Незабавно се появи малка дупчица и се разнесе слаб мирис на изпарен метал. Ако Грант беше останал на мястото си, дупчицата щеше да бъде в пръста му.
— Можехте да ме предупредите! — възкликна Грант.
— Нямате причина да стоите тук, нали? — възрази Кора.
Тя вдигна лазера и, като пренебрегна предложената й помощ, се насочи към склада.
— Да, госпожице — смирено каза Грант. — Отсега нататък, когато съм близо до вас, ще внимавам къде поставям ръката си.
Кора го погледна сепнато или по-скоро неуверено. След това се усмихна за миг.
— Внимателно — каза Грант. — Да не ви се напукат бузите.
Усмивката й изчезна веднага.
— Обещахте нещо — каза тя ледено и влезе в работилницата.
Отгоре се чу гласът на Оуънс.
— Грант! Проверете радиото.
— Добре — извика Грант. — Ще се видим, Кора. По-късно.
Седна отново на мястото си и за първи път погледна радиото.
— Изглежда, че това устройство работи с морзов код.
Майкълс го погледна. Лицето му не беше вече толкова бяло.
— Да, технически е трудно да се предаде глас през миниатюризационната зона. Предполагам, че знаете кода.
— Разбира се — той предаде бързо съобщение. След кратка пауза високоговорителите в миниатюризационната зала заговориха достатъчно силно, за да се чуе звукът в „Протей“.
— Съобщението прието. Потвърждение. Съобщението гласи: „МИС КОРА СЕ УСМИХНА“.
Кора, която току-що беше седнала на мястото, погледна обидено и каза:
— Направихте ме за смях.
Грант се наведе над радиото и предаде: „ПРАВИЛНО!“.
Отговорът този път беше кодиран. Грант го изслуша, след което извика:
— Прието съобщение отвън: „ПРИГОТВЕТЕ СЕ ЗА МИНИАТЮРИЗАЦИЯ“.
Глава 6
МИНИАТЮРИЗАЦИЯТА
ГРАНТ, като не знаеше как да се приготви, остана на мястото си. Майкълс скочи конвулсивно на крака и се огледа наоколо, като че ли искаше с един поглед да провери за последен път всички детайли.
Дювал беше оставил настрана картите си и се бореше с предпазния колан.
— Докторе, мога ли да ви помогна? — попита Кора.
— Какво? — погледна я той. — О-о, не. Просто тази катарама трябва да се оправи. Ето, готово.
— Докторе…
— Да? — той отново погледна към нея и придоби загрижен вид, поради очевидното затруднение, с което подбираше думите си.
— Нещо не е наред с лазера ли, мис Питърсън?
— Не. Исках само да ви кажа колко съжалявам затова, че станах причина за разправията ви с д-р Рейд.
— Няма нищо. Не мислете за това.
— Благодаря ви за това, че уредихте идването ми.
— Трябваше да дойдете с мене — отвърна сериозно Дювал. — Не мога да разчитам на никого другиго освен на вас.
Кора отиде при Грант, който се беше обърнал към Дювал, а сега очевидно имаше проблеми със своя предпазен колан.
— Знаете ли как работи закопчалката? — попита тя.
— Изглежда по-сложна от закопчалките на коланите в самолет.
— Да, така е. Поставили сте ето тази кука неправилно. Позволете да ви помогна — тя се наведе над него, Грант се озова съвсем близо до бузата й и откри, че долавя слаб аромат. Подтисна желанието си да каже нещо.
— Съжалявам, че ви притесних, но бях застанала неудобно — каза тихо Кора.
— Намирам, че беше възхитително… Не, простете ми. Изплъзна се случайно.
— Назначена съм в ОМОС на длъжност — заяви Кора — аналогична на заеманата от много мъже, но открих, че на всяка стъпка ми пречи напълно страничния факт, че съм от другия пол. Получавам или прекалено много внимание, или прекалено много снизхождение, а аз не желая нито едното, нито другото. Във всеки случай не и на работа. Такова отношение ми носи доста разочарования.
Грант се въздържа да каже явния отговор. Изглежда, че щеше да му бъде трудно постоянно да се въздържа от очевидното. Може би по-трудно, отколкото можеше да понесе.
— Ще се постарая да не нарушавам обещанието, но какъвто и да е полът ви — каза той, — вие сте най-тихата личност тук, освен Дювал, който едва ли знае къде се намира.
— Не го подценявайте, мистър Грант. Той знае къде е. Уверявам ви. Ако е спокоен, то е защото осъзнава, че важността на тази задача е по-голяма от неговия собствен живот.
— Заради тайната на Бенеш?
— Не. Защото за първи път ще се извърши миниатюризация от такъв мащаб и това ще се използва за спасяването на човешки живот.
— Дали ще е безопасно да се използва лазера? — запита Грант. — След като почти не отряза пръста ми.
— В ръцете на д-р Дювал този лазер ще разруши тромба без да засегне дори една молекула от околните тъкани.
— Очевидно цените високо способностите му.
— Целият свят го цени високо. А аз споделям тази оценка по ред причини. С него съм откакто защитих дисертацията си.
— Подозирам, че той не показва към вас нито много внимание, нито много снизхождение заради това, че сте жена.
— Да, така е.
Тя се върна в креслото си и закопча колана си с едно плавно движение.
— Д-р Майкълс, готови сме — викна Оуънс.
Майкълс, който беше станал от мястото си и обикаляше бавно из кабината за момент спря неуверено. След това, като хвърли бърз поглед към останалите, каза:
— О-о, да.
Седна и закопча колана си.
Оуънс се измъкна от кабината си, провери коланите на всички, върна се обратно на мястото си и закопча своя.
— Мистър Грант. Кажете им, че сме готови.
Грант го направи и почти веднага от високоговорителите прозвуча:
— ВНИМАНИЕ „ПРОТЕЙ“. ВНИМАНИЕ „ПРОТЕЙ“. ТОВА Е ПОСЛЕДНОТО УСТНО СЪОБЩЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ДО КРАЯ НА МИСИЯТА СИ. ИМАТЕ ШЕЙСЕТ МИНУТИ ОБЕКТИВНО ВРЕМЕ. СЛЕД КАТО МИНИАТЮРИЗАЦИЯТА ЗАВЪРШИ, КОРАБНИЯТ ЧАСОВНИК ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ГИ ОТЧИТА. СЛЕДЕТЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ПОКАЗАНИЕТО МУ, КОЕТО ЩЕ СЕ СМЕНЯ ВЕДНЪЖ В МИНУТА. НЕ ВЯРВАЙТЕ, ПОВТАРЯМЕ, НЕ ВЯРВАЙТЕ НА СУБЕКТИВНОТО УСЕЩАНЕ ЗА ВРЕМЕ. ТРЯБВА ДА СТЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО НА БЕНЕШ ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕТЕ ДО НУЛА. АКО НЕ ГО НАПРАВИТЕ, ЩЕ УБИЕТЕ БЕНЕШ, НЕЗАВИСИМО ОТ ИЗХОДА НА ОПЕРАЦИЯТА. УСПЕХ!"
Гласът млъкна и Грант не можа да намери никакви други думи, които да повдигнат спадналия му дух освен:
— Ето, това е!
За свое собствено учудване откри, че ги е казал на глас.
— Да, това е — съгласи се до него Майкълс и се усмихна слабо.
