Но там отгоре не идва Мулето. Не е той!
— А кой, ако не е той?
— Ами ти кой предполагаш, че е? Намерих онова следящо устройство в деня, когато излетяхме. Но не мислех, че е Мулето. По това време той нямаше нужда да прибягва до обиколни пътища. Не разбираш ли колко е глупаво? Ако аз бях предател и той го е знаел, можеше да ме „покръсти“ толкова лесно, колкото и теб и щеше да извлече тайната на разположението на Втората Фондация направо от съзнанието ми, без да ме изпраща на път през половината Галактика. Ти способен ли си да запазиш тайна от Мулето? А ако аз не съм знаел, нямаше да го отведа до нея. Тогава и в двата случая защо да ме изпраща?
Явно следящото устройство трябва да е било поставено от агент на Втората Фондация. Именно той идва сега към нас. А щеше ли да бъдеш измамен, ако не бяха обработили ценното ти съзнание? Доколко си нормален, щом си въобразяваш, че лудостта е мъдрост? Аз да предам кораб на Втората Фондация?! Та какво ще го правят този кораб?
Теб искат, Притчър. Ти знаеш повече за Съюза от който и да е друг с изключение на Мулето, а не си опасен за тях, докато той е. Затова са вмъкнали в съзнанието ми посоката на търсене. Разбира се, за мен беше напълно невъзможно да намеря Звездокрай чрез претърсване наслуки на Лещата. Знаех го. Но ми беше известно, че Втората Фондация ни преследва и че те са го устроили. Тогава защо да не поиграя на тяхната игричка? Всичко се превърна в битка на блъфове. Те искаха нас, а аз желаех да намеря местоположението им и да върви по дяволите онзи, който не устои на блъфа на другия!
Но докато се целиш с този бластер в мен, ние ще изгубим. И идеята явно не е твоя, а тяхна. Дай ми бластера, Притчър. Зная, че ти изглежда нередно, но сега не говори твоето съзнание, а Втората Фондация, проникнала в теб. Дай ми бластера, Притчър, и заедно ще се възправим срещу онова, което наближава.
Притчър с ужас посрещна нарастващото объркване. Правдоподобност… Нима можеше да греши толкова? Защо възникваше това вечно съмнение в него самия? Защо не беше сигурен? Какво правеше Чанис, та да звучи толкова правдоподобно?
Правдоподобност!
Или неговото съзнание се бореше срещу чужда намеса?!
Дали не беше раздвоен?
Сякаш съвсем в мъгла видя Чанис да стои пред него с протегната ръка — и внезапно разбра, че ще му даде бластера. А когато мускулите на ръката му бяха готови да се свият по подходящ начин, за да го направи, вратата зад него се отвори бавно и той се обърна.
Вероятно в Галактиката има личности, които могат да бъдат сбъркани една с друга дори от хора, които никога не бързат. Също така е възможно да съществуват състояния на съзнанието, при които човек да припознае неприличащи си двойки. Но Мулето се извисяваше над всяка комбинация от двата фактора. И даже цялата душевна агония на Притчър не успя да спре мигновения умствен приток на хладнокръвна жизненост, който го заля в този миг.
Физически Мулето не можеше да овладее никакво положение. Нито контролираше сегашното.
Беше доста смешна фигура в слоевете облекло, които го удебеляваха твърде много за него, без да му позволят дори така да достигне нормални размери. Голяма част от лицето му беше скрита, а останалата се засенчваше от преобладаващата студеночервеникава издатина на човката му.
Вероятно не можеше да съществува нещо по-нелепо и несъвместимо като представа за спасение.
— Задръж бластера, Притчър — каза той. После се обърна към Чанис, който бе повдигнал рамене и седнал. — Емоционалната обстановка тук изглежда доста объркана и конфликтна. Какво означаваше това, че друг, а не аз ви е следил?
— По ваши заповеди ли е било поставено в кораба ни следящо устройство, сър? — намеси се рязко Притчър. Мулето го изгледа хладнокръвно.
