вас. Нека бъде така и за двама ни!
— Не е лесно да си Говорител — продължи той. — По начало е трудно да бъдеш психоисторик, а не е казано, че дори и най-добрият психоисторик може да изпълни условията, за да стане Говорител. Има известна разлика. Говорителят не само трябва да познава математическите тънкости на Селдъновия план; необходимо е той да изпитва симпатия към него и целите му. Нужно е да обича Плана — за него той трябва да бъде животът и въздухът, който диша. Нещо повече, необходимо е Планът да се превърне в негов жив приятел.
— Знаете ли какво е това? — ръката на Първия Говорител надвисна леко над блестящия куб в средата на писалището, който нямаше никакви отличителни белези.
— Не, Говорителю, не ми е известно.
— Чували ли сте за Първичния Радиант?
— Това ли е?…
Изненада от другата страна на писалището.
— Очаквахте нещо по-благородно и вдъхващо страхопочитание? Е, това е естествено. Апаратът е бил създаден от хора по времето на Империята, докато Селдън е бил жив. Близо четиристотин години той напълно служеше на нуждите ни, без да изисква поправки и пренастройване. И за щастие, защото никой във Втората Фондация не е способен да се справи с него в техническо отношение. — Той се усмихна леко. — Хората от Първата Фондация биха могли да направят втори екземпляр, но, разбира се, те не трябва никога да узнаят това.
Той натисна едно лостче от неговата страна на писалището и стаята потъна в мрак. Но само за миг, защото с постепенно засилващото се сияние двете дълги стени на помещението заблестяха. Отначало перленобяло, монотонно, със следа от лека тъмнина тук-там, и накрая с по някоя тънка червена ивица, която просветваше като промъкващо се ручейче през тъмна гора.
— Елате, момчето ми, стъпете тук пред стената. Няма да хвърлите сянка. Тази светлина не се излъчва от Радианта по обикновения начин. Да ви кажа право, сам не зная дори как се получава този ефект, но няма да хвърляте сянка. Това ми е известно.
Двамата стояха в светлината. Всяка стена беше дълга десет метра и висока три. Всеки сантиметър беше изписан с дребен шрифт.
— Това не е целият План — каза Първия Говорител. — За да се побере върху двете стени, отделните уравнения би трябвало да се намалят до микроскопични размери, но не е нужно. Това, което виждате сега, представлява главните части на Плана до този момент. Знаете го, нали?
— Да, Говорителю, известен ми е.
— Разпознавате ли някоя част?
Протяжно мълчание. Ученикът посочи с пръст и при това му действие линията уравнения се заспуска по стената, докато само една поредица от функции, за която бе помислил — едва ли би могло да се сметне бързият обобщаващ жест за достатъчно точен — се разположи на нивото на очите му. Първия Говорител се изсмя тихо.
— Ще установите, че Първичния Радиант е настроен на вашето съзнание. Можете да очаквате и още изненади от малкото устройство. Какво щяхте да кажете за уравнението, което избрахте?
— То — заекна Ученика — е Ригелианов интеграл, който използва планетарно разпределение на смесване, обозначаващо наличието на две главни икономически класи на дадена планета или може би сектор плюс нестабилен емоционален модел.
— И какво означава?
— Представлява границата на напрежение, тъй като тук имаме — той посочи с пръст и уравненията отново се раздвижиха — схождаща се поредица.
— Добре — заяви Първия Говорител. — Кажете ми какво мислите за всичко това. Завършено произведение на изкуството, нали?
— Определено!
— Погрешно! Не е. — С по-остър тон: — Това е първият урок, от който трябва да се отучите. Селдъновият план не е нито пълен, нито безгрешен. Той просто е бил най-добрият, който е могло да се състави на времето. Над дванадесет поколения хора са размишлявали над тези уравнения, работили са по тях, разлагали са ги до последния десетичен знак и отново са ги сглобявали. Направили са и нещо повече. Наблюдавали са как изминават почти четиристотин години, сравнявали са действителността с предвижданията и уравненията и са трупали опит.
