мравки, увеличени до размерите на локомотив, за по-лесно изучаване. Такива био-експерименти все още не са разрешавани, въпреки че постигнахме едно-две постижения в тази насока. В момента поставят „Протей“ над Нулевия модул — онзи, червения. След това, предполагам, ще се качим на борда. Нервен ли сте, мистър Грант?
— И още как! А вие?
— И още как! — кимна Майкълс в мрачно съгласие.
„Протей“ вече беше поставен на подпорите си и хидравличният подемник се изтегляше встрани. От едната страна беше поставена подвижна стълба, водеща към входа.
Корабът блестеше от чистота от тъпия си нос до двата реактивни двигателя и вертикалното витло, разположени в задната част.
— Ще се кача пръв — каза Оуънс. — Когато подам сигнал, ще влязат и останалите.
Той се насочи към стълбата.
— Това е негов кораб — промърмори Грант. — Защо не?
След това се обърна към Майкълс.
— Изглежда по-нервен от нас.
— Такъв е винаги. През цялото време изглежда нервен. И има причина за това. Той има жена и две малки дъщери. Дювал и асистентката му нямат семейства.
— Аз също — допълни Грант. — А вие?
— Разведен съм. Нямам деца. Така че виждате разликата.
Оуънс сега се виждаше ясно в кабината на върха. Изглеждаше погълнат от устройствата пред него. След това им махна с ръка да влизат. Майкълс му махна в отговор и се насочи към стълбата. Дювал го последва. Грант пропусна Кора пред себе си.
Всички бяха заели местата си, когато Грант се промуши през малката едноместна камера, разположена на входа. Най-отгоре Оуънс седеше сам пред пулта за управление. В долната част имаше още четири места. Двете задни места, разположени от двете страни на кораба, бяха заети от Кора и Дювал — Кора отдясно, близо до стълбата, която водеше към командната кабина, Дювал отляво.
В заоблената предна част имаше още две седалки, разположени една до друга. Майкълс вече беше заел лявата. Грант седна до него.
От двете страни имаше маси с предмети, приличащи на спомагателни устройства. Под седалките имаше шкафове. В задната част бяха разположени две помещения, едното — малка работилница, а другото — пригодено за склад.
Все още вътре беше тъмно.
— Ще ви намерим работа, Грант — каза Майкълс. — При обикновени условия бихме имали човек, отговарящ за свръзката вместо вас — имам предвид на вашето място. Тъй като имате опит в тази област, ще се занимавате с радиото. Надявам се, че няма да има проблеми.
— Не го виждам много добре…
— Какво става при вас, Оуънс — подвикна нагоре Майкълс. — Как е захранването?
— В изправност. Проверявам някои дреболии.
— Не вярвам да има нещо необичайно в него — Майкълс отново се обърна към Грант. — Това е единственото устройство на борда, което не е с атомно захранване.
— Не очаквам да има проблеми.
— Добре! Отпуснете се тогава. Все още има няколко минути, преди да започне миниатюризацията. Останалите са заети и, ако не възразявате, аз ще говоря.
— Давай.
Майкълс се намести по-удобно.
— Всички имаме специфична реакция на нервността. Някои пушат — между другото, пушеното на кораба е забранено…
— Не пуша.
— Някои пият, други си гризат ноктите. Аз говоря — спокойно, разбира се, без да се задъхвам. В момента се намирам някъде между спокойния говор и задъхването. Питахте ме за Оуънс. Безпокоите ли се за него?
— А трябва ли?
— Сигурен съм, че Картър очаква това от вас. Този Картър е подозрителен човек. Склонен е към параноя. Предполагам, че Картър се е замислил над факта, че Оуънс беше в колата на Бенеш по време на катастрофата.
— И на мене ми се мярна тази мисъл — заяви Грант. — Но какво би значило това? Ако намеквате, че Оуънс е организирал катастрофата, то за него е било лош избор да бъде в същата кола.
— Не казвам нищо подобно — възрази енергично Майкълс. — Опитвам се да осмисля аргументацията на Картър. Да предположим, че Оуънс е таен вражески агент, привлечен на Тяхна страна по време на едно от презокеанските си пътувания за участие в научни конференции…
— Колко драматично — сухо го прекъсна Грант. — Някой друг на борда да е присъствал на такива конференции?
Майкълс се замисли за момент.
— Всъщност, всички сме били. Дори момичето участва миналата година в една кратка среща, на която Дювал представи свой доклад. Но да предположим, че Оуънс е бил завербуван. Да кажем, че му е било възложено да организира убийството на Бенеш. Може би се е наложило да рискува живота си. Шофьорът на колата, която се блъсна, е знаел, че ще умре. Петимата мъже с пушките също са знаели, че ще умрат. Изглежда тези хора нямат нищо против смъртта.
— И Оуънс може би е решен по-скоро да умре, отколкото да ни позволи да успеем? Затова ли сте нервен?
— О-о, не. Това, което предположихте сега, е напълно невероятно. Мога да си представя, че Оуънс може да пожертва живота си за някакъв идеал, но не и че ще жертва престижа на кораба си, като провали първата му голяма задача.
— В такъв случай той отпада и можем да забравим за възможността от произшествия на кръстовищата.
— Разбира се — засмя се Майкълс. — Но се обзалагам, че Картър е обмислил всеки от нас. А също и вие.
— Например Дювал? — предположи Грант.
— Защо не? Всеки би могъл да бъде от Другата страна. Може би не за пари. Сигурен съм, че никой тук не би могъл да бъде купен, но е възможно да го направи заради фалшив идеализъм. Например миниатюризацията в момента е предимно военно оръжие и много от хората тук са твърдо против този неин аспект. Преди няколко месеца до президента бе изпратена подписана петиция в тази насока — молба да се спре надпреварата в минитюризацията и да се създаде съвместна програма с участието на други страни за използването й за мирни изследвания в биологията, и в медицината в частност.
— Кои участваха в това движение?
— Доста. Дювал беше един от най-активните участници. Всъщност и аз подписах петицията. Уверявам ви, че всички подписали бяха искрени. Аз бях и съм. Могат да се изтъкнат аргументи, че методът на Бенеш за неограничена продължителност на миниатюризацията ще увеличи опасността от война и анихилация. В такъв случай, може да се предположи, че Дювал и аз бихме искали да видим Бенеш мъртъв, преди да е проговорил. За себе си отхвърлям подобна мотивация. Във всеки случай, не съм склонен на такава крайност. Що се отнася до Дювал, неговият голям проблем е неприятната му личност. Мнозина биха желали да го заподозрат в каквото и да е — Майкълс се размърда в креслото си. — А също и онова момиче.
— Тя също ли подписа?
— Не, петицията беше само от името на старшия персонал. Но защо тя е тук?
— Защото Дювал настоя. Бяхме там, когато се случи.
— Да, но защо ще го подпомага. Тя е млада и доста привлекателна. Той е двайсет години по-стар от нея и не се интересува от нея — нито пък от някого другиго. Дали желае да дойде заради Дювал или заради някаква друга политическа причина?
— Ревнувате ли, д-р Майкълс? — попита Грант.
