винаги сляпо се е движила по течението на историческата необходимост. По време на моите търсения аз използвах голяма част от откритото в Криптата на времето.
— Осведомен съм за това, Майс! Само хабиш време за повторения!
— Аз не повтарям, — изрева Майс, — защото това, което се каня да ти кажа, го няма в никой от ония доклади!
— Как тъй го няма в докладите? — каза глупаво Индбър. — Как може…
— О, велика Галактико! Остави ми да ти кажа това, което смятам за нужно, противен дребосък такъв! Спри да ми приписваш думи и да се съмняваш във всяко мое изказване, защото ще се махна от тук и ще оставя всичко около теб да се руши!… Помни, глупако, Фондацията ще оцелее, защото така трябва, но ако сега аз изляза оттук, ти няма да оцелееш!
Като хвърли шапката си на пода, така че разпръсна облаци прах, той прескочи стъпалата на подиума, върху който беше поставено огромното бюро, разбута яростно хартиите и седна на ръба му.
Почти обезумял, Индбър си помисли дали да не извика стражите или да не използва вградените в бюрото бластери, само че Майс свирепо го гледаше, и на него не му оставаше нищо друго, освен да си наложи подходящото за случая изражение.
— Доктор Майс… — започна той с несигурна официалност, — Вие трябва…
— Млъквай — грубо нареди Майс, — и слушай! Ако това тук… — и дланта му тежко се стовари върху металната подвързия на папката, — ако това тук са моите доклади, забрави ги. Всеки доклад, който пиша, минава през двадесет и няколко чиновника, връща ти се и после пак се сортира от други двадесет и няколко. Това би било чудесно, ако нямаше нещо, което бих искал да запазя в тайна. А аз го имам! И то е толкова поверително, че даже момчетата, с които работя, си нямат понятие за това. Те си вършат работата, разбира се, но всеки — по една малка изолирана част от нея. А аз събирам всичко това заедно. Знаеш ли какво представлява Криптата на времето?
Индбър кимна и Майс продължи с шумна наслада:
— Е, за всеки случай ще ти го кажа, защото съм направил нещо като предположение във връзка с тази ужасна ситуация в Галактиката от дълго време… Мога да чета мислите ти, нищожен мошеник такъв! Държиш си ръката до малкото копченце, което ще извика петстотин или горе-долу толкова въоръжени хора, за да ме унищожат, само че се страхуваш от това, което знам! Страхуваш се от Селдъновата криза! Да оставим това настрана, но ако докоснеш нещо върху бюрото си, ще ти отрежа жалката главичка, преди още някой да е успял да влезе тук. Ти и твоят бандитски баща, че и пиратският ти дядо, смучете кръвта на Фондацията достатъчно дълго!
— Това е измяна! — промърмори Индбър.
— Да, наистина е — тържествуващо потвърди Майс, — и какво се каниш да направиш по въпроса? Та, нека да ти кажа за Криптата на времето! Хари Селдън е направил Криптата тук, за да ни помага в трудни моменти. За всяка криза той е подготвил лично послание и обяснение. Минали са четири кризи, съпроводени с четири негови появявания. За първи път Селдън се е явил в кулминацията на първата криза. Втория път е било малко след успешното приключване на втората. Прадедите ни са отишли там и двата пъти, за да го чуят. При третата и четвъртата криза той е бил пренебрегнат — може би защото не е бил нужен. Но неотдавнашните ми проучвания — това не е включено в докладите, които си получил — показват, че той все пак се е явявал в подходящо време. Схващаш ли?
Майс не очакваше никакъв отговор. Пурата му, вече превърнала се в парцалив мъртъв отпадък, най- сетне беше изхвърлена. Потърси нова пура и я запали. Димът излиташе на буйни кълба, когато той продължи:
— Официално аз се опитвах да възстановя науката психоистория. Никой до сега не е успял да го направи, но аз напреднах в по-простите елементи и това ми послужи като оправдание да бърникам в Криптата, Работата, която свърших, ми позволи да определя точната дата на следващата поява на Селдън. С други думи, мога да ти кажа точния ден, когато идващата Селдънова криза — пета по ред — ще достигне кулминацията си!
