— Наистина, татко, ако смяташ, че за мен има някакво значение какво си мислят разни момчетии, ти просто…
— О, божичко!“
Тя с досада извади листа от машината и друг се появи с прищракване на мястото му.
Но въпреки това раздразнението й се изличи от лицето и широката й малка уста се разтегна в самодоволна усмивка. После деликатно подуши хартията. Всичко е както трябва — не липсват необходимите елегантност и шарм. А писателското майсторство беше последното, за което мислеше.
Машината бе доставена преди два дни на първия й рожден ден като възрастна. Беше казала: „Но, татко, всеки… абсолютно всеки, който има и най-малката претенция да е някой, притежава такава машина. Никой, освен старите глупаци не използва ръчни машини…“
„Няма друг модел толкова компактен, от една страна, и толкова адаптивен, от друга — бе заявил продавачът. — Изписва вярно думите и поставя препинателните знаци съобразно смисъла на изречението. Естествено, тя помага много за образованието, защото поощрява всеки, който работи с нея, да използва правилно произношение и дишане, за да е сигурен в точното изписване, да не говорим въобще за изискването за подходящо и елегантно оформяне, за правилна пунктуация.“
Дори тогава баща й се бе опитал да вземе машина, пригодена за писане с клавиатура, сякаш тя беше някаква съсухрена стара мома учителка.
Но когато я донесоха, се оказа моделът, който бе пожелала — получен с малко повече вопли и подсмърчания, отколкото се полагаха за възрастен на четиринадесет години — а страниците се изписваха с прекрасен, съвсем женски почерк, с най-красивите изящни главни букви, каквито някой въобще е виждал.
Дори възклицанието „О, божичко!“ излъчваше очарование, когато машината го бе обработила.
Въпреки това трябваше да го оправи, затова седна изпъната в креслото, постави делово първото копие пред себе си и започна отново — стегнато и ясно; коремът й беше прибран, гърдите повдигнати и дишането внимателно регулирано. Поде с драматичен жар:
— Бъдещето на плана Селдън.
Сигурна съм, че историята на Фондацията е добре известна на всички нас, които са имали щастието да бъдат образовани в ефикасната и с добри училища система на нашата планета.
(Така! Това щеше да се понрави на старата вещица госпожица Ърлкинг.)
Историята е предимно история на плана на Хари Селдън. Двете са едно цяло. Но въпросът в съзнанието на повечето хора днес е дали този план с цялата му мъдрост ще продължи да се изпълнява, дали ще бъде унищожен, или вече е бил ликвидиран. За да го разберем, може би ще е най-добре да прегледаме набързо върховите му точки, доколкото той е бил разкрит пред човечеството досега. В онези дни преди близо четири века, когато Първата галактическа империя е изпаднала в парализата, предшестваща смъртта й, един човек — Хари Селдън — предвидил наближаващия край. Чрез науката психоистория, чиито математически тънкости са забравени отдавна… (Тя прекъсна в леко съмнение. Беше сигурна, че „тънкости“ се пишеше с „ъ“, но изписването не й изглеждаше правилно. Е, машината не можеше да греши…) той и хората, работили с него, можели да предскажат хода на великите социални и икономически течения, които заливали Галактиката по онова време. За тях било възможно да осъзнаят, че оставена на себе си, Империята ще се разпадне и че ще последват поне тридесет хиляди години анархичен хаос, преди да се изгради нова Империя.
Било твърде късно да се предотврати големият провал, но все още било възможно поне да се съкрати междинният период на хаос. Поради това бил съставен Планът, според който само едно хилядолетие щяло да отделя Втората империя от Първата. Сега завършва четвъртото столетие от тези хиляда години и много поколения хора са живели и умрели, докато Планът продължавал да действа неумолимо.
Хари Селдън основал две фондации в противоположните краища на Галактиката по начин и при такива обстоятелства, че да се получат най-добрите математически решения на неговия психоисторически проблем. В една от тях, нашата Фондация, основана тук, на Терминус, били съсредоточени физическите науки на Империята и чрез притежанието на тези науки Фондацията успяла да устои на нападенията на варварските крале от покрайнините на Империята, които се отцепили от нея и станали независими.
