обикновено, но допускам, че се е надявал уредите да не са съвсем наред, та грешката да се дължи на тях, а не на неговата теория. Засега обаче не са открили нищо такова.
— Значи затуй изглежда толкова нещастен.
— Е, той никога не изглежда особено щастлив.
Селдън се озърна с присвити очи. Въпреки облаците светлината сякаш режеше зениците. Усети, че повърхността под краката му не е съвсем хоризонтална. Стоеше върху невисок купол и накъдето и да погледнеше, във всички посоки откриваше други куполи с различна височина и широчина.
— Изглежда Горната страна е с неправилни форми — рече той.
— Мисля, че да. Или поне по-голямата й част. Така е направена.
— Има ли някаква причина да е тъй?
— Не зная. Както ми обясниха — понеже аз, нали разбираш, също като теб непрекъснато се оглеждах и питах — първоначално хората на Трантор издигали куполи над разни съоръжения: търговски центрове, спортни арени, ей такива неща; сетне над цели градове, така че навсякъде се появили многобройни, куполи с различна височина и ширина. Когато всички се слели, нямало и два съвсем еднакви, но междувременно хората били решили, че така и трябва да бъде.
— Искаш да кажеш, че са започнали да приемат като традиция нещо, което се е оформило съвсем случайно.
— Ако държиш да го формулираш по този начин…
(Щом нещо съвсем случайно може толкова лесно да се приеме като традиция, помисли си Селдън, и да стане ненарушимо или почти ненарушимо, дали това не може да бъде изведено като психоисторически закон? Изглежда тривиален и колко ли много други закони, които са също тъй тривиални, би имало? Един милион? Милиард? Дали съществува относително малък брой общи закони, а тривиалните биха се трансформирали в техни следствия? Как да разбере? За известно време той потъна в размисъл и почти напълно забрави хапещия вятър.)
Клауция обаче явно го усещаше, защото потрепери и каза:
— Много е гадно. Под купола е далеч по-добре.
— Ти транторианка ли си? — запита Селдън.
— Да.
Той си спомни как Ранда бе отхвърлил идеята, че транторианците са агорафоби, и се поинтересува:
— Стоенето тук неприятно ли ти е?
— Мразя го — изфуча Клауция — но искам да си извоювам научна степен, специалност и положение, а доктор Леген казва, че не мога да ги получа, без да направя малко теренни изследвания… Между другото, нали не би си помислил, че при тоя студ върху куполите могат да виреят растения?
— Виреят ли? — Той остро изгледа стажантката, подозирайки, че това е някаква недодялана шега, предназначена да го постави в глупаво положение. Клауция изглеждаше съвсем невинна, но доколко това бе истина и доколко резултат от бебешкото й лице?
— О, разбира се. Дори и тук, когато е по-топло. Забеляза ли почвата? Както ти казах, ние я метем заради работата ни, но на други места тя се натрупва, като е особено дълбока в ниското, където куполите се съединяват. Отгоре й никнат растения.
— Но откъде идва тази почва?
— Когато куполите покривали само част от планетата, вятърът малко по малко я натрупал върху тях. Сетне, щом хората захлупили целия Трантор и започнали да копаят нива за живеене все по-дълбоко и по- дълбоко, ако се окажело възможно, разпръсквали част от изкопания материал върху куполите.
— Но той сигурно ще ги строши.
— О, не. Куполите са много здрави и почти навсякъде са укрепени с подпори. Според една книга, която наскоро прочетох, имало дори идея да се отглеждат посеви върху Горната страна, само че се оказало много по-практично да го правят под нея. Маята и водораслите също могат да виреят долу, като по тоя начин се намалява значението на традиционните посеви, тъй че в края на краищата било решено да се остави Горната страна да подивее. Тук сега има и животни — пеперуди, пчели, мишки, зайци. И то много…
— А корените на растенията няма ли да повредят куполите?
