В отговор Байта само вдигна глава, засмя се и нагласи очилата си, за да огледа плажа, където се издигаше само една палма. Торън се надигна и се изви, за да проследи погледа й.
Очевидно тя гледаше вретеновидния силует, който с краката нагоре се клатеше на ръцете си за забавление на случайните зрители. Беше един от рояка просяци-акробати край брега, чиито хитри хапливи закачки бяха насочени предимно към управляващата върхушка.
Пазачът на плажа се отклони в неговата посока и палячото, балансирайки на една ръка, допря палец до носа си с недвусмислен жест. Пазачът приближи заплашително и се засили, целейки се с крак в корема му. Палячото сръчно отскочи, избегна удара и се отдалечи, като остави разпененият полицай на раздразнената тълпа.
Така си и вървеше нехайно по плажа. Премина край много хора, често се колебаеше, но не спря никъде. Струпалата се тълпа се бе разпръснала, а пазачът си беше тръгнал.
— Този е много странен! — каза Байта весело и Торън равнодушно се съгласи.
Палячото беше достатъчно близо, за да го виждат ясно. Слабото му лице впечатляваше преди всичко с големия си широк нос с месест връх, който приличаше на хобот. Дългите му криви крака и паешкото му тяло се движеха с лекота и грация, но изглеждаха така, сякаш са сглобявани на тъмно и опипом.
Да го гледаш, означаваше да се смееш.
Той явно усети погледите на двамата, защото рязко се обърна, след като вече ги беше отминал. Приближи се. Големите му кафяви очи се спряха на Байта.
Клоунът им се усмихна, но това само направи клюнообразното му лице още по-тъжно. Говореше меко, с превзети изрази, като хората от централните сектори:
— Използвам аз ума, даден от добрите духове на мен… — каза той. — И за това ще ви кажа, че тази жена да съществува, ах, не би могла, защото е жена мечта! Но аз нормален съм едва ли, защото вярвам в тез омайващи очи чаровни!
Очите на Байта широко се разтвориха и тя ахна.
Торън се засмя:
— О, ти, чаровнице моя… Той заслужава пет кредита, Байт, нека ги получи!
Акробатът се преметна със скок:
— Не, моя лейди, не бъркай ме с глупак! Аз говоря не за пари, а зарад оченцата ти ясни и за тъй сладкото ти личице.
— Е, благодаря — каза Торън. — Ей богу, мислиш ли, че този е наред?
— И не само за очи и за лице… — бъбреше палячото и думите излитаха една след друга с нарастваща скорост. — Но също и за твоя ум, тъй чист и силен, както ти си мила!
Торън се изправи, протегна ръка за бялата наметка, която носеше със себе си от четири дни, и бръкна под нея.
— А сега, братле, ми кажи какво искаш и престани да досаждаш на дамата!
Палячото отстъпи уплашено и слабото му тяло се сви раболепно.
— О, сигурен съм, че не преча. Аз чужденец съм тук и вече казах, че ползвам пусти остроумия, но ако умея да чета по човешките лица… Освен красота, тази жена има и добро сърце и може би това ще ми помогне в мойто затруднение, зарад което аз говоря толкоз дръзко!
— Пет кредита ще ти решат ли проблема? — каза сухо Торън и извади монетата.
Клоунът не посегна да я вземе и Байта настоя:
— Нека да поговоря с него, Тори! — след което тихо добави: — Няма нужда да се дразниш от глупавия му говор. Това е просто вид диалект, сигурно на него нашата реч също му се вижда странна — тя се обърна към палячото. — Какво е твоето затруднение? Не се притесняваш заради пазача, нали? Не те тревожи той, така ли?
— О, не. Не той! Той е като ветреца, който носи пясък около глезените ми. Има друг, от него бягам и той е сякаш ураган, който помита светове по пътя си и ги нахвърля един връз друг! Преди седмица аз му се изплъзнах, по улиците спях и крих се в градските тълпи. Вглеждах се в много лица за помощта, която нужна ми е. И ето че намерих я — последното изречение той повтори с мек, тревожен глас и неспокойни очи. — И ето че намерих я!
