отстрани всякакви съмнения, че единствено звуковият приемник е бил причината за тяхното приятелство. В течение на дългите следващи месеци Олинтус непрекъснато си спомняше благодарение на нежните филизи на паметта за този кратък период от своя живот, докато накрая, поради липсата на по-нататъшни дразнители, се отказа и позволи на всичко това да се изличи.
Когато настъпи седмата вечер и петима души седяха във всекидневната на Дарълови, вече похапнали и запушили по цигара, писалището на Аркадия на горния етаж беше предвидливо заето от напълно неразпознаваемото саморъчно произведение на изобретателния Олинтус.
И така, петима души. Доктор Даръл, разбира се, с посивяващата си коса и изрядно облекло, изглеждаше малко по-възрастен от действителните си четиридесет и две години. Пелеас Антор, в момента сериозен и с бързо бягащ поглед, изглеждаше млад и неуверен в себе си. И тримата нови мъже: Джол Турбор, телекоментатор, едър и с пълни устни; доктор Елвет Семик, заслужил професор по физика в университета, мършав и сбръчкан, запълващ наполовина дрехите си; Хомир Мун, библиотекар, длъгнест и чувстващ се крайно неудобно.
Доктор Даръл говореше с лекота, с нормален прозаичен глас.
— Това събиране, джентълмени, бе устроено поради малко по-различни от обичайните светски причини. Може би сте се досетили. Тъй като съзнателно бяхте подбрани заради миналото ви, вероятно ще успеете да отгатнете също, че съществува опасност. Няма да я омаловажавам, но ще изтъкна, че във всеки случай ние сме осъдени хора.
Ще забележите, че всички вие сте поканени без какъвто и да било намек за тайнственост. От никого не е било изисквано да дойде тук незабележимо. Прозорците не са регулирани, за да не прозират. В стаята няма никакви завеси. Достатъчно е да привлечем вниманието на врага, за да бъдем погубени, а най-добрият начин да ни забележат е като възприемем фалшива и театрална тайнственост.
(Аха, помисли си Аркадия, наведена над гласовете, които излитаха леко дрезгаво от малката кутия.)
— Разбирате ли това?
Елвет Семик присви долната си устна и оголи зъби в сбръчканата гримаса, която предшестваше всяко негово изречение.
— Е, хайде разправяйте. Разкажете ни за младежа.
— Името му е Пелеас Антор — каза доктор Даръл. — Беше студент на моя стар колега Клайзе, който почина миналата година. Преди да умре, Клайзе ми изпрати неговия мозъчен модел до пето подниво и този модел сега бе сверен с мъжа пред вас. Знаете, разбира се, че модел на мозъка не може да се подправи дотолкова, дори от учени психолози. Ако не ви е известно, ще се наложи да приемете моето твърдение, че е така.
— Все ще трябва с нещо да започнем — заяви Турбор с присвити устни. — Ще приемем думите ви за това, особено защото след смъртта на Клайзе вие сте най-големият електроневролог в Галактиката. Поне така ви описвам в един мой видеокоментар и дори сам си вярвам. На колко години сте, Антор?
— На двадесет и девет, господин Турбор.
— Хм-м-м. И вие ли сте електроневролог? Известен?
— Само изучавам тази наука. Но работя упорито и съм облагодетелстван от обучението на Клайзе.
Мун се намеси. При напрежение леко заекваше.
— Аз… аз бих искал да… да започнете вие. Мисля, че всич… всички говорят прекалено много.
Доктор Даръл повдигна вежди и погледна към Мун.
— Прав сте, Хомир. Започвайте, Пелеас.
— Не още — отвърна Пелеас Антор бавно, — защото преди да започнем, макар да оценявам чувствата на господин Мун, трябва да поискам данни за мозъчните вълни.
— Какво е това? — намръщи се Даръл. — За какви мозъчни вълни намеквате?
— Моделите на всички вас. Вие взехте моите, доктор Даръл. Налага се аз да снема вашите и на всички останали. И трябва сам да извърша измерванията.
— Няма причини да ни се доверява, Даръл — рече Турбор. — Младежът има право.
— Благодаря ви — каза Антор. — Тогава, ако ни поведете към вашата лаборатория, доктор Даръл, ние ще ви последваме. Тази сутрин си позволих да проверя апаратурата ви.
