— Живота ви.
— Той лесно ще ме напусне. Живея вече пет години повече. Но вие не сте от хората на вицекраля. Ако бяхте, дори сега инстинктът за самосъхранение сигурно щеше да ме накара да си държа устата затворена.
— По какво съдите?
— Изглежда, ме подозирате, а? — изсмя се старецът. — Хайде, обзалагам се, мислите, че се опитвам да ви подлъжа да говорите против правителството. Не, не. Вече не се занимавам с политика.
— Не се занимавате с политика? Нима е възможно някой човек въобще да престане да се занимава с политика? Думите, които използвахте, за да опишете вицекраля — какво бяха? Убийства, грабежи и така нататък. Не ми се видяхте обективен. Поне не съвсем. Не звучаха като да сте се отказали от политиката.
— Спомените жилят, когато нахлуят внезапно — повдигна рамене старецът. — Послушайте! Сами преценете! Когато Сиуена беше столица на провинцията, аз бях патриций и член на провинциалния сенат. Родът ми е стар и уважаван. Един от прадедите ми е бил… Е, това няма значение. Няма какво да се хваля с минала слава.
— Както разбирам — каза Малоу, — имало е гражданска война или революция.
Лицето на Бар потъмня.
— В това изродено време гражданските войни са хронични, но Сиуена се държеше настрана. При Станел VI тя почти достигна предишното си благоденствие. Но последваха слаби императори, а слаби императори означават силни вицекрале и нашият последен вицекрал — същият Уискард, оцелелите части от армиите на който продължават да ограбват търговците? от Червените звезди — се стремеше към императорския пурпур. И той не беше първият в този си стремеж. Ако бе успял нямаше да е първият сполучил. Но се провали. Защото, когато имперският адмирал се приближи към провинцията начело на цяла флота, самата Сиуена се надигна срещу собствения си разбунтувал се вицекрал. — Той замълча тъжно.
— Моля ви, продължете, сър.
— Благодаря ви — рече уморено Бар. — Много любезно от ваша страна, че търпите стария човек. Те се разбунтуваха; или по-скоро трябва да кажа ние се разбунтувахме, защото аз бях един от дребните ръководители. Уискард напусна Сиуена, като едва ни изпревари, а планетата и заедно с нея останалите провинции се поставиха на разположение на адмирала с всички прояви на лоялност към императора. Не съм сигурен защо го направихме. Може би изпитвахме лоялност към символа, а не към личността на императора — жестоко,ч зло дете. Може би се страхувахме от ужасите на блокадата.
— Е? — подкани го Малоу.
— Е — продължи мрачният разказ, — това не задоволяваше адмирала. Той търсеше славата на завоевател на бунтовната провинция, а хората му искаха плячката, която щяха да получат при завладяването й. Така, докато хората продължаваха да се събират в големите градове, за да приветстват императора и неговия адмирал, той завзе всички въоръжени центрове и после нареди населението да бъде изгорено с атомен взрив.
— Под какъв претекст?
— Под претекста, че са се разбунтували срещу своя вицекрал, помазан от императора. И адмиралът стана новият вицекрал с цената на едномесечни кланета, грабежи и страхотни ужаси. Имах шестима синове. Петимата умряха при различни обстоятелства. Имах дъщеря. Надявам се, че накрая и тя е загинала. Аз се спасих, защото бях стар. Дойдох тук твърде стар, за да създавам грижи дори на нашия вицекрал. — Той сведе посивялата си глава. — Не ми оставиха нищо, защото бях помогнал да изгоним разбунтувалия се вицекрал и бях лишил адмирала от славата му.
Малоу седеше и мълчеше. После попита тихо:
— Какво стана с шестия ви син?
— А? — Бар се усмихна кисело. — Той е в безопасност, защото се присъедини към адмирала като обикновен войник под чуждо име. Артилерист е в личния флот на вицекраля. О, не, виждам погледа ви. Не е лош син. Посещава ме, когато може, и ми носи каквото успее. Той поддържа живота ми. А някой ден нашият велик и славен вицекрал ще се запъти към смъртта си и синът ми ще му бъде палач.