— Колко далеч е този ден? — напрегнато попита Индбър.
Майс взриви „бомбата“ си с жизнерадостна нехайност:
— Четири месеца — каза той. — Четири нищо и никакви месеца без два дни.
— Четири месеца! — реагира Индбър с несвойствена буйност. — Невъзможно!
— Щом ти го казваш, мое трето око…
— Четири месеца? Разбираш ли, какво значи това? За да ни дойде на главата една криза за четири месеца, това означава, че се е оформяла от години!
— А защо не? Да не би да има природен закон, според който всички процеси трябва да се извършват само на дневна светлина?
— Но нищо не ни грози, нищо не надвисва над нас! — Индбър почти чупеше ръце от безпокойство. В рязък спазматичен пристъп на ярост той изкрещя: — Ще се махнеш ли от бюрото ми и ще ме оставиш ли да го подредя? Как искаш да мисля?
Майс се сепна, тежко се надигна и се отдръпна встрани.
Индбър местеше предметите на определените им места с трескави движения. Говореше забързано:
— Нямаш право да идваш тук така! Ако беше представил теорията си…
— Това не е теория!
— Казах, че е теория! Ако я беше предложил заедно с доказателства и аргументи, можеше да бъде предадена на Бюрото по историческите науки. Там тя щеше да бъде разгледана както трябва, резултатите от анализите — представени на мен и тогава, разбира се, съответстващите мерки щяха да бъдат взети. И ти нямаше безцелно да ми досаждаш… А, ето го!
Той взе лист прозрачна сребриста хартия, който разклати пред психолога.
— Това е кратко резюме, което сам съм подготвил за текущите ни постижения и проблеми в областта на външните работи през седмицата. Слушай: завършили сме преговорите за търговския договор с Морес. Продължаваме да преговаряме с Лайънис. Изпратили сме делегация за някакво честване или нещо такова на Бонд. Получили сме оплакване или нещо подобно от Калгън и сме обещали да го разгледаме. Протестирали сме против някои търговски обичаи на Аспера и те са обещали да обсъдят това. И тъй нататък, и тем подобни… — погледът на кмета се плъзна надолу по листа с кодирани забележки и после той внимателно остави хартията на определеното й място в определената папка с определената преграда. — Казах ти, Майс, тук няма нищо, което да внушава друго, освен порядък и мир…
Вратата в далечния край се отвори и като по съвпадение, способно да бъде породено само от реалния живот, пропусна един семпло облечен дворянин.
Индбър се надигна. Беше обзет от онова странно чувство за нереалност, което се явява в тези дни, в които се случват твърде много неща наведнъж. След натрапването на Майс и неговите грубости, сега се прибавяше и обезпокоителното посещение на неговия секретар, който най-малкото поне знаеше процедурата.
Секретарят коленичи ниско.
Индбър остро се взря в него.
— Е?
Секретарят като че ли говореше на пода:
— Ваше превъзходителство, капитан Хан Притчър от Информационния отдел се е върнал от Калгън в неподчинение на Вашите заповеди. Според предварителните инструкции — Вашата заповед Х20-513 — е бил арестуван и очаква екзекуция. Тези, които са били с него, са задържани за разпит. Пълният доклад бе представен.
На границата на агонията Индбър каза:
— Пълният доклад бе получен. Е?
— Ваше превъзходителство, капитан Притчър с недостатъчна яснота докладва за опасните планове на новия военачалник на Калгън. Съгласно Вашата предварителна инструкция Х20-651, на него не му е била предоставена възможност за формален доклад, но всички негови забележки са били регистрирани и пълният отчет Ви бе предоставен.
— Пълният отчет бе приет! Е, и?! — гласът на кмета напомняше вой.
— Ваше превъзходителство, преди четвърт час е получен друг доклад от Салинианската граница.
