безопасност зад стоманените стени на „Байта“. Шутът на Мулето, който както се бе оказало мъкнеше върху малкото си телце патетичното име Магнифико Гигантикус, седеше прегърбен до масата и нагъваше поставената пред него храна. Тъжните му кафяви очи се вдигаха от храната само за да следят действията на Байта из комбинираната кухня-трапезария, където той се хранеше.
— Благодари ли слаб човек, то думите му стойност нямат! — промърмори той. — Но имаш ти „благодаря“ от мен, защото през тази седмица изминала за мене имаше огризки само, а тялото ми слабо за това е, макар че апетитът е голям!
— Е, тогава яж! — засмя се Байта. — Не си губи времето да благодариш! Мисля, че в централните сектори имаха една поговорка за благодарността…
— Наистина такава има, моя лейди! Един мъдрец с когото съм говорил, ми каза тъй: „Благодарността е най-добра и най-ефектна, когато не се изпарява в празни фрази!“ Но уви, моя лейди, аз имам куп от празни фрази, ти виждаш ги. Когато те харесваха на Мулето, той мен облече в дворянски дрехи и тежко име — защото простото ми име Бобо не радваше ушите му големи, но случеше ли се аз да му се не понравя с празните си фрази, той заповядваше да удрят бедното ми тяло с камшик!
Торън влезе откъм пилотската кабина.
— Няма какво друго да правим, освен да чакаме, Байт! Надявам се, че Мулето е достатъчно умен да разбере, че кораб на Фондацията представлява и част от нейната територия.
Магнифико Гигантикус, преди Бобо, широко отвори очи и възкликна:
— Колко велика е Фондацията, пред която треперят всички, даже слугите жестоки на Мулето!
— Значи си чувал и за Фондацията? — попита Байта с усмивка.
— А кой не е? — гласът на Магнифико стихна до мистериозен шепот. — Тук има хора, що казват, че туй е свят магьоснически и велик, огньовете му са способни да изпепелят планети и тайните му мощни много са. И казват, че благородниците най-големи на Галактиката не могат да постигнат уважение и почит като тези, дължими на човека прост, изрекъл „Аз гражданин съм на Фондацията“, ако и той да е корабокрушенец, а не дори и някой като мен!
— Ей, Магнифико, никога няма да свършиш с яденето, ако продължаваш да дрънкаш! Ето, ще ти донеса малко ароматизирано мляко. Вкусно е! — Байта постави една кана мляко пред него и избута Торън извън стаята.
— Тори, какво ще правим сега с него? — и тя посочи към кухнята.
— Какво имаш предвид?
— Когато Мулето дойде, ще му го предадем ли?
— Какво друго ни остава, Байт? — гласът му беше неспокоен и начинът, по който отметна една влажна къдрица от челото си, свидетелстваше за същото. Той продължи забързано: — Преди да дойда тук, имах смътната идея, че всичко, което ще трябва да направим, е да потърсим Мулето и после да си вършим работата…
— Знам какво имаш предвид, Тори. Не че особено се надявах да видя Мулето, но мислех, че ще можем да научим нещо от първа ръка и да я съобщим на хората, които знаят малко повече за тази междузвездна интрига. Аз не съм шпионка като тези от евтините романчета!
— Това имах предвид и аз, Байт! — той скръсти ръце и се намръщи. — Каква ситуация само! Така и никога нямаше да узнаем, че Мулето действително е тук, ако не беше тази странна случка. Мислиш ли, че той ще дойде за клоуна си?
Байта го погледна.
— Вече нищо не знам! Не знам какво да говоря и какво да правя… А ти?
Вътрешният зумер забръмча с противен звук. Устните на Байта се размърдаха беззвучно:
— Мулето!
Магнифико се показа на вратата с широко отворени очи и изхленчи:
— Мулето ли?
Торън промърмори:
— Мисля да го пусна вътре!
Люкът се отвори и другата врата се затвори зад новодошлия. Екранът показваше някаква размазана фигура.
— Само един е! — каза Торън с облекчение, но гласът му все още трепереше, когато се приближи до сигналната уредба. — Кой си ти?
— Няма ли да е по-добре да ме пуснеш и да узнаеш сам, а? — думите идваха слабо от високоговорителя.
— Предупреждавам те, че това е кораб на Фондацията и следователно е третиран като част от нейната територия.
— Знам.
— Влез с празни ръце или ще те застрелям! Добре съм въоръжен.
— Става!
Торън отвори вътрешния люк и свали предпазителя на бластера си. Чуха се стъпки, след това въртящата врата се отвори и Магнифико изкрещя:
— Това не е Мулето! Но е човек!
„Човекът“ мрачно се поклони на палячото.
— Много точно! Аз не съм Мулето — той разтвори ръце, — не съм въоръжен и съм дошъл с мирна мисия. Можеш да се успокоиш и да свалиш оръжието си. Ръката ти не е достатъчно сигурна, а на мен ми се иска да бъда спокоен.
— Кой си ти? — попита безцеремонно Торън.
— Бих могъл да те попитам същото — хладно отвърна непознатият, — защото ти си човекът, който се представя за друг, а не аз!
— Така ли?
— Ти си този, който претендира, че е гражданин на Фондацията, и то когато на тази планета няма нито един легален търговец!
— Това не е точно така! Защо мислиш, че положението на нещата е такова?
— Защото аз съм гражданин на Фондацията и мога да го докажа с необходимите документи. А къде са твоите?
— Мисля, че ще е по-добре да си вървиш.
— Аз пък не мисля! Ако знаеш нещичко за методите на Фондацията, което е възможно, нищо, че си мошеник, ще знаеш също, че ако не се върна жив на моя кораб до определеното време, в най-близкия щаб на Фондацията ще получат сигнал. Затова се съмнявам, че оръжието ти ще свърши повече работа, отколкото един обикновен разговор.
Настъпи тишина, която Байта мрачно наруши.
— Свали бластера, Торън, и му отдай дължимото! Изглежда, че той не лъже.
— Благодаря! — отвърна непознатият.
Торън остави бластера до себе си.
— А сега ни обясни всичко!
Гостът стоеше прав. Беше висок и с широки рамене. Лицето му приличаше на издялано от камък и сякаш се състоеше от множество твърди равни плочки, а и беше някак очевидно, че никога не се усмихва. Но в очите му липсваше жестокост.
— Новините се разпространяват бързо, особено когато не са за вярване! — каза той. — Мисля, че на Калгън няма човек, който да не знае, че хората на Мулето днес са се сблъскали с двама туристи от Фондацията. Узнах важната новина следобед, а както казах, тук няма други туристи от Фондацията, освен мен. Ние сме наясно с такива неща.
— Кои сте „вие?“
— Ние сме си „ние“! Аз например! Знаех че сте в хангара — били сте непредпазливи да го кажете. Така че проверих регистрите и потърсих кораба — той изненадващо се обърна към Байта. — Ти произхождаш от Фондацията по рождение, нали?
— Е, и?
— И си член на демократичната опозиция, една от тези, които се наричат „подземните“. Не си спомням
