— Предполагам.
— Добре, сега да се върнем на Рейч, тоя млад приятел, който е насочил невронен камшик към вас — вашия невронен камшик, ако си спомняте — и много му се ще да го използва.
— Йеха-а! — викна Рейч.
— Недей още, момче — строго го погледна Селдън. — Та значи, на него много му се ще да го употреби, а освен това тук е доктор Венабили, която владее двата си ножа до съвършенство, и най-накрая съм и аз, който пък мога, ако получа тази възможност, да ви потроша адамовата ябълка с една ръка, така че никога повече да не проговорите нормално, а само да шепнете. Е, искате ли да вземете доктор Венабили, или не? Заповедта ви позволява да направите и едното, и другото.
И сержантът каза със съкрушен глас:
— Ще взема жената.
— И Рейч?
— И момчето.
— Добре. Имам честната ви дума като войник — че ще направите това, което току-що казахте.
— Имате честната ми дума на войник — съгласи се сержантът.
— Хубаво. Рейч, дай му пистолета. Хайде. Не ме карай да чакам.
Хлапето, застинало в нещастна гримаса, погледна към Дорс, която се поколеба и бавно му кимна. На лицето й се изписа същото кисело изражение, както на неговото.
Рейч подаде пистолета на сержанта и промърмори:
— Те ме изработиха, едро… — последните му думи не се разбраха.
— Прибери си ножовете, Дорс — каза Селдън.
Тя тръсна глава, но все пак ги прибра.
— Е, сержант? — попита математикът.
Телъс погледна невронното си оръжие, сетне учения и рече:
— Вие сте почтен човек, доктор Селдън, така че моята честна дума важи. — И с отривисто движение постави пистолета в кобура.
Селдън се обърна към Даван и помоли:
— Забравете какво сте видели тук. Ние тримата отиваме доброволно със сержант Телъс. Когато срещнете онзи млад мъж, Юго Амарил, кажете му, че няма да го изоставя и щом всичко приключи и мога да действам свободно, ще се погрижа той да влезе в Университета. И ако има нещо смислено, което бих могъл да направя за вашата кауза, Даван, ще го направя! Е, сержант, хайде да тръгваме.
82
— Рейч, пътувал ли си някога със самолет? — попита Хари Селдън.
Момчето безмълвно поклати глава. Със смесица от уплаха и благоговение то гледаше как под тях се носи Горната страна.
Математикът отново се изненада до каква степен Трантор е свят на експресни линии и тунели за таксита. За по-голямата част от населението дори дългите пътувания минаваха под земята. Придвижването по въздуха, колкото и обичайно да бе на Външните светове, на Трантор се смяташе за лукс и един самолет като този…
Как ли бе успял Чувек, зачуди се той.
Загледа се през илюминатора към плавното издигане и спускане на куполите, към преобладаващата зеленина в тази зона на планетата, към срещащите се тук-там кръпки, които си бяха почти истински джунгли, морските ръкави, над които сегиз-тогиз прелитаха, и оловните води на океана, които внезапно заискряваха, когато слънцето надникнеше за миг иззад плътния облачен слой.
След час и нещо полет Дорс, която прелистваше някакъв нов роман, без да се забавлява кой знае колко, го изключи и рече:
— Ще ми се да знаех къде отиваме.
— Ако ти не можеш да кажеш — отвърна Селдън — аз пък съвсем няма да мога. Била си на Трантор по-дълго от мен.
— Да, но само вътре — възрази историчката. — Тук отвън, когато виждам под себе си Горната страна, съм също тъй неориентирана, както някое новородено.
— Стига де. Чувек сигурно знае какво прави.
— Разбира се — ядно каза Дорс — но това може и да няма нищо общо със сегашното ни положение. Защо продължаваш да си мислиш, че всичко става по негова инициатива?
Веждите на Селдън се извиха нагоре.
— Не знам. Просто допуснах, че е така. Защо пък да не е?
— Защото онзи, който е нагласил нещата, не е обяснил, че трябва да ме вземат заедно с теб. Не мога да повярвам, че Чувек ще забрави за моето съществуване. А и понеже не дойде сам, както направи в Стрилинг и Микоген…
— Дорс, не можеш да очакваш, че винаги ще идва лично. Съвсем спокойно може да е бил зает. Учудващото не е, че този път не е дошъл, а че дойде предишните два.
— Като се има предвид, че не е пътувал самият той, дали би изпратил такъв подозрителен и прахоснически летящ дворец като тоя? — И тя обиколи с кръгово движение на ръката си големия луксозен самолет.
— Може би просто му е бил под ръка. И е преценил, че никой не ще очаква нещо толкова забележимо да пренася бегълци, които с все сили се опитват да не привличат вниманието. Добре познатият двоен блъф.
— Прекалено добре познат, ако питаш мен. А щеше ли да прати на свое място идиот като сержант Телъс?
— Сержантът не е идиот, а просто обучен на пълно подчинение. При подходящи нареждания би могъл да бъде изключително надежден.
— Хайде де! Пак се върнахме на старото. Защо не е получил подходящи нареждания? За мен е немислимо Четър Чувек да му каже да те отведе от Дал и да не спомене нито дума за мен. Немислимо!
Тук Селдън нямаше какво да отговори и помръкна.
Мина още един час, преди Дорс пак да се обади:
— Според мен навън става по-студено. Зеленината на Горната страна покафявява и ми се струва, че отоплителите са включени.
— Какво означава това?
— Дал се намира в зоната на тропиците, така че очевидно отиваме или на север, или на юг, и то на голямо разстояние. Ако имах някаква идея в коя посока сега е нощ, бих могла да кажа накъде пътуваме.
Най-накрая прелетяха над един участък от брега, където ивица лед обгръщаше куполите откъм морето.
А сетне самолетът съвършено неочаквано се наклони надолу.
— Ще се блъснем! — писна Рейч. — Ще се размажем!
Коремните мускули на Селдън се стегнаха и той се вкопчи в подлакътниците на креслото.
Дорс като че ли въобще не се разтревожи.
— Пилотите пред нас не изглеждат паникьосани — отбеляза тя. — Сигурно ще влизаме в тунел.
Почти веднага щом го рече, крилете на самолета се свиха назад и надолу и той влетя като куршум в един отвор. За миг ги заля мрак, а в следващия се включи осветлението. От двете страни през прозорците се заизвиваха блестящи ивици, бележещи стените на тунела.
— Струва ми се, че ако бях пилот, никога нямаше да съм напълно сигурен, че съответният тунел не е вече зает — промърмори Селдън.
— Аз пък съм сигурна, че от няколко дузини километри имат потвърждение, че е чист — възрази Дорс. — Във всеки случай, предполагам, това е крайният етап от пътуването ни и скоро ще узнаем къде сме.
Замълча за малко, а сетне добави:
— И освен това мисля, че като узнаем, няма да ни хареса особено.
