която да ме накара. Мис Питърсън е моята трета и четвърта ръка. Тя знае изискванията ми толкова добре, че не е необходимо да й давам инструкции, намира се, където е необходимо, преди да съм я повикал и знае какво трябва да приготви, без да съм й казвал. Не искам да взимам непознат, на когото ще трябва да крещя. Не мога да гарантирам успех ако загубя дори една секунда заради техника. Няма да участвам и няма да приемам задачи, в които нямам свободна ръка, за да организирам нещата по начина, който ще ни даде най- големи шансове за успех.
Грант отново премести погледа си към Кора Питърсън. Изглеждаше силно смутена, но все пак се взираше в Дювал с такова изражение, каквото Грант веднъж видя в очите на куче, посрещащо собственика си — момче, завръщащо се от училище.
Гласът на Майкълс прекъсна спора, точно когато разяреният Рейд ставаше на крака.
— Дон, бих предложил, след като ключът към успеха на цялата операция е в ръцете на д-р Дювал и след като на практика не можем да му диктуваме, да се съгласим с него, без предразсъдъци за последствията от това действие. Аз поемам отговорността за това.
Предлагаше на Рейд такъв изход от спора, какъвто би му спестил загубата и той, като пухтеше мрачно, трябваше да се съгласи.
Рейд тупна с длан по масата.
— Добре. Нека да се запише в протокола, че съм възразил срещу това.
Седна обратно с треперещи устни.
Дювал също седна с безразличен вид. Грант се забърза, за да предложи стол на Кора, но тя се самообслужи преди той да стигне до нея.
— Д-р Дювал — започна Майкълс, — това е Грант, човекът, който ще ни придружава.
— Като бияч, докторе — обади се Грант. — Моята единствена квалификация.
Дювал хвърли бегъл поглед. Поздравът му беше незначително кимване в посока към Грант.
— И мис Питърсън.
Грант се усмихна широко.
— Здравейте — усмихна му се вежливо тя.
— Здрасти — отвърна Грант и погледна към остатъка от втория си сандвич, но го остави щом забеляза, че никой друг не яде.
В този момент с бърза стъпка влезе Картър и кимна неопределено наляво и надясно. Седна и каза:
— Бихте ли седнали при нас капитан Оуънс? Грант?
Оуънс се приближи с неохота към масата и седна срещу Дювал. Грант седна през няколко стола и откри, че, гледайки към Картър, може да съзерцава профила на Кора.
Дали работата ще е изцяло неприятна, щом тя ще участва в нея?
Майкълс, който седна до него се наклони и му прошепна на ухо:
— Всъщност не е лоша идея да има жена с нас. Може би мъжете ще имат повече кураж в нейно присъствие. А освен това ще ми е приятно.
— Затова ли се застъпихте за нея?
— Всъщност не. Дювал е напълно сериозен. Той няма да тръгне без нея.
— Толкова ли е зависим от нея?
— Може би не. Но той преднамерено се държи по този начин. Особено по отношение на Рейд. Не се обичат много.
— Да пристъпим към работа — започна Картър. — Можете да се храните или да пиете, докато разговаряме. Някой иска ли да каже нещо неотложно?
— Не съм искал да бъда доброволец, генерале — неочаквано каза Грант. — Отказвам се от поста си и предлагам да ми намерите заместник.
— Вие не сте доброволец, Грант, и вашият отказ се отхвърля. Господа и мис Питърсън, мистър Грант бе избран да придружи експедицията по ред причини. На първо място, той доведе Бенеш в тази страна, като се справи умело със задачата си.
Всички погледи се насочиха към Грант, който трепна при моментното усещане, че ще последват ръкопляскания. Слава Богу, такива нямаше и той си отдъхна.
— Той е специалист по комуникации и отличен плувец. В досието му е записано, че е находчив и гъвкав, и по професия е способен да взима бързи решения. По тази причина, щом пътуването започне, той ще бъде упълномощен да взима решения при промяна в ситуацията. Ясно ли е?
