— А, не — изсмя се Мулето самоуверено с тънък глас. — Аз не съм Притчър. Не е необходимо да ви давам обяснения. Вие изложихте вашите, тъй наречени, доводи. Каквито и да са, действията ви ме задоволяват и затова няма да разпитвам повече.
— И все пак, трябва да има някои непълноти във вашата версия. Звездокрай ли е Втората Фондация, която очаквахте да намерите? Притчър разказа доста за другия ви опит да я откриете и за психологичния ви инструмент Еблинг Майс. Понякога той се разбъбряше под моето… хм… леко поощрение. Помислете отново за Еблинг Майс, Първи Гражданино.
— Защо?
Самоувереност!
Чанис усети как самоувереността наднича открито, сякаш с течение на времето всяко опасение, което би могъл да изпитва Мулето, полека лека се стапяше.
Като въздържаше решително прииждащото отчаяние, той каза:
— Значи ви липсва любопитство? Притчър ми разправи за огромната изненада на Майс от нещо. Съществувало е неговото неописуемо драстично желание да бърза, да предупреди колкото е възможно по- скоро Втората Фондация. Защо? Защо? Еблинг Майс умря. Втората Фондация не бе предупредена. И въпреки това тя съществува.
Мулето се усмихна с истинско удоволствие и с внезапен и изненадващ изблик на жестокост, която Чанис почувства да се показва и после внезапно да се отдръпва. Накрая Първия Гражданин отвърна:
— Но явно Втората Фондация е била предупредена. В противен случай как и защо Бейл Чанис пристигна на Калгън, за да обработва хората ми и за да се заеме с доста неблагодарната задача да ме надхитри. Предупреждението е дошло твърде късно, това е всичко.
— Тогава — и Чанис позволи от него да се излъчи съжаление, — вие дори не знаете с какво се занимава Втората Фондация и какво въобще става сега…
Да печели време!
Мулето долови съжалението на събеседника си и очите му се присвиха във внезапна враждебност. Потърка носа си с четири пръста с привичния си жест и подхвърли рязко:
— Позабавлявайте се добре тогава. И какво можете да ми разкажете в такъв случай за Втората Фондация?
Чанис преднамерено заговори повече с думи, отколкото с емоционална символика.
— Доколкото чух, именно загадката, заобикаляща Втората Фондация, е озадачила Майс. Хари Селдън е основал двете си системи толкова различно. Първата Фондация е била самохвален показ, заслепил половината Галактика в продължение на два века. А Втората представлява тъмна бездна.
Няма да разберете защо е така, освен ако още веднъж почувствате интелектуалната атмосфера на дните, когато е умирала Империята. Било е време на абсолютни стойности, на велики последни обещания, поне в мисловната област. Разбира се, това е признак на разлагаща се култура — били са изграждани бентове срещу по-нататъшното развитие на идеи. Именно бунтът му срещу тези бентове е направил Селдън прочут. Една от последните искри на младежкото му творческо вдъхновение е запалила с блясъка на залеза Империята и неясно е предсказала изгрева на Втората Империя.
— Много драматично. И какво от това?
— Той е създал фондациите си съгласно законите на психоисторията, но кой е знаел по-добре от него, че дори тези закони са относителни. Той никога не е създавал завършени продукти. Те са за декадентски мозъци. Неговият механизъм е развиващ се и Втората Фондация е била инструмент на тази еволюция. Ние, Първи Гражданино на Временния Съюз на Световете, ние сме пазители на Селдъновия план. Само ние!
— Да не би да се опитвате с приказки да се окуражите — попита с презрение Мулето, — или се мъчите да ми направите силно впечатление? Защото Втората Фондация, планът на Селдън, Втората Империя не ме впечатляват ни най-малко, нито докосват някаква струна на съчувствие, състрадание, отговорност или какъвто и да е друг източник на помощ, в чиито капан може би се опитвате да ме вкарате. Във всеки случай, бедни глупако, говорете за Втората Фондация в минало време защото тя е унищожена.
