Притчър избегна очите и се загледа в брадичката. Не знаеше, дали това ще му помогне и дали въобще нещо би могло да помогне.
Гласът на губернатора беше писклив, но равнодушен.
— Добре дошли в Звездокрай. Приветстваме ви в мир. Нахранихте ли се?
Ръката му — с дълги пръсти и възлести вени — направи почти кралски жест към масата с формата на латинската буква „U“.
Те се поклониха и седнаха. Губернаторът беше от външната страна на извивката, те от вътрешната, а по протежение на крилата се наредиха двойни редици старейшини.
Губернаторът говореше с къси, резки изречения, похвали храната като внесена от Звездокрай и тя наистина беше някак различна, макар и не кой знае колко по-добра от грубата храна на старейшините, напомни с пренебрежение за климата на Росем, подметна сякаш случайно нещо за сложнотиите на космическите пътешествия.
Чанис говореше малко, Притчър мълчеше.
После всичко свърши. Приключиха с малки сварени плодове; салфетките бяха употребени и захвърлени, а губернаторът се облегна назад.
Малките му очи заблестяха.
— Разпитах за вашия кораб. Естествено, бих желал да се погрижат подобаващо за него й да го ремонтират. Съобщиха ми, че не е известно местоположението му.
— Вярно — отвърна безгрижно Чанис. — Оставихме го в космоса. Голям кораб е, подходящ за продължителни пътувания, понякога във враждебни райони и сметнахме, че ако се приземи тук, може да породи съмнения относно миролюбивите ни намерения. Предпочетохме да кацнем сами и невъоръжени.
— Приятелска постъпка — коментира губернаторът без особено убеждение. — Голям кораб, казахте?
— Не е военен, Ваше превъзходителство.
— Аха… Откъде идвате?
— Един малък свят в сектора Сантани, Ваше превъзходителство. Може да не ви е известно съществуването му, защото му липсва значимост. Заинтересувани сме да установим търговски взаимоотношения.
— Търговия, а! И какво имате да предложите за продан?
— Всякакви машини, Ваше превъзходителство. В замяна — храни, дървен материал, руди…
— Хм… — губернаторът сякаш изпитваше съмнение. — Зная малко по тези въпроси. Вероятно ще е възможно да се открие взаимна изгода. Може би след като разгледам на спокойствие вашите акредитивни писма — защото ще е необходима доста информация, моето правителство ще изисква много сведения, преди да продължат преговорите, нали разбирате, — и след като огледам кораба ви, ще можете да се отправите към Звездокрай.
Не последва отговор и отношението на губернатора видимо охладня.
— Но във всеки случай ще е необходимо да видя кораба ви.
— За съжаление — отвърна отчетливо Чаиис, — в този момент той се ремонтира. Ако Ваше превъзходителство не възразява да ни даде срок от четиридесет и осем часа, корабът ще бъде на ваше разположение.
— Не съм свикнал да чакам.
За първи път Притчър срещна пряко заплашителния поглед на събеседника си и дъхът му избухна безшумно вътре в него. За миг изпита чувството, че се дави, но после откъсна очи.
Чанис не се разколеба.
— Корабът не може да се приземи за четиридесет и осем часа, Ваше превъзходителство — отвърна той. — Ние сме тук и не сме въоръжени. Можете ли да се съмнявате в почтените ни намерения?
Последва продължително мълчание, след това губернаторът настоя раздразнено:
— Разкажете ми за света, от който идвате.
Това беше всичко. Така се размина. Нямаше повече неприятности. След като изпълни официалните си задължения, губернаторът явно загуби интерес, а обкръжението замря напълно.
Когато всичко свърши, Притчър се озова отново в стаята си и си направи самопроверка. Внимателно, като задържаше дъх, той „прослуша“ чувствата си. Не, със сигурност не се усещаше различен, но дали въобще щеше да открие някаква промяна в себе си? Беше ли се почувствал по-друг, след като Мулето го бе „покръстил“? Нима тогава всичко не бе изглеждало нормално? Както и би трябвало да бъде…
Направи опит.
С хладнокръвна решителност изкрещя в тихите кухини на разума си и викът беше: „Втората Фондация трябва да бъде намерена и унищожена!“.
Чувството, което го придружаваше, беше чиста омраза. В него нямаше дори колебание.
После трябваше само да замени „Втората Фондация“ с „Мулето“ и от обзелото го чувство не можа да си поеме дъх, а езикът му се скова.
Дотук добре.
Но дали не го бяха обработили по друг начин — по-незабележимо? Дали не бяха извършили дребни промени, които не можеше да открие, защото самото им съществуване изкривяваше преценките му?
Нямаше как да го разбере.
Но продължаваше да изпитва абсолютна вярност към Мулето! А щом това не беше се променило, нищо друго не бе от значение.
Отново насочи мислите си към действие. Чанис беше зает в другия край на стаята. Нокътят на палеца на Притчър се насочи към свързочното устройство върху китката му.
После, когато се получи отговор, го заля вълна на облекчение, а след като тя отмина, усети слабост.
Отпуснатите мускули на лицето му не го издадоха, но вътрешно крещеше от радост, а щом Чанис се обърна към него, разбра, че фарсът е почти свършил.
ЧЕТВЪРТА ИНТЕРЛЮДИЯ
Двамата Говорители се разминаха по пътя и единият спря другия.
— Получих съобщение от Първия Говорител.
В очите на втория се появи полузагрижен блясък.
— Точка на пресичане?
— Да! Дано да сме живи да видим изгрева!
5. Един мъж и Мулето
В никоя от постъпките на Чанис нямаше признак, че долавя някаква малка промяна в поведението на Притчър и в отношенията помежду им. Облегна се назад върху твърдата дървена пейка и разпери крака пред себе си.
— Какво впечатление ти направи губернаторът?
Притчър сви рамене.
— Никакво. Със сигурност не ми се видя паранормален гений. Твърде жалък представител на Втората Фондация, ако се предположи, че е такъв.
— Знаеш ли, според мен не е. Не зная какво да мисля. Да предположим, че ти си от Втората Фондация — Чанис се замисли, — какво би направил? Да приемем, че имаш известна представа за нашата задача тук. Как би постъпил с нас?
— „Покръстване“, разбира се.
— Като Мулето? — Чанис вдигна рязко поглед. — Щяхме ли да знаем, ако са ни „покръстили“? Питам се… Ами, ако са просто психолози, но много умни?
— В такъв случай доста бързо щях да наредя да ни убият.
— А нашият кораб? Не — Чанис размаха пръст. — Ние блъфираме, приятелю. Може да е само блъф. Дори и да са усвоили напълно контрола над чувствата, ние двамата сме само разузнавачи. Всъщност те
