името ти, но помня лицето ти. Напуснала си неотдавна и това не би се случило, ако си била някоя по-важна персона.
— Знаеш много! — Байта сви рамене.
— Да. Тръгнала си с един мъж. Този ли е?
— Има ли изобщо значение какво казвам?
— Не, просто искам да постигна взаимно разбирателство. Сигурен съм, че през седмицата, когато си напуснала толкова прибързано, паролата е била „Селдън, Хардин и свободата“. Порфирът Харт е бил твоят секционен водач!
— От къде си го научил? — Байта изведнъж се ядоса. — Полицията ли го е заловила?
Торън се опита да я удържи, но тя леко отблъсна ръката му и направи крачка напред. Човекът от Фондацията реагира бързо:
— Никой не го е хванал! Просто „подземните“ стават все повече и се появяват на все по-странни места. Аз съм капитан Хан Притчър от Информационния отдел и също съм секционен водач — няма значение под какво име — той направи пауза, после добави: — Знам че не ми вярваш! В нашата работа е по-добре да се престараеш с подозренията, отколкото обратното. Но крайно време е да приключвам с встъплението.
— Да — потвърди Торън, — крайно време е!
— Може ли да седна? Благодаря — капитан Притчър преметна дългия си крак върху другото си коляно и небрежно се подпря на креслото си. — Бях започнал да казвам, че не ми е ясно какво означава всичко това… — Вие двамата не идвате от Фондацията, но не е трудно да се досети човек, че сте от някой независим търговски свят. Това не ме притеснява особено. Само че, ако не е тайна, какво смятате да правите с този клоун, който пазите тук? Рискувате живота си, за да го задържите!
— Това вече не мога да ти кажа.
— Е, аз и не мислех, че ще го направиш. Но ако чакате лично Мулето да дойде с оркестър от фанфари, барабани и електрически органи — няма да стане! Той не действа по този начин.
— Какво?! — едновременно възкликнаха Торън и Байта.
Магнифико радостно се раздвижи в ъгъла, където се криеше с почти видимо уголемени уши.
— Точно така, опитах да се свържа с него и свърших много повече работа от тази, на която са способни двама аматьори. Но не стана! Той не приема никого, не позволява да го снимат или записват и се показва само на най-близките си хора.
— Това обяснява ли твоя интерес към нас, капитане? — попита Торън.
— Не. Клоунът е ключът! Този палячо е един от малкото, които са го виждали. Искам го! Той може да е доказателството, от което се нуждая, а на мен все пак ми трябва нещо, кълна се в Галактиката, с което да събудя Фондацията!
— Тя се нуждае от събуждане? — намеси се Байта с рязка острота. — Да се събуди за какво? И каква роля ще изиграеш, като я разтревожиш — тази на бунтовен демократ или другата — на таен полицай и провокатор?
Лицето на капитана се втвърди.
— Когато цялата Фондация е заплашена, мадам революционерке, загиват и демократи, и тирани! Нека оставим на мира нашите тирани, докато се отървем от един по-страшен деспот, а тогава ще се справим и с тях…
— И кой е по-страшният тиранин, за когото говориш? — избухна Байта.
— Мулето! Знам нещичко за него, достатъчно, за да съм умрял отдавна, ако не бях внимателен! Изкарайте палячото от стаята. Нужна е повече дискретност!
— Магнифико! — каза Байта с подканващ жест и клоунът напусна стаята, без да промълви дума.
Гласът на капитана стана сериозен и напрегнат:
— Мулето е хитър твърде много, за да се лиши от предимствата, които дават магнетизма и обаянието на личността на водача. Ако се е отказал от това, значи има причина. Тази причина трябва да е фактът, че личен контакт с него би разкрил нещо, за което е от огромна важност да не бъде разкривано — той елиминира евентуалните въпроси на Торън и Байта и продължи забързано: — С тази цел се върнах към родното му място и разпитах хора, които заради знанията си сигурно няма да живеят дълго. Все още са живи неколцина от тях. Те си спомниха за бебето, родено преди тридесет години, а също и за смъртта на майка му, и странното му детство. Мулето не е точно човешко същество!
