци и макар през тях да не влизаше истинска слънчева светлина (той се зачуди дали след някое време ще свикне да се задоволява с разсеяното дневно осветление и ще престане да се оглежда за слънчеви зайчета в стаята) мястото бе достатъчно светло. Всъщност си беше направо ярко, тъй като местният компютър за времето очевидно бе решил, че е дошъл моментът за един слънчев и ясен ден.
Масите бяха подредени по четири една до друга и повечето бяха изцяло заети, но Дорс и Селдън останаха сами на своята. От време на време спътничката му разменяше по някоя дума със свои познати и им го представяше. Всички се държаха учтиво, но никой не се присъедини към тях. Несъмнено тя самата имаше желание да бъде така, макар Селдън да не можеше да проумее как се изхитря да го постигне.
— Досега не си ме запознала с нито един математик — каза той.
— Не видях никого, с когото се познавам. Повечето математици започват деня рано и в осем вече имат часове. Според мен ако някой студент е толкова безразсъдно смел, че иска да се занимава с математика, той ще желае да приключи с часовете си колкото е възможно по-рано.
— Доколкото разбирам, ти самата не си математичка.
— В никакъв случай — изсмя се късо Дорс. — Никога не съм искала да бъда. Моята област е историята. Вече съм публикувала някои проучвания за възхода на Трантор — имам предвид примитивното кралство, не света. Предполагам, че това ще е и темата на специализацията ми — Транторското кралство.
— Чудесно — промълви Селдън.
— Чудесно? — Младата жена озадачено го погледна. — Ти също ли се интересуваш от Транторското кралство?
— В известен смисъл, да. От него и от други подобни. Никога не съм учил истински история, макар да би трябвало.
— Би трябвало ли? Ако беше изучавал история, едва ли щеше да ти остане време за математиката, а такива като теб са много търсени, особено в този Университет. Дотук ни е дошло от историци — тя вдигна длан към веждите си — от икономисти и политолози, но преподаватели по точните дисциплини и математика