— Слушай… — трезво каза Байта. — Бих искала да ти помогна, но не мога да те защитя от буря, която помита светове. Ще бъда съвсем искрена, аз…
Един мощен глас я прекъсна:
— А сега ти, мръсен мошенико…
Това беше пазачът на плажа, с огненочервено лице и зинала уста, който се приближаваше тичешком. Той държеше своя маломощен зашеметяващ пистолет.
— Дръжте го, вие двамата! Не го оставяйте да избяга! — тежката му ръка се стовари върху слабото рамо на палячото и той изхленчи.
— Какво се е случило? — запита Торън.
— Какво се е случило ли? Какво ли? Е, сега, така е добре! — пазачът бръкна в чантичката, окачена на колана му, и извади пурпурночервена носна кърпа, с която избърса голия си врат. После с охота занарежда:
— Ще ти обясня какво се е случило. Той е избягал. Това го знае целият Калгън и аз сигурно щях да го позная още преди малко, ако не беше с краката нагоре и с главата надолу! — той разтърси жертвата си.
Байта каза с усмивка:
— И от къде е избягал, сър?
Пазачът повиши глас. Събираше се тълпа — любопитна и бъбрива. Пропорционално на нарастването на публиката, пазачът ставаше все по-значителен в собствените си очи.
— От къде е избягал ли? — попита той със сарказъм. — Да сте чували за Мулето?
Настъпи пълна тишина и Байта почувства как в стомаха й изведнъж се сви огромна ледена топка. Палячото гледаше само нея — той още трепереше в яката хватка на пазача.
— Мулето, който… — продължи тежко пазачът, — който искаше да се смее на този дрипльо, само че дворцовият му шут избягал! — той раздруса пленника си. — Признаваш ли, шуте?
Вместо да отговори, клоунът само побеля от страх. Байта беззвучно изсъска право в ухото на Торън и той се приближи до пазача с приятелска усмивка.
— А сега, мой човек, защо не си махнеш за малко ръката от рамото му? Този веселяк, когото държиш, танцуваше за нас и още не си е заслужил парите.
— Тук ли? — в гласа на пазача се появи внезапна загриженост. — Да, но е обявена награда за…
— Ще я получиш, ако докажеш, че това е търсеният човек. А сега се дръпни! Пречиш на гости и това може да има сериозни последици за теб!
— А ти пречиш на властите и това наистина ще има сериозни последици за теб — пазачът разтърси палячото още веднъж. — Върни парите на човека!
Торън бързо замахна с ръка и зашеметяващия пистолет на пазача отхвръкна на земята едва не отнасяйки половината от пръста му. Полицаят закрещя от болка и гняв. Торън силно го тласна встрани и клоунът, усетил се изведнъж свободен, се скри зад гърба му.
Тълпата, от последните редове на която сега не виждаха нищо, напрегнато следеше събитията. Хората отзад протягаха вратове и се промъкваха напред, а кръгът се движеше, защото предните искаха да се отдалечат малко от полето на действие. В един миг се чуха груби крясъци, последва кратка суетня и от само себе си се оформи проход. Двама мъже с електронни бичове влязоха в кръга. На пурпурните им блузи просветваше знака на стреловидна мълния, разцепваща планета. След двамата вървеше черен гигант с лейтенантски нашивки. Черна беше кожата му. Черна беше косата му. И мрачното му изражение бе черно.
Черният човек говореше с опасна кротост, която подсказваше, че и без да прибягва към крясъци, заповедите му ще бъдат изпълнени.
— Ти ли си човекът, който ни уведоми? — запита той.
Пазачът все още стискаше навехнатата си ръка и със сгърчено от болка лице промърмори:
— Претендирам за наградата, Ваше височество, и обвинявам този човек…
— Ще си получиш наградата! — каза лейтенантът, без дори да го погледне, и късо изстреля към хората