— Вече хиляди години не са ги повредили. Те са така обработени, че ги отблъскват. По-голямата част от растенията са треви, но има и дървета. Би могъл да ги видиш и сам, ако беше през топлия сезон, ако се намирахме по на юг или ако пътуваше с космически кораб — тя му хвърли един кос поглед. — Разгледа ли Трантор, когато се спускаше от Космоса?
— Не, Клауция, трябва да си призная, че не успях. През цялото време корабът не беше в подходящо за наблюдения положение. А ти виждала ли си някога Трантор от Космоса?
Тя леко се усмихна.
— Никога не съм била в Космоса.
Селдън се озърна. Навсякъде сивота.
— Просто не мога да повярвам — рече той. — Имам предвид за растителността на Горната страна.
— Въпреки това е самата истина. Чувала съм хора да разправят — Външни като теб, които са наблюдавали Трантор отгоре — че планетата изглеждала зелена като ливада, защото била покрита предимно с трева и шубраци. Всъщност растат и дървета. Недалеч от тук има една горичка. Аз съм я виждала. Вечнозелени дървета, стигащи до шест метра височина.
— Къде е?
— Не можеш да я забележиш, защото е от другата страна на един купол. Тя…
Чу се слаб вик. (Селдън осъзна, че са вървели, докато разговаряха, така че вече не бяха в непосредствена близост до останалите.)
— Клауция! Върни се. Трябваш ни!
— Уфф. Идвам! — недоволно изпухтя стажантката. — Съжалявам, доктор Селдън… — И тя се затича, като въпреки подплатените си ботуши се изхитряше да стъпва леко.
Дали не си играеше с него? Дали не тъпчеше лековерния чужденец с лъжи просто заради майтапа? По всички светове непрекъснато се правеха такива неща. Впечатлението за прозрачна честност също нищо не означаваше; добрите ментарджии преднамерено култивират у себе си тъкмо такова излъчване.
Възможно ли бе на Горната страна наистина да има шестметрови дървета? Без много да му мисли, той тръгна към най-високия купол на хоризонта. Опитваше се да се стопли, размахвайки ръце. А краката му наистина започваха да мръзнат.
Клауция не бе го упътила. Би могла да му направи поне някакъв намек за посоката, където бяха дърветата, но не го бе сторила. Защо? Е, понеже бяха я извикали, разбира се.
Куполите бяха по-скоро широки, отколкото високи, което за него бе добре, тъй като иначе изкачването щеше да е значително по-трудно. От друга страна, умереният наклон означаваше, че трябва доста да бъхта пеша, преди да изкачи някой връх и да погледне надолу.
Най-накрая съзря обратната страна на купола, който бе изкачил. Погледна назад, за да се увери, че може да държи под око метеоролозите и тяхната апаратура. Те бяха на доста голямо разстояние — в една отдалечена долина — но се виждаха що-годе ясно.
Не забеляза нито горичка, нито дървета, ала между два купола се виеше тясна падина. От всичките й страни наносите бяха по-дебели, тук-там със зелени петна, най-вероятно от мъх. Ако тръгнеше по падината и ако тя самата се спускаше достатъчно ниско, а почвата й бе достатъчно много, там наистина можеше да има дървета.
Погледна назад, опитвайки се да запомни някои характерни белези на ландшафта, но навсякъде имаше само издигащи се и снижаващи се куполи. Това го накара да се поколебае и предупреждението на Дорс, което тогава му се бе видяло като твърде ненужен съвет, сега изглеждаше далеч по-смислено. Все пак му се струваше, че падината е нещо като път. Ако го проследи на известно разстояние, после ще трябва само да се обърне назад и да върви, докато не се върне до същото място.
Закрачи решително надолу покрай закръгления ръб. Над главата му се разнесе меко гръмолене, но той не му обърна внимание. Бе си наумил, че страшно му се иска да види истински дървета, и в този миг нищо друго не го интересуваше.
Мъхът стана по-дебел и се разстла като килим, а тук-там се появиха и тревни туфички. Въпреки пустинния вид на Горната страна, този килим бе яркозелен и Селдън си помисли, че на такава облачна,
