в секунда. Това ще бъде еквивалентно на движение със скорост около 200 мили в секунда при нормални условия. На нашия миниатюризиран кораб ние ще се движим десет пъти по-бързо, от който и да е космонавт досега. Поне.
— Несъмнено — съгласи се Картър, — но какво от това? Всяка червена кръвна клетка в кръвта се движи също толкова бързо, а корабът е построен много по здраво от нея.
— Не, не е — възрази разпалено Оуънс. — Червените кръвни телца са изградени от милиарди атоми, но в „Протей“ ще са събрани милиарди милиарди милиарди атоми в същия обем — миниатюризирани атоми, да бъдем точни, но какво от това. Ние ще сме изградени от много повече частици, отколкото червената кръвна клетка и ще бъдем по-уязвими по тази причина. Нещо повече, червеното кръвно телце е заобиколено от атоми, равни по размер на тези, които го изграждат, а ние ще бъдем в обкръжение, изградено от атоми, които ще бъдат за нас чудовищни.
— Можете ли да отговорите на това, Макс — каза Картър.
— Не претендирам да съм такъв експерт по проблемите на миниатюризацията като капитан Оуънс. Предполагам, че има предвид доклада на Джеймс и Шварц за увеличаването на крехкостта с нарастване на миниатюризацията.
— Точно така — потвърди Оуънс.
— Нарастването е слабо, ако си спомняте и Джеймс и Шварц е трябвало да направят някои предположения в процеса на техния анализ, които, може би, ще се окажат не напълно верни. В края на краищата, когато увеличаваме обекти, те определено не стават по-малко крехки.
— О-о, не говорете така. Ние никога не сме увеличавали някакъв обект повече от сто пъти — каза Оуънс презрително, — а тук говорим за миниатюризация на кораб около един милион пъти в линейни размери. Никой досега не е отивал толкова далеч или поне приблизително, в която и да е посока. Истината е, че никой не може да предположи колко крехки ще станем или как ще понесем ударите на кръвния поток, или пък как бихме могли да отговорим на реакциите на белите кръвни телца. Така ли е, Майкълс?
— Е, да — съгласи се Майкълс.
Картър се намеси с нарастващо нетърпение.
— Изглежда, че все още не са провеждани експерименти, водещи до толкова драстична миниатюризация. За съжаление не разполагаме с време за осъществяването на такава експериментална програма, така че ще поемем рисковете. А ако корабът не оцелее…
— Това ме окуражава — промърмори Грант.
Кора Питърсън се наклони напред и прошепна строго:
— Моля ви, мистър Грант, не сте на футболното игрище.
— О-о, вие сте се запознали с досието ми?
— Ш-шт!
— Взимаме всички предпазни мерки, на които сме способни — каза Картър. — Бенеш ще бъде в дълбока хипотермия заради неговата собствена безопасност. Като го охладим, ще намалим кислородните изисквания на мозъка. Това означава драстично намаляване на пулса и на скоростта на кръвта.
— Дори и така — вмъкна Оуънс — аз се съмнявам, че можем да издържим турбулентността на …
— Капитане — обади се Майкълс, — ако стоите надалеч от стените на артерията, ще се намирате в област на ламинарен поток — какво остава да говорим за турбулентност. Ще бъдем в артерията само няколко минути. Щом веднъж навлезем в по-малките съдове, няма да имаме проблеми. Единственото място където няма да можем да избегнем убийствената турбулентност ще бъде в самото сърце и трябва да избягваме да се доближаваме до него. А сега, мога ли да продължа?
— Ако обичате — каза Картър.
— Веднъж достигнали до тромба, той ще бъде унищожен с лазерен лъч. Миниатюризирани, лазерът и неговият лъч няма да причинят повреди на мозъка и дори на кръвоносните съдове, ако се използват както трябва, а това е така със сигурност в ръцете на Дювал. Нито пък е необходимо да разрушаваме всяка следа от тромба. Ще бъде достатъчно да го разбием на късове. Белите кръвни телца ще се погрижат за останалото. Веднага ще напуснем тази област и по вените ще се върнем до основата на шията, където ще бъдем изтеглени от югуларната вена.