Науката енцефалография беше едновременно и нова, и стара. Стара в смисъл, че познанието за микротоковете, пораждани от нервните клетки на живи същества, принадлежаха към онази огромна категория от човешки знания, чиито източник бе напълно загубен. Беше знание, проблеснало още в зората на човешката история…
И в същото време беше нова. Фактът за съществуването на микротокове дремеше през десетките хиляди години на Галактическата империя като един от онези ярки и причудливи, но достатъчно безполезни раздели на човешкото познание. Някои се бяха опитвали да класифицират вълновото излъчване на мозъка при сън и бодърстване, в покой и при стрес, спрямо болния и здравия човек, но дори и най-широките понятия имаха безбройни опорочаващи ги изключения.
Други бяха опитвали да докажат съществуването на групи мозъчни вълни, аналогични на добре известните кръвни групи, и да сведат човешката външност до определящ фактор. Това бяха расистки настроени личности, които твърдяха, че хората се делят на подвидове. Но подобна философия не можеше да процъфти, противопоставяйки се на вселенската енергия, съдържаща се в колосалната Галактическа империя. А тя бе политическа същност, която обхващаше дванадесет милиона звездни системи — от централния свят на Трантор (сега великолепен и невъзможен спомен от великото минало) до най-самотния астероид в Периферията. Освен това в обществото, отдадено, както беше това при Първата Империя, на физическите науки и неодушевената технология, някакъв неясен, но мощен тласък отхвърляше встрани изучаването на мозъка. Това не беше особено престижно, защото не можеше да донесе незабавна полза, и тъй като не беше доходно, се финансираше зле.
След разпадането на Първата Империя настъпи раздробяване на организираната наука и тя отстъпи по- назад дори от основните принципи на атомната енергия — към химическата енергия на въглищата и петрола. Разбира се, единственото изключение беше Първата Фондация, където искрата на науката се съживяваше, разпадаше се, поддържаше се и се разгаряше в пламък. Но и там управляваше физикалното, а мозъкът, с изключение на хирургията, беше пренебрегната област.
Хари Селдън пръв изрази онова, което по-късно започна да се приема като истина.
„Невралните микротокове — бе казал той на времето, — са носители на искрата на всеки променлив импулс и реакция, съзнателен или подсъзнателен. Мозъчните вълни, записани върху карирана хартия в треперещи върхове и вдлъбнатини, са огледало на комбинираните мисловни импулси на милиарди клетки. Теоретичният анализ ще разкрие мислите и емоциите на индивида до най-малките подробности. Би трябвало да се намерят разлики, които се дължат не само на големи физически недостатъци, наследени или придобити, но също и на променящи се състояния на чувствата, на усвоеното образование и опит, дори на нещо толкова фино, като промените във философията за живота на субекта.“ Но даже Селдън не бе постигнал нещо повече от предположение.
А сега в продължение на петдесет години хората от Първата Фондация се втурваха в този неимоверно огромен и сложен склад на нови познания. Естествено, подходът беше осъществяван чрез нова техника, като например „вживяването“ на електроди в шевове на черепа, поставяни по нови начини, които позволяваха да се осъществява контакт направо със сивите клетки, без да е необходимо дори да се бръсне част от косата. А съществуваше и записващо устройство, което автоматично отбелязваше данните за мозъчните вълни като цяло и като отделни функции на шест независими променливи величини.
Най-значимото, може би, беше нарастващото уважение към енцефалографията и енцефалографите. Клайзе, най-великият от тях, участваше в научни конференции наравно с физиците. Доктор Даръл, макар вече да не се занимаваше активно с наука, беше известен заради блестящия му принос за напредъка на енцефалографския анализ почти толкова, колкото и с това, че беше син на Байта Даръл, великата героиня на миналото поколение.
И така, сега доктор Даръл седеше в собственото си кресло с деликатното докосване на леките като пера електроди, които едва притискаха черепа му, докато поставените във вакуум игли трептяха напред-назад. Гърбът му беше обърнат към записващото устройство — в противен случай, както е добре известно, видът на движещите се криви би предизвикал несъзнателно усилие да ги управлява със забележим резултат, — но