— И вие казвате това на един непознат? Поставяте в опасност сина си.
— Не. Помагам му, като създавам нов враг. А ако бях приятел на вицекраля, както съм негов враг, щях да го посъветвам да запълни далечното космическо пространство с кораби чак до края на Галактиката.
— Там няма ли кораби?
— Открихте ли някой? Нима някой космически страж ви е спрял на идване? Тъй като корабите са твърде малко, а съседните провинции си имат свои интриги и беззакония, не може да се отдели нито един от тях, за да пази варварските външни слънца. Никога не ни е заплашвала опасност от западналия край на Галактиката — докато не се появихте вие.
— Аз ли? Аз не представлявам опасност.
— След вас ще дойдат други.
Малоу бавно поклати отрицателно глава.
— Струва ми се, че не ви разбирам.
— Слушайте! — В гласа на стареца прозвуча възбуда. — Познах ви, когато влязохте. Имате защитно поле около тялото си или поне имахте, когато ви видях най-напред.
Последва мълчание, изпълнено със съмнение, после Малоу отвърна:
— Да… имах.
— Много добре. Това беше грешка, но вие не знаехте, че са ми известни някои неща. В това време на упадък не е модно да си войник. Събитията долитат и префучават и който не може да се бори против течението с атомен бластер в ръка, бива повлечен като мен. Но аз бях учен и зная, че в цялата история на атомната енергия никога не е било изобретявано преносимо защитно поле. Ние притежаваме силови полета — огромни тежкоподвижни съоръжения, които могат да защитят град, дори кораб, но не и отделен човек.
— Аха? — Долната устна на Малоу се издаде напред. — И какви заключения вадите?
— Из Космоса се разнасяха истории. Те пътуват надалеч и с всеки парсек се поизопачават, но когато бях млад, имаше един малък кораб със странни хора, които не познаваха обичаите ни и не можеха да кажат откъде са дошли. Те говореха за магьосници по края на Галактиката; магьосници, които светят в тъмното, летят самостоятелно във въздуха и оръжията не ги засягат. Ние се смяхме. И аз се смях. Бях го забравил до днес. Но вие блестите в тъмнината и не мисля, че бластерът ми, ако имах такъв, щеше да ви нарани. Кажете, можете ли да полетите във въздуха, така както с.и седите?
— Не мога да правя нищо от всичко изброено — отвърна спокойно Малоу.
— Доволен съм от отговора — усмихна се Бар. — Не разпитвам гостите си. Но ако съществуват магьосници, ако вие сте такъв, тогава някой ден могат да нахлуят много от тях или от вас. Вероятно ще е за добро. Сигурно се нуждаем от нова кръв. — Той промърмори нещо на себе си и продължи бавно: — Но това има и обратна страна. Нашият нов вицекрал също мечтае като стария Уискард.
— Също за имперската корона ли?
— Синът ми чува да се говори — кимна Бар с глава. — Сред личната свита на вицекраля човек не може да не дочува по нещо. И той ми разправя слуховете. Новият ни вицекрал няма да откаже короната, ако му я предложат, но си пази и възможността за отстъпление. Говори се, че ако не успее да се издигне до императорска висота, възнамерява да създаде нова империя във варварските райони. Твърди се, но не мога да гарантирам за това, че вече е дал една от дъщерите си за жена на някакво кралче в неизследваните области на Периферията…
— Ако човек вярваше на всички слухове…
— Зная. Има още много. Аз съм стар и бъбря глупости. Но вие какво ще кажете? — И старите му умни очи се взряха дълбоко в Малоу.
Търговецът се замисли.
— Не твърдя нищо. Но искам да попитам нещо. Разполага ли Сиуена с атомна енергия? Почакайте, зная, че познават теоретично атомната енергия. Имам предвид дали притежават запазени генератори, или те са били разрушени при неотдавнашните грабежи?
— Да ги разрушат ли? О, не. Половината планета ще бъде унищожена, преди да се докосне и най-