Като че ли беше така и Грант, като се взираше с досада в пръстите си, каза:
— Очевидно, всеки от вас ще си върши работата, докато аз ще поема грижата за непредвидените ситуации. Съжалявам, но искам да заявя за протокола, че не се считам за подходящ за този пост.
— Записано е — рече Картър, без никакво смущение, — а ние продължаваме. Капитан Оуънс е създал експериментална подводница за океански изследвания. Не е напълно подходяща за предстоящата задача, но е под ръка, а други подобни съдове нямаме. Самият Оуънс, разбира се, ще управлява подводницата — „Протей“. Д-р Майкълс ще бъде навигатора. Той е приготвил и изучил карта на системата на кръвообращението на Бенеш, която ще обсъдим накратко. Д-р Дювал и асистентката му ще бъдат отговорни за самата операция — премахването на тромба.
— Всички осъзнавате — продължи той — изключителната важност на мисията. Надяваме се, че операцията ще бъде успешна и че ще се завърнете невредими. Има възможност Бенеш да умре по време на операцията, но, ако не предприемем мисията, това е сигурно. Има възможност да загубим кораба, но страхувам се, че при тези условия, тази цена е оправдана. Възможната цена е голяма, но печалбата, към която се стремим — нямам предвид само ОМОС, а цялото човечество — е огромна.
— Какъв отбор! — промърмори Грант.
Кора го чу и го погледна пронизващо изпод тъмните си мигли. Грант се изчерви.
— Майкълс, покажете им схемата — каза Картър.
Майкълс натисна един бутон на таблото пред себе си и на стената се появи тримерната карта на кръвообращението на Бенеш, която Грант беше видял в кабинета му. Като че ли схемата се втурна към тях и се уголеми, щом Майкълс промени увеличението. Това, което остана от цялата мрежа, ясно очертаваше главата и шията.
Кръвоносните съдове изпъкваха с почти флуоресцентен блясък, а след това към схемата се прибави и координатна мрежа. Върху картината се появи малка тъмна стрелка, насочвана от оптичната показалка в ръката на Майкълс. Майкълс остана седнал в креслото си, вдигнал едната си ръка зад главата си.
— Тромбът — каза той — се намира тук.
Грант не го беше забелязал, докато не беше посочен, но след като черната стрелка внимателно очерта границите му, успя да го види — малък, плътен възел, запушващ тънка артерия.
— Не представлява незабавна опасност за живота, но тази част от мозъка — стрелката направи кръг — страда от натиска и може би вече се е увредила. Д-р Дювал ми каза, че след по-малко от дванадесет часа ефектите могат да бъдат необратими. При опит за операция по стандартния начин, черепът може да бъде срязан на тези три места. Във всеки от тези три случая, неизбежните увреждания ще бъдат големи, а резултатите — съмнителни. От друга страна, можем да опитаме да достигнем до тромба по кръвен път. Ако навлезем в сънната артерия тук, в шията, ще бъдем на приемливо прав път към нашата цел.
Движението на стрелката по червената артерия, преминаваща през синевата на вените, го правеше да изглежда много лесно.
— Ако „Протей“ и екипажът му — продължи Майкълс — бъдат миниатюризирани и инжектирани…
— Почакайте — прекъсна го Оуънс. Гласът му прозвуча дрезгаво. — Колко ще бъдем намалени?
— Трябва да бъдем достатъчно малки, за да избегнем активирането на биологичните защитни сили. Цялата дължина на кораба ще бъде три микрона.
— Колко прави това в инчове3? — намеси се Грант.
— Малко по-малко от една десетохилядна от инча. Корабът ще бъде приблизително с размерите на голяма бактерия.
— Добре, тогава — каза Оуънс. — Ако навлезем в артерията, ще бъдем изложени на цялата сила на артериалното налягане.
— Не повече от миля в час — изсумтя Картър.
— Не споменавайте милите в час. Ще се придвижваме около 100000 дължини на кораба
