8. Планът на Селдън
МАТЕМАТИКА — Синтезът на изчислените n-променливи с n-мерна геометрия беше основата на онова, което на времето Селдън бе нарекъл „моята малка алгебра на човечеството“…
Представете си една стая…
Местоположението й в момента не е от значение. Достатъчно е само да кажем, че в това помещение, повече от където и да е, съществува Втората Фондация.
Това е стая, която в продължение на столетия е била убежище на чистата наука и все пак не е разполагала с нито едно от устройствата, с които в течение на хилядолетия човечеството е привикнало да отъждествява науката. Вместо това тя е била наука, която е работила само с математически концепции по начин, наподобяващ философията на древни, древни раси в примитивните, праисторически времена, преди появата на технологията, преди човекът да напусне своята единствена, сега вече неизвестна планета, на която е възникнал.
От една страна, в това помещение се е намирал Първичният Радиант, който е съдържал в същността си пълния План на Селдън — предпазван от „умствена“ наука, все още неподдаваща се на нападение от страна на комбинираната мощ на останалата част от Галактиката.
От друга страна, в тази стая е имало и един човек — Първия Говорител.
Той беше дванадесетият по ред от главните пазители на Плана и титлата му нямаше по-дълбоко значение от факта, че при събиранията на водачите на Втората Фондация той говореше пръв.
Неговият предшественик бе победил Мулето, но останките от гигантската битка все още осейваха пътя на Плана. Вече двадесет и пет години той и неговата администрация се опитваха да върнат Галактиката на упоритите и глупави човешки същества към правия път. Задачата се оказа безкрайно сложна.
Първия Говорител погледна към отварящата се врата. Дори докато в самотата на помещението той мислеше за четвъртвековните си усилия, които сега бавно и неизбежно наближаваха връхната си точка, неговото съзнание „оглеждаше“ внимателно новодошлия с благоразположено очакване. Младеж, ученик — един от онези, които накрая биха могли да поемат наследството.
Младият мъж застана нерешително на прага, така че Първия Говорител трябваше да отиде при него и да го въведе с приятелски положена на рамото му ръка.
Ученика се усмихна смутено и Първия Говорител му отвърна, като каза:
— Най-напред трябва да ви осведомя защо сте тук.
Бяха лице в лице от двете страни на писалището. Никой от двамата не говореше по начин, който би могъл да бъде разпознат от който и да е човек в Галактиката, ако самият той не е член на Втората Фондация.
По произход речта беше средство, с чиято помощ човекът се бе научил да предава несъвършено своите мисли и чувства. Чрез съставянето на произволни звуци и комбинации от звуци, за да представят някои умствени нюанси, той бе развил метод на съобщаване, но толкова тромав, неясен, скован и неадекватен, че превръщаше целия финес на разума в груба гутурална сигнализация.
Надолу и все надолу… — резултатите можеха да се проследят и цялото страдание, което човечеството бе познало въобще, щеше да се сведе до простия факт, че никакви хора в историята на Галактиката преди Хари Селдън и малко на брой след него успяваха да се разберат истински помежду си. Всяко човешко същество живееше зад непроницаемата стена от задушаваща духовна мъгла, в която не съществуваше никой, освен самият него. От време на време се появяваха неясни сигнали от дълбините на пещерата, в която се намираше друг човек — така че всеки да може да запълзи към другия. Но понеже не се познаваха, не можеха да се разберат, не се осмеляваха да се доверят взаимно и още от детството си изпитваха ужаса и несигурността на крайната изолация — съществуваше постоянно преследващият ги страх на човек от човека, дивашкото хищничество на човек спрямо човека.
Краката в продължение на десетки хиляди години затъваха, влачеха се в калта и възпираха умовете, които в същото време бяха достойни за другарство със звездите.
Човекът мрачно и инстинктивно се беше стремил да заобиколи затворническите решетки на обичайния говор. Семантиката, символната логика, психоанализата — всички те бяха средства, чрез които речта можеше или да се избегне, или да се усъвършенства. Психоисторията бе развитие на „умствената“ наука, нейна окончателна математизация, която накрая бе успяла. Чрез развитието на математиката, необходима, за да бъдат разбрани фактите на неврофизиологията и електрохимията на нервната система, които, от своя страна, трябваше, трябваше да се проследят от ядрените сили, най-напред стана възможно истински да напредне психологията. А чрез обобщаване на психологическите познания от индивида към групата и социологията бе математизирана.
По-големите групи — билионите, които населяваха планетите; трилионите, които обитаваха сектори; квадрилионите, които изпълваха цялата Галактика, се превърнаха от обикновени човешки същества в огромни сили, поддаващи се на статистическа обработка, така че за Хари Селдън бъдещето стана ясно и неизбежно и можа да се създаде Планът.
Същите основни постижения на „умствената“ наука, които доведоха до създаването на Селдъновия план, направиха ненужно Първия Говорител да използва думи, когато се обръща към ученика си.
Всяка реакция на даден стимул, колкото и слаба да беше, бе напълно показателна и за най-малките изменения, за всички искрици от токове, които протичаха в мозъка на другия. Първия Говорител не можеше инстинктивно да усеща емоционалната настройка на Ученика, както бе успявал да прави Мулето — тъй като Мулето беше мутант със способности, които никога нямаше да бъдат напълно разбираеми за обикновения човек, дори и за член на Втората Фондация — той по-скоро ги разпознаваше в резултат на интензивно обучение.
Но тъй като в общество, основаващо се на говора, по начало е невъзможно да се предаде методът на комуникация между членовете на Втората Фондация, от тук нататък няма въобще да се занимаваме с него. Първия Говорител ще се представя, сякаш говори с обичайни думи, и ако преводът не винаги е напълно точен, той поне ще е най-доброто, което може да се постигне при тези обстоятелства.
Поради това ще си въобразяваме, че Първия Говорител наистина казва: „Най-напред трябва да ви осведомя защо сте тук“, вместо само да се усмихне, ей така и да повдигне пръст по такъв и такъв начин.
И тъй:
— През по-голямата част от живота си вие сте изучавали упорито и успешно „умствените“ науки. Възприели сте всичко, което вашите учители са могли да ви дадат. Време е вие и още неколцина като вас да започнете стажа си за говорители.
Вълнение от другата страна на писалището.
— Не, трябва да го приемете спокойно. Надявали сте се, че ще се окажете подходящ. Опасявали сте се, че няма да е така. Всъщност и надеждата, и опасението са слабости. Знаели сте, че ще отговорите на изискванията и се колебаете да признаете този факт, защото подобно знание може да ви бележи като самоуверен и поради това неподходящ. Глупости! Безнадеждно глупав човек е онзи, който не съзнава, че е мъдър. Част от квалификацията ви е знанието, че отговаряте на изискванията.
Успокоение от другата страна на писалището.
— Точно така. Сега се чувствате по-добре и предпазната ви броня е свалена. По-способен сте да се съсредоточите и да разберете. Помнете, за да бъдете действително ефикасен, не е необходимо да държите съзнанието си под строга контролираща бариера, която за интелигентното сондиране е по-осведомяваща, отколкото разголеното съзнание. По-скоро човек трябва да култивира невинност, липса на чувство за превъзходство на собствената си личност, които не ви оставят какво да криете. Моето съзнание е открито за
