Или две минути по брояча на времето. Обърна се към него. Показваше 56 и докато го наблюдаваше, избледня и много бавно изписа неясно 55.
Последва внезапен тласък и Грант почти беше изхвърлен от седалката си.
— Оуънс! — викна той. — Какво се случи?
— Ударихме ли нещо? — попита Дювал.
Грант се добра до стълбата и с мъка се изкачи.
— Какво става?
— Не знам — лицето на Оуънс беше сдържана маска на усилията му. — Изгубих контрол над кораба.
Дочу се напрегнатия глас на Майкълс:
— Капитан Оуънс, коригирайте курса. Наближаваме стената.
— Знам… това — изпъшка Оуънс. — Попаднахме в нещо подобно на течение.
— Продължавайте да опитвате — окуражи го Грант. — Направете всичко, на което сте способен.
Спусна се долу и, с гръб опрян в стълбата, опитвайки се да устои на движенията на кораба, попита:
— Защо тук има напречно течение? Не се ли движим заедно с артериалния поток?
— Да — натърти Майкълс с лице бяло като восък, — нищо не може да ни премести встрани по този начин.
Той посочи навън към артериалната стена, която беше много близо и продължаваше да се доближава.
— Вероятно има някакъв проблем с управлението. Ако ударим стената и я повредим може да се образува тромб и да заседнем тук или да предизвикаме реакцията на белите кръвни клетки.
— Но в затворена система това е невъзможно — възрази Дювал. — Законите на хидродинамиката…
— Затворена система ли? — Майкълс повдигна вежди.
С големи усилия и клатушкане той се добра до картите си, след това изпъшка:
— Безполезно е. Нуждая се от по-голямо увеличение, а тук не мога да го получа. Продължавайте, Оуънс, дръжте се далеч от стената.
— Опитвам се — изкрещя в отговор Оуънс. — Казвам ви, че има течение, с което не мога да се преборя.
— Тогава не се опитвайте да му се съпротивлявате — викна Грант. — Оставете кораба да се движи и се задоволете само да поддържате курса му успореден на стената.
Бяха се приближили достатъчно, за да видят всички детайли на стената. Нишките съединителна тъкан, които служеха като главна опора, приличаха на колони, почти като готически арки, жълти на цвят и покрити с блестящ тънък слой мазна субстанция.
Съединителните нишки се разтяга и накланяха, докато цялата структура се разширяваше, извиваха се за момент, след това се събираха, а повърхността между тях се набръчкваше. Нямаше нужда Грант да задава въпроси, за да разбере, че наблюдава артериалната стена по време на ударите на сърцето.
Сътресенията на кораба ставаха все по-силни. Стената идваше все по-близо и започваше да изглежда парцалива. Съединителните нишки на места бяха разтегнати, като че ли бяха понасяли яростния порой по- дълго от „Протей“ и бяха започнали да поддават на натиска. Те се люшкаха като въжетата на висящ мост, приближаваха се до прозореца и отминаваха, оставяйки жълтеникави проблясъци на светлината на корабните прожектори.
Кора издаде остър писък при приближаването на следващата нишка.
— Внимавай, Оуънс! — изкрещя Майкълс.
Но течението изтласка кораба покрай живата подпора и го запрати в главозамайващ завой, който притисна всички безпомощно към стената.
Грант, който се държеше с лявата си ръка, издържа на тласъка, хвана Кора с дясната и успя да я предпази от падане. Взря се напред, опитвайки се да види нещо в искрящата светлина пред тях.
— Водовъртеж! — изкрещя той. — Всички бързо по местата си. Затегнете коланите.
Частиците около тях за момент застинаха в относителна неподвижност, понесени от същото виещо се течение, докато стената се сля в жълта ивица.
Дювал и Майкълс се добраха до креслата си и закопчаха предпазните си колани.
— Някакъв отвор право пред нас! — викна Оуънс.
— Хайде, Кора. Седнете в креслото си — подвикна настойчиво Грант.
— Опитвам се! — изпъшка тя.
Задържайки се с мъка на краката си, Грант отчаяно се опита да я бутне в седалката и да достигне колана.
Беше твърде късно. „Протей“, сграбчен от водовъртежа, се издигна нагоре и се завъртя със скоростта на карнавална въртележка.
Грант успя да сграбчи една ръкохватка и протегна ръка на Кора. Тласъкът я беше запратил на пода и пръстите й безпомощно се опитваха да хванат облегалката на креслото й.
Дювал безпомощно се напъваше в седалката си, но центробежната сила го беше приковала.
— Дръжте си, мис Питърсън. Ще се опитам да ви помогна.
С усилие достигна колана си, докато Майкълс безпомощно въртеше очи, а Оуънс, прикован в кабината си, оставаше извън сцената.
Центробежната сила отлепи краката на Кора от пода.
— Не мога…
Грант, който не виждаше друга алтернатива, се пусна, плъзна се по пода и се закачи с крак за основата на креслото. От удара кракът му се схвана. Успя да прехвърли лявата си ръка върху крака на стола и с дясната хвана Кора в момента, когато тя се изпусна.
„Протей“ се въртеше все по-бързо и като че ли се насочваше надолу. Грант не успя да се задържи повече в това положение и кракът му се измъкна от основата на креслото. Ръката му, която вече беше наранена от удара в стената, пое допълнителното натоварване с такава болка, като че ли се чупеше. Кора сграбчи рамото му и отчаяно заби нокти в униформата му.
— Успя ли някой да разбере — успя да изпъшка Грант — какво се случи?
Дювал, който все още безуспешно се бореше с колана си, се обади:
— Това е фистула — артерио-венозна фистула.
Грант с усилие вдигна глава и отново погледна през прозореца. Жълтото искрене намаля, а пред тях се виждаше неравна черна дупка. Отворът запълваше кръгозора във всички посоки и червените кръвни клетки, а също и другите обекти, изчезваха в него. Дупката всмукваше дори и ужасяващите петна на редките бели клетки.
— Още няколко секунди — прошепна той. — Още няколко, Кора.
Казваше го по-скоро на себе си, на наранената си ръка.
С един последен тласък, който зашемети Грант с агонията, която трябваше да понесе, те преминаха отвора и постепенно забавиха движението си в неочакван покой.
Грант отпусна хватката си и остана да лежи неподвижно, дишайки тежко.
Дювал най-сетне беше успял да се освободи.
— Мистър Грант, как сте? — коленичи той до него.
Кора също коленичи до него и докосна ръката на Грант, опитвайки се да я масажира.
— Не я докосвайте — намръщи се болезнено Грант.
— Счупена ли е? — попита Дювал.
— Не знам.
Бавно и предпазливо той се опита да я раздвижи. След това хвана бицепса си с дясната си ръка и го стисна.
— Може би не е. Но дори и да не е, ще минат седмици, преди да мога да повторя това упражнение.
Майкълс също беше станал. Лицето му беше добило неузнаваем вид от облекчение.
— Успяхме! Успяхме! Цели сме. Как е кораба, Оуънс?
— Мисля, че е наред — отвърна Оуънс. — Няма червени светлини по таблото. „Протей“ понесе повече от това, за което е проектиран и издържа.
Гласът му не криеше гордостта му от него самия и от кораба.
Кора все още се суетеше край Грант.
