Майкълс се сепна. След това бавно се усмихна.
— Знаете ли, никога не съм мислил за това. Обзалагам се, че е така. Не съм по стар от Дювал и ако тя наистина се интересува от по-възрастни мъже, би ми било по-приятно да предпочете мен. Но дори и да съм предубеден, все пак мотивите й са неясни.
Усмивката на Майкълс се стопи и той отново стана мрачен.
— А освен това, безопасността на кораба зависи не само от нас самите, но и от тези, които отвън оказват някакъв контрол върху нас. Полковник Рейд беше не по-малко благоразположен към петицията, макар и, като военен, да не може да участва в политическа дейност. Въпреки че името му отсъстваше от петицията, той беше на наша страна. Двамата с Картър се скараха по тази причина. Преди това бяха добри приятели.
— Твърде лошо — рече Грант.
— И самият Картър. Той е параноик. Работата тук е свързана с напрежение, което може да направи лабилни и най-уравновесените хора. Можем ли да бъдем напълно сигурни, че Картър не е малко откачил…
— Мислите ли, че е така?
— Не, разбира се, не — вдигна ръце Майкълс. — Казах ви, това е терапевтичен разговор. Бихте ли предпочели да седя и просто да се потя или да скимтя тихо?
— Не, предполагам, че не. Всъщност, продължавайте. Докато ви слушам, няма да ми остане време да изпадна в паника. Струва ми се, че споменахте всички.
— Всъщност не. Умишлено оставих последен най-малко подозрителния. На практика, можем да обобщим, че привидно най-малко подозрителното действащо лице е задължително виновно.
— Очевидно — съгласи се Грант. — И кое е това най-малко подозрително лице? Или в този момент изгърмява изстрел и вие падате на пода, преди да сте успели да назовете името на този зъл дух?
— Като че ли никой не се цели в мене — каза Майкълс. — Мисля, че ще имам време. Най-малко подозрителното лице очевидно сте вие, Грант. Кой би могъл да привлече по-малко подозрения от проверен агент, назначен да следи за безопасното изпълнение на мисията? Може ли наистина да ви се вярва, Грант?
— Не съм сигурен. Имате само моята дума, но какво струва тя?
— Точно така. Вие сте били от Другата страна, били сте там по-често и при по-неясни обстоятелства, отколкото всеки друг на кораба. Да предположим, че по един или друг начин, вие сте бил купен.
— Да предположим, възможно е — съгласи се спокойно Грант, — но аз доведох тук Бенеш невредим.
— Направихте това защото може би сте знаели, че ще се погрижат за него на следващия етап, като ви оставят неопетнен и в подходящи позиции за изпълнение на по-нататъшните ви задачи.
— Мисля, че сте убеден в това — каза Грант.
Майкълс поклати глава.
— Не, не съм. И се извинявам, че започнах да ставам настъпателен — той подръпна носа си и каза. — Иска ми се да започват вече миниатюризацията. След това ще имам по-малко време да мисля.
Грант се почувства объркан. Щом Майкълс свали добродушната си маска, на лицето му ясно се изписа страх.
— Какво става, капитане? — подвикна той нагоре.
— Всичко е готово. Всичко е готово — долетя суровия метален глас на Оуънс.
Светлините се включиха. Дювал веднага издърпа няколко схеми и започна да ги разглежда. Кора внимателно проверяваше лазера.
— Мога ли да се кача горе, Оуънс? — попита Грант.
— Можете да си ударите главата, ако се качите — отвърна Оуънс. — Няма място за втори човек.
Грант каза тихо:
— Спокойно, д-р Майкълс. Аз ще се върна след няколко минути, а междувременно можете да треперите, ако искате, без да бъдете наблюдаван.
Гласът на Майкълс прозвуча сухо, а думите излизаха с труд.
— Вие сте внимателен човек, Грант. Ако бях се наспал както трябва…
Грант се изправи и се насочи ухилен към Кора, която се отдръпна от пътя му. След това отиде до стълбата, погледна нагоре и подвикна:
— Как ще знаете накъде да карате?
— Имам картите на Майкълс тук — отговори Оуънс. Той натисна един бутон и незабавно на екраните пред него се появи копието на кръвоносната система, което Грант вече беше виждал няколко пъти.
Оуънс докосна друг бутон и част от картите се осветиха в жълточервено.
— Това е нашия предполагаем маршрут — поясни той. — Майкълс ще ме насочва, когато е необходимо, а тъй като сме с ядрено гориво, Картър и другите ще могат точно да ни следват. Те ще могат да ни насочват, ако се погрижите за връзката по радиото.
— Управлението изглежда доста сложно.
— Наистина е така — съгласи се Оуънс с нескрита гордост. — По един бутон за всичко, така да се каже. Подводницата щеше да се използва за дълбоководна работа.
Грант се завъртя отново и отново Кора му направи път. Беше се съсредоточила над лазера, като работеше с инструменти, подобни на часовникарски.
— Изглежда доста сложно — каза Грант.
— Рубинов лазер — отвърна Кора кратко, — ако знаете какво означава това.
— Знам, че излъчва тесен сноп кохерентна монохроматична светлина, но нямам никаква представа как работи.
— В такъв случай, предлагам да се върнете на мястото си и да ме оставите да си върша работата.
— Да, мадам. Но ако има някоя футболна топка за вкарване, обадете ми се. Ние, физически силните, сме добри в подобни дейности, които не изискват голяма сръчност.
Кора остави настрани малката отверка, преплете пръстите на ръцете си, облечени в гумени ръкавици и каза:
— Мистър Грант?
— Да, мадам?
— Възнамерявате ли да направите цялото рисковано начинание отвратително с вашите шеги?
— Не, но… Е, добре, как трябва да разговарям с вас?
— Като член на екипажа.
— Но освен това вие сте и млада жена.
— Знам това, мистър Грант, но това какво ви засяга? Не е необходимо с всяка забележка и жест да показвате, че осъзнавате пола ми. Това е изморително, а и не е необходимо. След като всичко приключи, ако все още се чувствате задължен да спазите ритуалите, каквито и да са те, които трябва да изпълните пред една млада жена, аз ще ви обърна внимание по начина, който смятате, че е подходящ, но за сега…
— Добре. Това е уговорка за среща за по-късно, нали?
— Още нещо, мистър Грант.
— Да?
— Не се извинявайте с това, че някога сте били футболен играч. Това наистина не ме засяга.
Грант преглътна и каза:
— Нещо ми говори, че ритуалите ми ще бъдат игнорирани, но…
Кора се беше обърнала към лазера и не му обърна повече внимание. Грант, поставил ръце върху масата, не можеше да откъсне поглед от прецизните движения, с които тя извършваше настройките.
— О-о, ако бяхте поне малко лекомислена — въздъхна той и за щастие тя не го чу или поне не го показа.
Изведнъж тя постави ръката си върху неговата и Грант усети, че трепери леко от докосването на топлите й пръсти.
— Извинете ме — каза тя и отмести ръката му настрана. Почти веднага натисна спусъка на лазера и тънък като косъм лъч червена светлина удари металния диск, върху който току- що беше ръката му.
