определено не достигат. Четър Чувек веднъж ми го изтъкна. Определи го като упадък на науката и изглежда смяташе този упадък за всеобщо явление.
— Разбира се — поясни Селдън — когато казвам, че е трябвало да уча история, нямам предвид да си изкарвам прехраната с нея. Мисля обаче, че е трябвало да знам достатъчно, та да може това да ми помогне в моите математически дирения. Аз апропо съм се специализирал в математически анализ на социалните структури.
— Звучи ужасно.
— И в известен смисъл си е точно такова. Твърде е сложно и без да натрупам много, много повече знания за това как са се развивали различните общества, си е направо безнадеждна работа. Нали разбираш, моята представа е прекалено статична…
— Не разбирам, защото не знам нищо за този анализ. Четър ми каза, че разработваш нова наука, наречена психоистория, и че тя е много важна. Правилно ли го казах? Психоистория?
— Правилно. Би трябвало да я нарека „психосоциология“, но думата ми се видя прекалено грозна. А може би инстинктивно съм схванал, че за нея е необходимо да се познава историята, макар тогава да не съм обърнал достатъчно внимание на този факт.
— Психоистория наистина звучи по-добре, само че аз не знам какво ще представлява тя.
— И аз самият едва ли го знам. — Математикът се умисли за няколко минути, загледан в жената от другата страна на масата. Чувстваше, че може би тя ще направи туй негово изгнание да не изглежда чак дотам неприятно. После се досети за другата жена, с която бе близък преди няколко години, но решително прогони внезапния спомен. Ако някога намереше отново компаньонка, тя би трябвало да разбира какво означава животът на учения и какво изисква той от един човек.
За да даде на мозъка си нова посока на мислене, той рече:
— Четър Чувек ми каза, че правителството по никакъв начин не се бърка в делата на Университета.
— Прав е.
Селдън скептично поклати глава.
— Това ми се вижда направо невероятна въздържаност от негова страна. Образователните институции на Хеликон определено не са толкова независими от управленски натиск.
— Нито пък на Сина. Нито пък на който и да е от Външните светове, освен може би на един-два от най- големите. Трантор е друг въпрос.
— Очевидно, но защо?
— Защото той е центърът на империята. Университетите тук имат огромен престиж. Навсякъде всички висши учебни заведения произвеждат професионалисти, обаче администраторите на империята, най- издигнатите в йерархията чиновници, безбройното множество от хора, които представляват проникващите във всеки ъгъл на Галактиката имперски пипала, получават образованието си именно тук, на Трантор.
— Никога не съм виждал статистически данни… — подхвана Селдън.
— Приеми го на доверие. Важното е, че самите тези служители на империята имат нещо общо помежду си, някакво по-специално чувство. Естествено всички те не могат да бъдат транторианци, защото Външните ще започнат да нервничат. По тази причина Трантор трябва да привлича милиони Външни, които да се образоват тук. Няма значение откъде идват и какъв е родният им акцент или култура, стига да получат транторска патина й да се самоидентифицират с транторското образование. Именно това скрепява в едно империята, защото Външните са по-малко неспокойни, когато значителна част от администраторите, представляващи имперското управление, са техни хора — и по рождение, и по възпитание.
Селдън пак се почувства смутен. Никога не бе и помислял за това, което току-що научи. Запита се дали някой би могъл да бъде наистина велик математик, ако не познава нищо друго освен математиката. И реши да продължи нататък:
— Този факт общоизвестен ли е?
— Предполагам, че не — отвърна Дорс. — Има толкова много за изучаване, че повечето тук се вкопчват в специалностите си като в предпазен щит срещу вероятността да им се налага да учат нещо допълнително. Така изглежда избягват да бъдат удавени в океана на…
— Но все пак ти го знаеш!
— Просто защото това ми е специалността. Аз съм историк, който се занимава с възхода на кралство Трантор, а този административен прийом е един от начините, поради които Трантор е разширил влиянието си и е успял да се превърне от кралство в имперския център.
— Колко е ужасна и вредна свръхспециализацията — измърмори под нос Селдън. — Нарязва знанието на милиони късове и го оставя да кърви.
Дорс сви рамене.
— А какво може да стори човек? Само че ако Трантор иска да привлече Външните в своите университети, той трябва да им даде нещо в замяна на изтръгването на корените им и приспособяването към един непознат свят с невероятно изкуствена структура и доста странни обичаи. Аз съм тук от две години и все още не съм привикнала към него. Възможно е и никога да не успея. Но аз, разбира се, не възнамерявам да стана администратор, така че не се и насилвам да бъда транторианка.
Дорс нехайно махна с ръка и продължи:
— Онова, което Трантор предлага в замяна, е не само обещание за пост с висок статус, значителна власт и пари, но също и свобода. Докато се обучават, студентите са свободни да осъждат правителството, да демонстрират мирно против него, да разработват собствените си теории и гледни точки. Това естествено им доставя удоволствие и мнозина пристигат, за да могат да изпитат тъкмо усещането за свобода.
— Струва ми се — заяви Селдън — че така се отслабва и напрежението. Те изливат цялото си негодувание, наслаждават се в пълна мяра на идейното бунтарство на един млад революционер и когато дойде време да заемат мястото си в йерархията на империята, са готови да мирясат, потъвайки в конформизъм и покорност.
Дорс кимна.
— Може би си прав. Във всеки случай по всички тези причини правителството грижливо пази свободата на университетите. Без изобщо да проявява въздържаност, а само прагматична интелигентност.
— Дорс, щом не възнамеряваш да ставаш администратор, каква всъщност се каниш да бъдеш?
— Историчка. Ще преподавам, ще вкарвам собствените си книги в програмите…
— Комай без особено висок статус?
— И без кой знае колко пари, Хари. А относно издигането в обществото, за мен то е нещо като игра на дръпни-блъсни и аз не желая да се включвам в нея. Виждала съм много хора с високо положение, но все още не съм срещнала никого, дето да е щастлив. Статусът, изглежда, не иска да си седи мирно под теб, налага ти се непрекъснато да се бориш, за да не го загубиш. Дори императорите в повечето случаи се изхитряват да стигнат до лош край. Някой ден може би просто ще се върна на Сина като преподавател по история.
— И транторското образование ще ти осигури високия статус.
Дорс се разсмя.
— Предполагам, че ще е тъй, само че кой се натиска за високо положение на Сина? Това е един скучноват свят, пълен с ферми и многобройни говеда — както четирикраки, така и с два пъти по-малко нозе.
— А след Трантор няма ли да ти се види още по-скучен.
— Да, точно на това разчитам. Ако ми стане прекалено скучно, винаги мога да изкрънкам субсидия и да отида на едно или друго място за някое мъничко историческо проучване. Ето го предимството на моята област.
— От друга страна — продължи Селдън с нотка на горчивина заради нещо, което никога по-рано не го бе тревожило — от един математик се очаква да седи пред компютъра си и да мисли. А като стана дума за компютри… — Той се поколеба. Закуската бе свършила и предполагаше, че Дорс би трябвало да има някакви свои задължения. Тя обаче като че ли не бързаше кой знае колко.
— Да? Като стана дума за компютри?
— Дали ще мога да получа разрешение да използвам историческата библиотека?
Сега пък събеседничката му се поколеба.
— Мисля, че може да се уреди. Ако се занимаваш с учебни програми по математика, вероятно ще бъдеш
