Математикът поклати глава.
— Никога по-рано не сме го виждали, старейшина Къснебе Втори, и нищо не знаем за него. Срещнахме го съвсем случайно и го попитахме за Сакраториума.
— Какво го попитахте?
— Зададохме му два въпроса. Първият беше дали тази сграда е Сакраториумът и дали е разрешено вътре да влизат туземци. Той отговори утвърдително на първия въпрос и отрицателно на втория.
— Съвсем правилно. А защо се интересувате от Сакраториума?
— Господине, ние сме дошли тук да изучаваме микогенските обичаи. Нима Сакраториумът не е сърцето и мозъкът на Микоген?
— Той е изцяло наш и е запазен само за нас.
— Дори ако един старейшина, дори ако Върховният старейшина ни е издействал разрешение предвид нашата дейност на учени?
— Имате ли наистина разрешението на Върховния старейшина?
Селдън се поколеба за миг, докато Дорс не му хвърли бегъл кос поглед. Реши, че не би могъл да защити толкова грандиозна лъжа.
— Не — отговори той. И добави: — Засега.
— Или завинаги — рече старейшината. — Вие имате основание да сте тук, в Микоген, но навярно съзнавате, че дори и най-големият авторитет не е в състояние да упражнява тотален контрол над тълпата. Ние много ценим своя сектор и хората лесно могат да се възмутят от присъствието на някой туземец където и да било в Микоген, а особено пък в околността на Сакраториума. Достатъчно е един по-раздразнителен човек да викне „Нахълтване!“ и мирната тълпа моментално ще се превърне в жадуваща да ви разкъса. Имам предвид съвсем буквалния смисъл на тази дума… За ваше собствено добро, дори и Върховният старейшина да ви е оказал милост, напуснете. Веднага!
— Но Сакраториумът… — заупорства Селдън, макар да чувстваше как Дорс леко го дърпа за фустата.
— Какво толкова в него би те заинтересувало? — попита Къснебе Втори. — Нали го виждаш. Вътре няма нищо повече за гледане.
— Има — възрази Селдън. — Робота.
Старейшината се облещи потресен срещу него, а сетне се приведе, за да доближи устни до ухото му и с остър глас изсъска:
— Махайте се веднага, иначе аз самият ще викна „Нахълтване!“. Ако не беше Върховният старейшина, нямаше да ви дам и този шанс да се спасите!
С изненадваща сила Дорс почти отлепи краката на Селдън от земята. Трябваше му известно време, за да възстанови равновесието си и бързо да закрачи след нея.
53
Въпросът бе повдигнат едва следващата сутрин на закуска — и то по начин, който Селдън сметна за изключително оскърбителен.
— Е, вчера си беше истинско фиаско — подметна Дорс.
Математикът, който искрено се надяваше, че е успял да се измъкне без коментар, се намуси.
— Защо да е било фиаско?
— Прогониха ни. И за какво? Нищо не постигнахме.
— Освен увереността, че там има робот.
— Мицелий Седемдесет и втори каза, че няма.
— Разбира се, че така ще каже. Той е учен или си въобразява, че е учен, и онова, което не му е известно за Сакраториума, вероятно може да напълни библиотеката, където отиваше. Сама видя реакцията на старейшината.
— И още как!
— Нима щеше да реагира така, ако вътре нямаше робот? Беше ужасен, че сме научили.
— Хари, това си е просто твое предположение. А и дори да е имало нещо подобно, ние с теб не можем, да влезем…
— Но поне бихме могли да опитаме! След като закусим, ще се поразходим и ще купим едно от тези обия за мен. Слагам го, забивам предано очи надолу и направо се мушвам вътре.
— С шапчицата и всичко останало? Ще те забележат за една микросекунда.
— Не, няма да ме забележат. Ще влезем в библиотеката, където се пазят всички данни за туземците. Между другото, бих искал да им хвърля едно око, а от библиотеката, която, доколкото разбирам, е пристроена към Сакраториума, вероятно също има вход за него…
— Където моментално ще те пипнат.
— Да, да! Нали чу какво рече Мицелий Седемдесет и втори? Всички гледат надолу и медитират върху своята велика загубена Аврора. Никой не забелязва другите. Това сигурно ще е страхотно нарушение на дисциплината. Сетне намирам Гнездото на старейшините…
— Просто ей така?
— По едно време микогенският учен каза, че ме съветва да не се опитвам да се кача в Гнездото. Да се кача. Значи то ще да е някъде в кулата на Сакраториума.
Дорс поклати глава.
— Не си спомням какво точно каза, а не мисля, че и ти си го спомняш. Това е ужасно несигурна основа за… Чакай! — тя изведнъж млъкна и се намръщи.
— Какво? — запита Селдън.
— В древни времена са използвали думата „гнездо“, за да обозначат жилище, разположено нависоко.
— А, загря ли? Виждаш, че в резултат от онова, което ти наричаш фиаско, сме научили някои изключително важни неща. И ако успея да намеря робот, който е на двадесет хиляди години, и ако той може да ми каже…
— Да предположим, макар че не е за вярване, че такова чудо съществува и, което е още по-малко вероятно, че ти го намериш. Колко време мислиш, че ще можеш да си приказваш с него, преди да открият присъствието ти?
— Не знам, но ако докажа, че той съществува, и ако го открия, ще намеря някакъв начин да поразговарям с него. Сега е прекалено късно да спра — каквито и да са обстоятелствата. Чувек трябваше да ме остави на мира, когато си мислех, че няма начин психоисторията да се разработи. В момента изглежда, че начин има и нищо не може да ме спре, освен ако ме убият.
— Микогенците сигурно биха ти направили тази услуга, Хари, и ти не трябва да поемаш такъв риск.
— Трябва и още как. Ще опитам.
— Не, Хари. Аз имам задача да те защищавам и не мога да те пусна.
— Трябва да ме пуснеш! Откриването на начин за разработване на психоисторията е по-важно от моята безопасност. Всъщност безопасността ми е от значение само доколкото бих могъл да разработя психоисторията. Да ми попречиш да го направя, означава задачата ти да загуби смисъла си. Помисли сама.
Почувства се наново изпълнен с чувство за собственото си предназначение. Психоисторията — неговата мъглява теория, за която толкова доскоро не таеше никаква надежда, се мержелееше по-наблизо — и по- реална. Сега той просто трябваше да вярва, че тя е възможна; и с всичките си вътрешности усещаше, че е така. Шарките на мозайката бяха започнали да идват по местата си. Макар че все още не виждаше цялостната картина, бе сигурен, че Сакраториумът ще му даде късче от пъзъла.
— Тогава, Хари, и аз идвам с теб, така че да мога да те измъкна, идиот такъв, когато му дойде времето.
— Там жени не бива да влизат.
— А какво ме прави да съм жена? Само тази сива фуста. Нима можеш да забележиш гърдите ми под нея? С шапчицата пък нямам не само женска, ами каквато и да било прическа. Притежавам същото измито, лишено от отличителни белези лице като на всеки мъж. Тукашните дори не могат да се похвалят с набола
