темпо.
— Как е, Хенри?
— Идеално. Поддържа равномерно трийсет и два в минута. Няма отклонения, акустични или електронни. И останалото би трябвало да е така.
— Добре — Рейд му махна с ръка. Какво би могло да бъде зле за човек, занимаващ се със сърцето, щом то е добре?
Обърна се към сектор „Бял дроб“. Картината на екрана се изпълни с параметри на дишането.
— Всичко наред ли е, Джек?
— Да, д-р Рейд. Свалихме честотата на дишането до шест в минута. Не можем повече.
— Не те карам. Поддържай я.
Следващият беше „Хипотермия“. Този сектор беше по-голям от останалите. Занимаваше се с цялото тяло и тук основната тема беше термометъра. Температура на крайниците; в различни точки на тялото; от прецизни датчици разположени на определена дълбочина под кожата. Постоянно се записваше температурата, като всяка от извиващите се линии носеше отделен надпис — „кръвна“, „дихателна“, „сърдечна“, „бъбречна“, „вътрешности“ и т.н.
— Има ли някакви проблеми, Сойер? — попита Рейд.
— Не, сър. Общата температура е двайсет и осем градуса по Целзий или осемдесет и два по Фаренхайт.
— Благодаря ти, но нямаше нужда да ги преобразуваш.
— Слушам, сър.
Рейд почти усещаше хапещия студ на хипотермията. Шестнайсет градуса по Фаренхайт под нормалното. Шестнайсет решителни градуса, забавящи метаболизма до една трета от нормалното, намаляващи нуждата от кислород до една трета, забавящи пулса, скоростта на кръвния поток, степента на жизненост, напрегнатостта на блокирания от тромба мозък. И правещи по-поносимо обкръжението на кораба, който скоро щеше да навлезе в джунглата на човешката вътрешност.
Картър се върна обратно при Рейд.
— Дон, всичко наред ли е?
— Доколкото би могло да бъде, като се вземе предвид, че всичко е импровизирано за една нощ.
— Много се съмнявам в това.
— Какво би трябвало да значи това, генерале! — избухна Рейд.
— Не бяха необходими никакви импровизации. За мене не е тайна, че подготвяхте планове за биологични експерименти с миниатюризация. Планирахте ли изследване на човешкото кръвообращение?
— Конкретно — не, но екипът ми работеше по подобни проблеми като част от плана. Това им е работата.
— Дон… — генерал Картър се поколеба, след което продължи решително. — Ако се провалим, ще е необходима нечия глава за правителствената стая с трофеи, а най-подходяща ще бъде моята. Ако успеем, ти и твоите хора ще бъдете обсипани с цветя. Не се опитвай да стигнеш твърде далеч благодарение на това.
— Военните все още ще имат решаващия глас, нали? Да не искаш да ми кажеш да стоя настрана?
— Може би ще е по-разумно. И още нещо. Какво не е наред с момичето, Кора Питърсън?
— Нищо особено. Защо?
— Гласът ти беше доста силен. Чух те преди да вляза в заседателната зала. Имаш ли някакви основания тя да не бъде на борда?
— Тя е жена. Възможно е да се провали в критична ситуация. Освен това…
— Да?
— Ако искаш да чуеш истината, Дювал възприе обичайния си подход „държавата — това съм аз“ и аз автоматично му възразих. Доколко вярвате на Дювал?
— Какво имате предвид с това „вярвате“?
— Каква е истинската причина да изпратиш Грант с тях? Кого трябва да държи под око?
— Не съм му възлагал да следи никого — каза Картър с пресипнал глас. — Трябва да са вече в стерилизационния коридор.
Грант сбърчи нос заради леката медицинска миризма във въздуха, но беше благодарен за възможността да се избръсне. Нямаше причина да не е в най-добрия си вид, щом на борда щеше да има дама. Униформата на ОМОС не беше лоша — странна смесица от практичност и елегантност. Дрехата, която му дадоха, го стягаше малко под мишниците, но щеше да я носи само един час.
В колона по един той и останалите от екипажа преминаха по мрачен коридор, осветен с богата на ултравиолетови лъчи светлина. Всички бяха с тъмни очила, за да предпазят очите си от радиацията.
Кора Питърсън вървеше точно пред Грант и той безмълвно прокле тъмнината на стъклата пред очите си, които му пречеха да наблюдава интересната й походка.
— Мис Питърсън, дали тази разходка наистина е достатъчна за да ни стерилизира? — опита се да завърже разговор Грант.
Тя го погледна през рамо и отвърна:
— Мисля, че можете да си спестите мъжествените тревоги.
Грант стисна устни. Беше си го изпросил.
— Подценявате наивността ми, мис Питърсън, и се отнасяте несправедливо към мене от позицията на вашите знания.
— Не исках да ви оскърбя.
Вратата в края на коридора се отвори автоматично и Грант, също толкова автоматично, избърза и й подаде ръка. Тя го пренебрегна и пристъпи напред, следвайки Дювал по петите.
— Не искам да обвинявам никого — заяви Грант, — но, според мене, всъщност не сме стерилни. Имам предвид микробите. В най-добрия случай сме стерилни само повърхностно. Вътрешно гъмжим от микроби.
— Всъщност — отговори Кора, — Бенеш също не е стерилен. Имам предвид микробите. Но всеки микроб, който убием, е един по-малко от онези, които ще внесем. Нашите микроби ще бъдат миниатюризирани заедно с нас, а ние не знаем как такива миниатюризирани микроорганизми ще въздействат на човек, ако бъдат внесени в кръвта. От друга страна, след един час всички миниатюризирани микроби ще възвърнат нормалния си размер и това може да се окаже вредно. Колкото по-малко излагаме Бенеш на неизвестни фактори, толкова по-добре — тя поклати глава. — Толкова много неща не знаем. Това наистина не е най- подходящия начин за провеждане на експерименти.
— Но, мис Питърсън, нали нямаме друга възможност? И мога ли да ви наричам Кора, докато работим съвместно?
— За мене е без значение.
Влязоха в голяма кръгла зала, остъклена отвсякъде. Подът беше изцяло покрит с шестоъгълни плочки, изработени от млечнобял стъклен материал, приблизително три фута широки, с повърхност, награпена от полукръгли мехурчета. В центъра на залата имаше една плочка, която се различаваше от останалите по тъмночервения си цвят.
По-голямата част от залата беше заета от бял плавателен съд, дълъг около петдесет фута, с форма на подкова. Полусферичната му горна част беше остъклена отпред, а най-отгоре се намираше по-малка, напълно прозрачна полусфера. В момента корабът се придвижваше към центъра на залата с помощта на хидравличен подемник.
Майкълс застана до Грант.
— „Протей“. Нашият дом, далече от дома, през следващия час.
— Залата е огромна — отбеляза Грант, като се оглеждаше наоколо.
— Това е миниатюризационната зала. Беше използвана за миниатюризация на артилерийски установки и малки атомни бомби. Може да служи също и за съхранение на деминиатюризирани насекоми, например
