— Съвсем не.
— Да, надяваш се да ти повярвам, нали? Ако е имало някога някоя нещастна жена, която да е била пожертвана в името на политиката, като е сключила отвратителен брак, това съм аз. Бих могла да си намеря истински мъж сред бордеите и бунищата на собствения ми свят.
— Слушай сега какво ще ти кажа, мила моя. Може да ти доставя удоволствието да се върнеш в родния си свят. Но за да запазя онази твоя част, която познавам най-добре, преди това ще ти отрежа езика. — Той наклони преценяващо глава на една страна. — И като последно подобрение на красотата ти също ушите и края на носа.
— Няма да посмееш, пале такова. Баща ми ще превърне нещастната ти държавица в метеоритен прах. Всъщност той може да го направи и ако му съобщя, че преговаряш с тези варвари.
— Хммм. Няма нужда от заплахи. Тази вечер ще имаш възможност сама да разпиташ човека. Междувременно, мадам, дръж си подвижния език зад зъбите.
— По твоя заповед?
— Ето, вземи това и мълчи.
Коланът легна върху талията й, а огърлицата на шията. Той натисна лостчето и се отдръпна.
Комодората пое дълбоко въздух и протегна вдървено ръце. Опипа внимателно огърлицата и отново въздъхна.
Комодорът потърка доволно длани.
— Можеш да ги носиш тази вечер — рече той. — Ще получиш и още. А сега не дрънкай повече. Жената запази мълчание.
7
Джайм Туер сновеше напред-назад с провлечени стъпки.
— Какво е разкривило пък вашето лице? — попита той. Хобър Малоу се стресна от унеса си.
— Разкривено ли ми е лицето? Не би трябвало.
— Вероятно вчера нещо се е случило — искам да кажа, освен празненството. — И с внезапно убеждение продължи: — Малоу, има затруднения, нали?
— Затруднения ли? Не. Точно обратното. Всъщност аз съм в положението на човек, който е натиснал с цялата си тежест вратата, която се е оказала открехната. Прекалено лесно получихме достъп до стоманолеярния завод.
— Подозирате някаква клопка ли?
— О, в името на Селдън, не ставайте мелодраматичен. — Малоу преглътна раздразнението си и добави с разговорен тон: — Просто фактът, че влизаме лесно, означава, че няма нищо, което си заслужава да видим.
— Атомна енергия, а? — Туер се замисли. — Ще ви кажа. Тук, на Корел, няма почти никакви данни за каквато и да е атомна икономика. А би било изключително трудно да се прикрият всички белези на широкоразпространените ефекти, които такава фундаментална технология като атомната би оказала върху всичко.
— Не, ако е едва в началото си, Туер, и ако се прилага във военната индустрия. Ще я открием само в корабостроителниците и в стоманолеярните заводи.
— Така че, ако не я открием, тогава…
— Тогава не я притежават — или не я показват. Трябва да хвърлим ези-тура, за да разберем.
Туер поклати глава.
— Иска ми се да бях с вас вчера.
— И на мен — отвърна студено Малоу. — Нямам нищо против моралната подкрепа. За съжаление Комодорът сам определи условията за срещата, а не аз. А онова навън, изглежда, е кралската кола, която ще ни отведе в стоманолеярния завод. Приготвихте ли устройствата?
— Всичките.
8
Заводът беше голям и от него се разнасяше миризмата на разруха, която никакви повърхностни ремонти не можеха да отстранят напълно. Сега беше празен и в него цареше съвсем неестествена тишина, тъй като играеше непривичната роля на домакин на Комодора и неговия двор.
Малоу с небрежен жест бе качил стоманения лист върху две подпори. Беше взел уреда, подаден му от Туер, и стискаше кожената дръжка в оловна обвивка.
— Уредът — поде той — е опасен, но същото може да се каже и за циркуляра. Трябва само да си пазите пръстите.
Докато говореше, бързо прокара дуловия резец по протежение на стоманения лист, който веднага и безшумно се раздели на две.
Всички се отдръпнаха и Малоу се засмя. Той взе едната половина и я облегна на коляното си.
— Дълбочината на рязане може да се регулира с точност до една стотна от сантиметъра, а лист с дебелина над пет сантиметра ще се разреже със същата леснина като този. Ако прецените точно дебелината, можете да поставите стоманения лист върху дървена маса и да разрежете метала, без да се одраска дървото.
При всяко изречение атомната ножица се задвижваше и ново отрязано парче стомана отхвръкваше сред помещението.
— Това — поясни Малоу — е за рязане на стомана. — Върна ножицата на Туер. — Има и ренде. Искате ли да намалите дебелината на даден лист, да изгладите неравностите, да отстраните ръжда? Гледайте!
Тънък прозрачен слой отлетя от другата половина на първоначалния лист, първо на ивици от петнадесет, после двадесет и тридесет сантиметра.
— Или да пробивате? Всичко е на същия принцип.
Бяха се струпали около него. Като на представление на уличен фокусник или номер от мюзикъл, превърнат в реклама. Комодор Аспер опипваше парчетата стомана. Висши правителствени функционери надничаха на пръсти през рамената си и шепнеха, докато Малоу с всяко допиране на атомната бормашина пробиваше чисти, красиви, кръгли дупки в два и половина сантиметра дебела твърда стомана.
— Ще ви покажа само още нещо. Някой да донесе две къси парчета тръба.
Един благороден шамбелан на нещо си се втурна послушно сред общата възбуда и захлас и изцапа ръцете си като работник.
Малоу изправи парчетата и отряза краищата им с един замах на ножицата, след което съедини двата току-що срязани края. И се получи една тръба! По новите краища липсваха дори атомни дефекти и при съединяването си те образуваха цяла тръба. С една манипулация се получи блок на Джоханисън.
После Малоу изгледа слушателите си, запъна се на първата дума и млъкна. В гърдите му нахлу възбуда, а основата на стомаха му изстина и се присви.
Сред бъркотията личната охрана на Комодора беше излязла отпред и Малоу за първи път се оказа достатъчно близо, за да разгледа по-подробно необичайните им оръжия.
Те бяха атомни! Ме беше възможно да се сбъркат; не познаваше оръжие с експлозив и куршум с такова дуло. Но основното не беше в това. Съвсем не това беше важното. Върху дръжките на тези оръжия бяха вдълбани със злато „Космически кораб и слънце“!
Същите „Космически кораб и слънце“, отпечатвани върху всеки от големите томове на оригиналната енциклопедия, която Фондацията бе започнала и още не бе завършила. Същите „Космически кораб и слънце“, които бяха украсявали знамето на Галактичната империя в продължение на хилядолетия.
Малоу продължи да говори независимо от мислите си.
— Огледайте тази тръба. Тя е цяла. Не е с отлично качество, разбира се, защото съединяването не трябва да се прави на ръка.
Не беше необходимо повече фокусничество. Бяха разбрали. Малоу беше свършил. Получи каквото искаше. Мислеше си само за едно. За златното кълбо с условно изобразени лъчи и полегатата пура, олицетворяваща космически кораб.