Двамата му слушатели се отдръпнаха ужасени от смътната догадка. Никога не го бяха осъзнавали ясно и точно, но смисълът на фразата им беше повече от ясен.
Капитанът продължи:
— Той е мутант и както става ясно от последващата му кариера, много сполучлив! Не знам колко е силен, но за да обяснят тази сила, казват, че той е това, което трилърите наричат „супермен“. Показателен е сам по себе си и фактът, че за две години се е превърнал от нищо в завоевател на Калгън. Не разбирате ли, че е опасен? Може ли генетичната катастрофа с непредвидени биологични свойства да бъде предвидена в Селдъновия план?
Отговорът на Байта дойде бързо.
— Не вярвам в това. Тук има нещо нередно. Защо хората на Мулето не ни убиха, когато можеха да го направят, щом той е супермен?
— Казах, че не съм наясно със степента на мутацията му. Той може все още да не е готов за война с Фондацията и е много мъдро от негова страна да не се поддава на провокации, докато се подготви. А сега ме остави да говоря с клоуна!
Капитанът погледна треперещия Магнифико, който явно нямаше доверие на грамадния суров мъж, и започна бавно:
— Виждал ли си Мулето със собствените си очи?
— И още как, уважаеми! А също тъй чувствах и тежестта на ръцете му върху собственото си тяло!
— Не се съмнявам. Можеш ли да ни го опишеш?
— Страшно е да си спомням, уважаеми господине! Той е много силен! Пред него даже вие изглеждате като фиданчица. Косата му е огнено червена, а с цялата си сила и тегло не можех да свия протегнатата му ръка! — Магнифико изглеждаше така, сякаш цялата му кльощавост се бе струпала в крайниците му. — Често за да забавлява генералите си или просто себе си, той издигаше ме на страшна височина, пъхнал единия си пръст в колана ми, докато аз рецитирах стихове. И ме спускаше обратно едва някъде след двайстия стих, който съм издекламирал, а всяко стихче трябваше да е импровизация и с перфектни рими, иначе… иначе всичко отначало започваше! Той е човек с невероятна сила, уважаеми господине, и ужасно е, когато я използва… а неговите очи, уважаеми господине, тях никой не ги вижда!
— Какво? Какво каза накрая?
— Той носи очила, уважаеми господине, много странни са! Казват, че са непрозрачни и той вижда чрез чудовищна магия, която далеч надхвърля възможностите човешки. Аз чух веднъж… — гласът му стихна и стана тайнствен, — …чух, че да видиш очите му, означава да видиш смъртта. Той убива с очи, уважаеми господине! — погледът на Магнифико прескачаше бързо от лице на лице, докато мълвеше разтреперан: — Истина е, кълна се, истина е!…
Байта си пое дълбоко дъх.
— Изглежда си прав, капитане. Искаш ли да поемеш нещата в свои ръце?
— Нека преценим ситуацията. Не дължите нищо тук, нали? И отгоре няма бариера?
— Мога да излетя по всяко време.
— Тогава излитай! Мулето може да не иска да дразни Фондацията, но той е поел голям риск, като е оставил Магнифико да избяга. Това вероятно обяснява крясъците около бедния клоун. Значи горе би могло да има кораби, които ви чакат! Но ако просто изчезнете в пространството, кой може да ви обвини в нарушение?
— Прав си — мрачно се съгласи Торън.
— Вие имате силово поле и вероятно сте по-бързи от всичко, което те имат. Следователно, колкото се може по-бързо напускате атмосферата, правите кръг над другото полукълбо и прекъсвате следата с максимално ускорение!
— Да — отбеляза хладно Байта, — а когато се върнем във Фондацията, какво ще правим тогава, капитане?