— Разбира се. Нима е възможно друга организация в Галактиката, освен Съюза на Световете да разполага с такъв сложен апарат?
— Той твърдеше…
— Е, той е тук, генерале. Не е необходимо да се цитира косвено. Какво си разправял, Чанис?
— Явно погрешни неща, сър. Мнението ми беше, че следящото устройство е било поставено от някой, платен от Втората Фондация, и че са ни довели тук за свои собствени цели, които бях готов да парирам. Освен това имах до известна степен впечатлението, че генералът е в ръцете им.
— Говориш, сякаш вече не мислиш така.
— Опасявам се, че не. В противен случай нямаше вие да се появите.
— Е, тогава, нека се разберем — Мулето свали горните слоеве от подплатените и нагрявани с електричество дрехи. — Имаш ли нещо против, ако и аз седна? А сега… тук сме в пълна сигурност и без никаква опасност някой да ни обезпокои. Никой от жителите на тази бучка лед няма желание да се приближи до това място. Уверявам ви в това! — наблягането върху паранормалните му способности бе направено с мрачна настойчивост.
— Защо ни е уединение? — прояви възмущението си Чанис. — Дали някой няма да ни поднесе чай и да докара танцьорки?
— Едва ли. Каква беше твоята теория, младежо? Човек от Втората Фондация ви е следил с устройство, каквото няма никой освен мен и … как каза, че си намерил това място?
— Очевидно, сър, изглежда ясно, че за да се обяснят известните факти, някои понятия са били вкарани в главата ми…
— От същите тези хора на Втората Фондация?
— От никой друг, както предполагам.
— Тогава не ти е минавало през ума, че ако човек от Втората Фондация може да те принуди, примами, или привлече да отидеш там за собствените му цели — и приемем, че си си представил, че е използвал методи, подобни на моите, макар, не забравяй, аз мога да имплантирам само чувства, а не мисли, — не си се сетил, че щом е способен да направи това, не е било необходимо да поставя следящо устройство на кораба ви.
Чанис вдигна рязко поглед и внезапно разтревожен срещна големите очи на своя владетел. Притчър изсумтя и раменете му се отпуснаха с видимо облекчение.
— Не — отвърна Чанис, — за това не съм се сетил.
— Или, че ако са били принудени да те проследят, не биха могли да се чувстват способни да те насочват, и че щом не си направляван, възможността да намериш пътя дотук, както си направил, би била твърде малка. Не се ли досети за това?
— Нито за него.
— А защо? Нима интелектуалното ти ниво неочаквано се е снижило до такава невероятно ниска степен?
— Единственият отговор е във въпроса, сър. Присъединявате ли се към генерал Притчър в обвинението му, че съм предател?
— Имаш ли оправдание, в случай че да?
— Само единственото, което представих пред генерала. Ако бях предател и знаех местоположението на Втората Фондация, можехте да ме „покръстите“ и пряко да го научите. Ако сте сметнали за необходимо да ме проследите, тогава не съм знаел предварително и не съм предател. Така че на вашия парадокс отговарям с друг.
— И какво е заключението ти?
— Че не съм предател.
— С което трябва да се съглася, тъй като доводът ти е неоспорим…
— Тогава мога ли да ви попитам защо сте ни следили тайно?
— Защото съществува трето обяснение на всички обстоятелства. И ти, и Притчър обяснихте някои факти по собствен начин, но не всичките. Аз — ако можеш да ми отделиш времето, — ще ти обясня всичко. И за кратко време, така че няма опасност да се отегчиш. Седни, Притчър, и ми дай бластера си. Вече не съществува опасност да ни нападнат. Нито от тук, вътре, нито отвън. Всъщност даже и от страна на Втората Фондация. Благодарение на теб, Чанис.
Стаята беше осветена по обичайния за Росем начин с електрически нагрявани жички. От тавана висеше