Научили са повече, отколкото Селдън въобще знаел, и ако със събраните познания от вековете бихме могли да повторим неговия труд, щяхме да се справи по-добре. Ясно ли ви е това?
Ученика изглеждаше леко шокиран.
— Преди да станете Говорител — продължи Първия Говорител, — ще трябва сам да направите принос към Плана. Не е толкова голямо кощунство. Всеки червен белег, който виждате на стената, е приносът на отделен човек от тези, които са живели след Селдън. Ами… е… — той погледна нагоре. — Там!
Цялата стена сякаш се завихри около него.
— Това — посочи той — е мое. — Тънка червена линия обкръжаваше две разклонени стрелки и включваше около петдесет квадратни сантиметра във всяка посока. Между двете имаше поредица от уравнения в червено. — Не изглежда много — продължи Първия Говорител. — Намира се в точка на Плана, до която няма да стигнем за време, равно на онова, което вече е изминало. То е период на сливане, когато бъдещата Втора Империя ще се окаже в хватката на личности, които ще заплашват да я разкъсат, ако битката бъде прекалено изравнена по сили, или ще я стегнат в скованост, ако силите са неравни. Тук са взети предвид и двете възможности, проследени са и е посочен методът как и двете да се избегнат.
Но всичко е въпрос на вероятности и е възможно да съществува трети път. Той е малко вероятен — за да бъдем точни, дванадесет пункта от четири процента, — но дори и по-малки вероятности вече са се осъществявали, а Планът е завършен само до четиридесет процента. Тази трета възможност се състои в това, че се допуска компромис между две или повече противопоставящи се личности. Това — аз го доказвам — най-напред ще замрази Втората Империя в безполезна форма, а после, накрая, ще причини повече беди чрез гражданска война, отколкото ще са възможни, ако компромисът въобще не бъде постигнат. За щастие това може да се избегне. И тук е моят принос.
— Ако позволите да ви прекъсна, Говорителю… Как се прави промяна?
— Чрез Радианта. Във вашия случай ще установите например, че математическите ви разработки ще бъдат проверени щателно от пет различни комисии и че ще се наложи да ги защитавате срещу съгласувани и безмилостни нападки. После ще минат две години и вашата разработка отново ще бъде обсъдена. Неведнъж се е случвало привидно свършена работа да разкрие недостатъците си след встъпителен период от месеци или години. Понякога самият автор открива грешката си.
Ако след две години и още един преглед, не по-малко подробен от първия, все още премине — и още по-добре, ако междувременно младият учен е извадил на показ допълнителни подробности, нови доказателства — приносът ще бъде прибавен към Плана. Това беше връхната точка в моята кариера — тя ще бъде кулминация и за вашата.
Първичният Радиант може да се настрои на вашето съзнание и всички поправки и допълнения ще се правят чрез умствена връзка. Нищо няма да показва, че поправката или добавката е ваша. През цялата история на Плана не е имало персонализация. Той е по-скоро творение на всички нас заедно. Разбирате ли?
— Да, Говорителю!
— Тогава, достатъчно по този въпрос. — Една крачка към Първичния Радиант и стените отново се изчистиха, само по горните им ръбове останаха ивици нормално осветление. — Седнете до писалището и ми позволете да ви поговоря. За психоисторика като такъв е достатъчно да познава добре биостатистиката и неврохимическата електроматематика. Някои не знаят повече и могат да бъдат само техници по статистика, но Говорителят трябва да може да обсъжда Плана и без математика. Ако не самия План, то поне неговата философия и целите му.
Преди всичко, каква е целта на Плана? Моля, разкажете ми със собствени думи… и не търсете изящни изражения. Няма да ви преценяват по изискаността и блясъка, уверявам ви.
Това беше първата възможност на Ученика да изрече нещо повече от възклицания и той се поколеба,
