— Няма никаква полза да обявяваме война на цялата система за сигурност — подхвърли Селдън. — Въпросът е какво ще ни сторят, щом ни заловят? Положително ще ни осъдят на затвор.
— О, не! Ако е необходимо, ще се обърнем към императора — възрази Дорс.
— Императора? — ококори се Рейч. — Ти познаваш императора?
Математикът му махна с ръка.
— Всеки галактически гражданин може да се обърне към императора. Дорс, струва ми се обаче, че ще сбъркаме, ако го направим. Откакто напуснахме Имперския сектор, ние през цялото време се изплъзваме на императора.
— Но не чак дотам, че да ни тикнат в някой далянски затвор. Във всеки случай молбата към императора ще ни осигури отсрочка и по време на тази отсрочка може и да успеем да измислим нещо.
— Ами Чувек?
— Да, разбира се, Чувек — неловко потвърди Дорс — само че не бива да го товарим с всичко. От една страна, дори и да получи моето съобщение и да има възможност да хукне към Дал, как ще ни открие тук? А даже и да ни открие, какво може да стори срещу цялата служба за сигурност на сектора?
— В такъв случай — каза Селдън — ще трябва да предприемем нещо, преди още да са ни намерили.
— Ако дойдете с мен — предложи Рейч — ще ги водим за носа! Тук знам всички места.
— Можем да изпреварим един-двама, обаче сигурно ще се появят страшно много и ще плъзнат едновременно по колкото си щат коридори. Ще избягаме от някоя група, но ще се натъкнем на друга…
Доста време седяха в неловка тишина, блъскайки си главите над наглед безнадеждното положение. Сетне Дорс Венабили се размърда и с напрегнат нисък шепот каза:
— Тук са. Чувам ги.
Всички се заослушваха напрегнато. Рейч скочи на крака и изсъска:
— Идват; ние ще минем ей оттам!
Обърканият Селдън не долавяше нищо, така че бе склонен да се довери на по-добрия слух на другите, но още щом момчето потегли бързо и безшумно в посока, противоположна на приближаващата заплаха, един глас отекна в стените на клоаката:
— Не мърдайте.
— Това е Даван! — възкликна Рейч. — Той пък откъде знае, че сме тук?
— Даван? — повтори ученият. — Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. Ще ни помогне…
80
— Какво е станало? — попита Даван.
Селдън почувства известно облекчение. Присъединяването на конспиратора едва ли можеше да повлияе срещу цялата далянска полиция, но в края на краищата той командваше хора, които бяха способни да създадат достатъчно бъркотия…
— Би трябвало да знаете — отвърна математикът. — Подозирам, че мнозина от тълпата, която тази сутрин беше пред Тайсалвърови, са ваши хора.
— Да, имаше доста. Говорят, че са искали да ви арестуват и че вие сте се справили с цяла рота пагони. Само че защо са искали да ви арестуват?
— С двама — уточни Селдън, като вдигна два пръста. — Два пагона. Но и това е достатъчно лошо. Причината да ни арестуват донякъде беше, че сме дошли на среща с вас.
— Не е достатъчно. Пагоните не се интересуват много-много от мен — и с горчивина добави: — Подценяват ме.
— Може би — сви рамене Селдън — но жената, от която наехме стаята, е докладвала, че сме предизвикали безредици срещу новинаря, с когото се сблъскахме по пътя ни към същата тази среща. Знаете за това. След като вашите хора вчера се появиха на сцената и особено с тия двама лошо ранени полицаи днес, спокойно могат да решат да прочистят коридорите, а то означава, че и вие ще пострадате. Наистина съжалявам. Нито имах намерение, нито очаквах, че ще предизвикам всичко…
Даван поклати глава.
— Не, не познавате пагоните. И това също не им е достатъчно. Те просто не искат да ни пометат. Ако ни изчистят, секторът ще трябва да направи нещо за нас. На тях така им е много удобно — да ни оставят да гнием в Билиботън и в разни други бордеи. Не, всички преследват вас. Какво толкова сте направили?
— Нищо не сме направили — нетърпеливо, се обади Дорс — пък и в края на краищата това сега няма значение. Ако не търсят теб, а нас, ще трябва да дойдат тук долу, за да ни измъкнат, и попаднеш ли им на пътя, здравата ще загазиш.
— Не и аз. Имам доста могъщи приятели — възрази Даван. — Снощи ви го казах. И те могат да ви помогнат също както на мен. Когато не се съгласихте да ни подкрепите открито, аз се свързах с тях. Те знаят кой сте, доктор Селдън. Вие сте известен човек. Имат възможност да говорят с кмета и да се погрижат копоите да ви оставят на мира, каквото и да сте направили. Само че ще трябва да бъдете отведени… извън Дал.
Селдън се усмихна. Заля го вълна от облекчение и той каза:
— Даван, явно познавате някоя важна клечка, нали? Някой, който да реагира моментално, който е в състояние да убеди правителството на Дал да не предприема драстични мерки и който може да ни отведе? Добре. Не съм изненадан — и се обърна усмихнат към Дорс. — Същата работа като с Микоген. Как го прави това Чувек?
Дорс обаче поклати глава.
— Прекалено бързо е… Не разбирам.
— Вярвам, че той всичко може да уреди — настоя ученият.
— Аз пък го познавам по-добре и по-отдавна от теб и не вярвам в това.
Селдън отново се усмихна.
— Не го подценявай! — И сетне, сякаш обзет от нежелание да обсъжда повече тази тема, се обърна към Даван:
— А вие как ни открихте? Рейч каза, че не знаете нищо за това място.
— Не знае! — възмутено викна хлапето. — Това място си е само мое. Аз го открих.
— Никога не съм идвал тук — кимна мъжът, като се оглеждаше. — Интересно място, наистина. Нали си е коридорен плъх, Рейч се чувства като у дома си в тоя лабиринт,
— Да, това го разбрахме. Вие обаче как ни открихте?
— Като топлинен източник. Имам си едно устройство, което регистрира инфрачервените лъчения, и то точно онзи характерен техен нюанс, който се излъчва при тридесет и седем градуса по Целзий. Реагира само на човешко присъствие — никакви други източници. То ме доведе при вас тримата.
Дорс се начумери.
— Каква полза от него на Трантор, където навсякъде щъкат хора? На други светове също имат такива, обаче…
— Не и на Трантор — прекъсна я далянинът. — Знам. Като се изключи фактът, че са много полезни в бордеите, в забравените и разкапани коридори.
— Откъде го взехте? — поинтересува се математикът.
Даван махна с ръка.
— Достатъчно е, че го имам. Само че наистина ще трябва да ви отведем оттук, гу’син Селдън. Прекалено много хора ви търсят, а аз пък искам да бъдете с моя могъщ приятел.
— И къде е този ваш могъщ приятел?
— Идва. Най-малкото, засякох нов тридесет и седем градусов източник на топлина и просто не виждам кой друг може да е…
Новодошлият прекрачи през вратата и радостното възклицание на Селдън замря на устните му. Не беше Четър Чувек.