Когато Мулето стана от креслото и се приближи, Чанис почувства да се повишава силно емоционалния потенциал, който го притискаше. Съпротивяваше се отчаяно, но нещо непоколебимо се промъкваше в него, биеше по съзнанието му, превиваше го все по-назад.
Усети стената зад себе си, а Мулето стоеше изправен пред него със скръстени ръце и устни, които се усмихваха ужасно под огромния му извисяващ се като планински връх нос.
— Играта ви свърши, Чанис — заяви Мулето. — Играта на всички вас — на всички хора от онова, което е било Втората Фондация. Било е! Било!
За какво седяхте тук през цялото време, брътвейки си с Притчър, когато можехте да го повалите, да му отнемете бластера без никакво физическо усилие? Чакахте мен, нали, да ме издебнете в положение, което нямаше да възбуди подозрението ми!
Не ви провървя, затова защото не се нуждаех от никакво осъзнаване. Познавах ви. Много добре ви познавах, Чанис от Втората Фондация.
Но какво чакате сега? Продължавате отчаяно да ме обсипвате с думи, сякаш само звукът на гласа ви ще ме залепи за креслото. И през цялото време, докато говорите, нещо в мозъка ви чака, чака и все още чака. Но никой няма да дойде. Никой от онези, които очаквате никой от съюзниците ви. Тук сте сам, Чанис, и ще останете сам. Знаете ли защо?
Защото вашата Втора Фондация ме преценяваше погрешно до самия край. Отрано узнах плана им. Мислехте, че ще ви последвам тук и ще бъда подходяща съставка за тяхното ястие. Вие трябваше да сте примамка — примамка за бедния глупав слаб мутант, толкова увлечен по следите на Империята, че да падне сляпо в очевидна клопка. Но нима съм техен пленник?
Питам се дали им е дошло наум, че едва ли бих бил тук без флотата си — срещу артилерията на всяка единица от която те са напълно и жалостиво безпомощни? Дали са се сетили, че няма да се бавя с преговори и да изчаквам събитията?
Преди дванадесет часа моите кораби бяха хвърлени срещу Звездокрай и те са приключили изцяло своята мисия. Звездокрай е превърната в развалини, нейните населени центрове са унищожени. Не е имало съпротива. Втората Фондация вече не съществува, Чанис, и аз, немощният слабак, съм властелин на Вселената.
Чанис успя само да поклати слабо глава.
— Не… не…
— Да… да… — имитира го Мулето. — И ако вие сте последният останал жив, а това е твърде вероятно, също няма да е задълго.
Последва кратка напрегната пауза и Чанис почти изкрещя от внезапната болка на разкъсващото проникване в най-съкровените тъкани на мозъка му.
Мулето се отдръпна и промърмори:
— Не е достатъчно. Все пак не издържахте изпитанието. Отчаянието ви е преструвка. Страхът ви не се дължи на огромното поражение, което придружава разрушаването на един идеал, а е дребният пронизващ страх от личното унищожение.
И слабата ръка на Мулето сграбчи Чанис за гърлото в уж немощна хватка, от която той кой знае защо не успя да се освободи.
— Вие сте осигуровката ми, Чанис. Мой водач и предпазна мярка срещу всяко недооценяване от моя страна — очите на Мулето се втренчиха в него настойчиво, изпитателно… — Правилно ли съм преценил, Чанис? Надхитрих ли ви вас, хората от Втората Фондация? Звездокрай е разрушена, унищожена до основи. Защо тогава отчаянието ви е преструвка? Каква е действителността? Трябва да зная действителността и истината! Говорете, Чанис, говорете. Нима не съм проникнал достатъчно дълбоко? Дали опасността все още съществува? Говорете! Къде съм сбъркал?
Чанис усещаше думите да се измъкват от устата му. Не излизаха с желание. Стисна зъби, за да не ги изпуска. Прехапа езика си. Напрегна всички мускули в гърлото си.
И все пак те се заизнизваха — задъхани, измъквани със сила, и по пътя си разкъсваха гърлото, езика и зъбите му.
— Истината — изписка той, — истината…
— Да, истината. Какво още трябва да се направи?
