топлина. Ледената покривка се свила, облачният слой се уплътнил и времето станало по-кофти. Това способствало за слизането на хората под земята и стартирало един порочен кръг. Колкото по-лошо ставало времето, толкова по-стръвно разкопавали почвата и изграждали куполи… и толкова по-лошо ставало времето. Сега планетата се е превърнала в свят на почти несекваща облачност и чести дъждове или снегове, когато е достатъчно студено. Единствената беля е, че никой не може да разтълкува това като хората. Никой не е разработил анализ, който да обясни защо времето се е развалило по тоя начин, нито как човек да предскаже логично подробностите за неговата всекидневна промяна.
Селдън сви рамене.
— А това важно ли е?
— За метеоролозите е важно. Защо те да не се чувстват в същата безизходица като теб? Не ставай шовинист на собствените си идеи.
Селдън си припомни облачността и влажния студ по пътя към императорския дворец.
— Какво се прави по въпроса? — запита той.
— Ами тук, в Университета, действа голям проект на тая тема и Дженар Леген е част от него. Учените смятат, че ако могат да проумеят промяната в климата на Трантор, ще научат много за основните закони на общата метеорология. Леген иска това не по-малко, отколкото ти желаеш да откриеш своите психоисторически закони. Затова той е изградил невероятна мрежа от всевъзможни апарати на Горната страна — тоест тази над куполите. Засега не му е помогнало особено; а след като толкова много поколения са свършили толкова много работа, без да постигнат някакъв резултат, как можеш да се оплакваш, че за няколко седмици не си извлякъл нищо от историята?
Ранда е прав, помисли Селдън, а аз самият греша и съм несправедлив. И все пак… все пак, би казал Чувек, този неуспех на научните атаки към проблемите е друг белег за упадъка на времето. Може би е съвсем вярно, като се изключи това, че той говореше за общ упадък и за усреднен ефект. А, поне засега, Селдън не усещаше никакъв упадък на способностите и умствените си възможности.
Той запита с внезапен интерес:
— Искаш да кажеш, че хората се изкатерват върху купола и излизат на открито?
— Да. На Горната страна. Във всеки случай това е любопитно. Повечето родени на Трантор не биха го сторили. Те не обичат да се качват там. От самата мисъл им се завива свят. Преобладаващата част от хората, дето работят по метеорологичния проект, са Външни.
Селдън погледна през прозореца към полянките и малката градинка на университетския кампус — ярко осветени, но без потискаща жега — и замислено каза:
— Не зная дали мога да упрекна транторианците, загдето им харесва подкуполния комфорт, но си мисля, че любопитството би трябвало да накара някои от тях да идат на Горната страна. Мен, например, би ме накарало.
— Имаш предвид, че искаш да видиш метеорологията в действие?
— Мисля, че да. Как може човек да достигне Горната страна?
— Няма нищо сложно. Един асансьор се изкачва дотам, отваря се вратата и пристигаш. Аз съм бил. Това е нещо… нещо ново.
— Сигурно ще отвлече за малко мислите ми от психоисторията — въздъхна Селдън. — Не бих се отказал.
— От друга страна — продължи Ранда — чичо ми много обича да повтаря старата сентенция „Цялото знание е единно“ и май ще излезе прав. От метеорологията може и да научиш нещо, което да ти помогне за психоисторията. Не мислиш ли?
Селдън се поусмихна.
— Много неща са вероятни — и добави наум: „Но не и практични.“
22
Дорс като че се поразвесели.
— Метеорология?
— Аха — потвърди Селдън. — По график утре имат някаква работа горе и аз ще се кача заедно с тях.
— Да не се измори от историята?
Селдън навъсено кимна.
— Да, изморен съм; промяната ще е добре дошла. В добавка Ранда казва, че това е друг проблем, който е прекалено обемист, за да може математиката да се справи с него, и за мен ще е добре да разбера, че положението ми не е уникално.
— Надявам се, не страдаш от агорафобия?
Селдън се усмихна.
— Не, не страдам, но ми е ясно защо се интересуваш. Ранда заяви, че транторианците често пъти изпитват нещо подобно и не биха желали да се изкачат на Горната страна. Предполагам, че се чувстват неуютно без защитното покритие.
Дорс кимна.
— За уседналите това е нещо естествено, обаче има и мнозина, които можеш да откриеш сред планетите в Галактиката — туристи, администратори, войници. А и агорафобията не се среща чак толкоз рядко из Външните светове.
— Може и да е тъй, Дорс, но аз не страдам от нея и съм любопитен… А и ще се зарадвам на разнообразието, така че смятам утре да се присламча към тях.
Историчката се поколеба.
— Би трябвало да дойда с теб, но графикът ми за утре е претрупан. Все пак след като не си агорафоб, няма да имаш никакви проблеми и вероятно ще се позабавляваш. Само че стой наблизо до метеоролозите. Чувала съм за хора, които са се изгубвали горе.
— Ще бъда внимателен. Отдавна не съм се губил истински където и да било.
23
В Дженар Леген имаше нещо тъмно. То не бе свързано с тена на лицето му, който бе доста светъл. Не бе свързано дори с веждите му — плътни и възчерни. По-скоро имаше нещо общо с факта, че тези вежди бяха провиснали над дълбоко поставените очи и дългия, доста изпъкнал нос. Очите му не се усмихваха, а когато заговореше, гласът му бе дълбок и силен, резониращ неочаквано мощно за твърде слабото му тяло.
— Селдън, ще ти трябват по-топли дрехи от тия — изръмжа той.
— Наистина ли? — математикът се огледа.
Имаше още двама мъже и две жени, които се приготвяха да се качат горе заедно с Леген и техните почти атлазени транториански одежди бяха покрити с дебели, ярко оцветени пуловери.
Той сви рамене и каза:
— Съжалявам, не знаех. Нямам никаква връхна дреха.
— Аз мога да ти дам. Мисля, че ще се намери нещо подходящо. Да, ето. Малко е поовехтял, но все пак е по-добре от хич.
— Ако човек облече такъв пуловер, ще му бъде страшно горещо — възрази Селдън.
— Тук да — кимна Леген. — На Горната страна условията са по-други. Студено и ветровито. Много неприятно, че нямам резервни ботуши и грейка. По-късно ще ти потрябват.
Те се готвеха да вземат със себе си една количка с апаратура, която проверяваха щателно — според Селдън с ненужно туткане.
— Твойта родна планета студена ли е? — попита Леген.
— Някои части — да. Но тази, от която идвам, е мека и често пъти вали.
— Лошо. Сигурно горе няма да ти хареса.
— Мисля, че ще успея да издържа, докато сме там.
Когато се приготвиха, групата се натъпка в един асансьор, на който имаше надпис „Само за служебно