— Как ще знаят къде и кога се намираме? — попита Грант.
— Майкълс ще ви насочва и ще следи да сте на правилното място през цялото време — поясни Картър. — Ще бъдете във връзка с нас с помощта на радиото …
— Не се знае дали ще работи — прекъсна го Оуънс. — Има проблеми с адаптирането на радиовълните през миниатюризационната зона, а никой досега не е изпробвал връзката през толкова широка зона.
— Така е, но ние ще опитаме. Освен това, „Протей“ е с атомен двигател и ще можем да следим радиоактивността му, също през зоната. Господа, ще разполагате с шейсет минути.
— Имате предвид, че трябва да изпълним задачата и да сме навън за шейсет минути? — попита Грант.
— Точно шейсет. Размерът ви ще е така избран, че това време трябва да ви бъде достатъчно. Ако останете по-дълго, ще започнете автоматично да се увеличавате. Не можем да ви задържим повече. Ако разполагахме със знанията на Бенеш, можехме да ви задържим неограничено време, но ако имахме тези знания…
— Това пътуване нямаше да е необходимо — иронично го допълни Грант.
— Точно така. А ако започнете да се увеличавате в тялото на Бенеш, ще станете достатъчно големи за да привлечете вниманието на защитните сили на тялото, а скоро след това ще убиете Бенеш. Погрижете се това да не се случи.
— Други забележки? — Картър се огледа. — В такъв случай, започвайте приготовленията. Бихме искали да осъществим навлизането в Бенеш колкото се може по-скоро.
Глава 5
ПОДВОДНИЦАТА
НИВОТО на активността в болничната зала беше достигнало визуалния еквивалент на писък. Всички се движеха с бързи стъпки. Само тялото върху операционната маса беше неподвижно. Беше завито с плътно термично одеяло, опасано от многобройни серпантини, през които течеше охладителната течност. А под него се намираше голото тяло, охладено до такава степен, че животът в него приличаше на муден шепот.
Главата на Бенеш сега беше избръсната и маркирана като морска карта с номерирани линии по дължина и ширина. Върху заспалото му лице се четеше тъга, дълбоко замразена в него.
На стената зад него се намираше репродукция на кръвоносната му система, увеличена до такава степен, че гърдите, шията и главата бяха достатъчни за да изпълнят стената от пода до тавана. Приличаше на гора, в която големите кръвоносни съдове бяха с дебелината на човешка ръка, а навсякъде между тях като мъх се промушваха капилярите.
Картър и Рейд наблюдаваха от контролната кула, надвиснала над операционната. Можеха да видят контролните табла, изпълнени с монитори, а пред всяко от тях — техниците, облечени в униформата на ОМОС — една симфония в бяло.
Картър отиде към прозореца, докато Рейд тихо обявяваше по микрофона:
— Вкарайте „Протей“ в миниатюризационната зала.
Беше практика такива заповеди да се издават с тих глас. Тишина цареше и на целия етаж, доколкото отсъствието на шум можеше да се смята за истински критерий. Отчаяно се извършваха последни настройки по термичното одеяло. Всеки от техниците наблюдаваше монитора си, като че ли това беше невестата му, с която най-сетне беше останал насаме. Медицинските сестри кръжаха около Бенеш като огромни пеперуди с колосани криле.
Всички жени и мъже на етажа знаеха, че щом „Протей“ се подготвя за миниатюризация, предстартовото броене е започнало.
Рейд натисна бутон.
— „Сърце“!
Сърдечният сектор се появи с най-големи подробности на екрана, точно пред Рейд. В този сектор преобладаваха електрокардиограмите, а биенето на сърцето звучеше като глухи двойни удари с печално