На свой ред Фондацията била способна да завоюва краткотрайните кралства благодарение водачеството на редица мъдри и героични мъже като Салвор Хардин и Хобър Малоу, които успели да изтълкуват Плана интелигентно и да преведат страната си през неговите… (Тук също искаше да напише „тънкости“, но реши да не рискува втори път.) …усложнения. Всички наши планети все още тачат паметта им, макар да са минали векове.
Накрая Фондацията установила търговска система, която контролирала голяма част от Сиуенианския и Анакреонския сектор на Галактиката и дори победила останките от старата Империя под командването на последния велик генерал Бел Райъс. Изглеждало, че нищо не е в състояние да спре изпълнението на Селдъновия план. Всяка криза, планирана от Селдън, настъпвала в предвиденото време и била преодолявана, като с всяко решение Фондацията правела нова гигантска храчка към Втората империя и мира.
И тогава… (На това място тя се задъха и изсъска думите през зъби, но транскриберът просто ги написа спокойно и грациозно.) …когато изчезнали последните останки от мъртвата Империя и само неефикасни диктаторчета управлявали отцепилите се територии на разпадащия се колос… (Тя взе тази фраза от приключенския филм по телевидеото миналата седмица, но старата госпожица Ърлкинг слушаше само симфонии и лекции, та нямаше никога да разбере.) …се появил Мулето.
В Плана не бил предвиден този странен човек. Той бил мутант, чието раждане не могло да се предскаже. Притежавал странната и загадъчна способност да контролира и манипулира човешките емоции и по този начин успявал да подчини всички хора на собствената си воля. Със смайваща бързина станал завоевател и строител на Империята, докато накрая победил дори самата Фондация.
Но никога не успял да покори Вселената, защото при първото му мощно втурване напред бил спрян от мъдростта и смелостта на една велика жена… (Сега отново се появи старият проблем. Баща й би настоял тя никога да не споменава факта, че е внучка на Байта Даръл. Всички го знаеха — Байта действително беше почти най-великата жена и наистина бе спряла Мулето сама.) …по начин, чиято истинска история се знаеше изцяло от съвсем малко хора.
(Ето! Ако се наложеше да се чете пред класа, последното можеше да се изрече със загадъчен глас, някой сигурно щеше да попита каква е истинската история и тогава… ами тя не би успяла да скрие истината, щом я питат, нали? В мислите си Аркадия вече безмълвно развихряше разгорещеното си и красноречиво обяснение пред строгия и разпитващ я баща.)
След пет години ограничено управление настъпила друга промяна, причините за която са неизвестни, и Мулето изоставил плановете си за по-нататъшните завоевания. Последните му пет години били на просветен деспот.
Някои твърдят, че промяната в Мулето е била причинена от Втората Фондация. Но никой досега не е открил точното разположение на тази друга Фондация, нито знае точната й функция, така че тази теория остава недоказана.
Цяло поколение е минало от смъртта на Мулето. А какво е бъдещето сега, след като той се появи и си отиде? Мулето прекъсна Селдъновия план и изглежда го е надробил на части, но веднага след смъртта му Фондацията се възроди като нова от мъртвата пепел на умираща звезда.
(Това сама го измисли.)
Планетата Терминус отново приютява центъра на търговска федерация, почти толкова голяма и богата, колкото и преди завоюването й, дори по-мирна и по-демократична.
Това било ли е планирано? Дали великата мечта на Селдън е още жива и дали все още предстои след шестстотин години да се създаде Втора галактическа империя? Самата аз го вярвам, защото… (Това беше значимата част. Госпожица Ърлкинг винаги изписваше онези широки грозни червени драсканици, които твърдяха: „Това е само описателно. Какви са личните ви реакции? Мисли! Изрази себе си! Вникни в собствената си душа.“ Много знаеше тя за душите с киселото си лице, което никога през живота й не се бе усмихвало…) …никога, по никое време политическото положение не е било толкова благоприятно. Старата Империя е напълно мъртва и периодът на управление на Мулето сложи край на ерата на военните
