Грант се взираше занесено, очарован от гледката пред тях. Празната вена беше най-голямата вена в човешкото тяло и в последния си участък приемаше цялата кръв от тялото, освен кръвта от дробовете. С наближаването на предсърдието тя премина в огромна отекваща камера, чиито стени се губеха в мрака и „Протей“ изглеждаше изгубен в тъмен, безмерен океан. Ударите на сърцето се бяха превърнали в бавен, ужасяващ гръм и при всеки тътен корабът подскачаше и се тресеше.
При второто повикване на Майкълс, Грант се сепна и се обърна към радиопредавателя.
— Трикуспидалната клапа пред нас — извика Оуънс.
Останалите погледнаха напред. Можеха да я видят в края на дълъг, дълъг коридор. Три искрящи червени плочи, които се разделяха и разтваряха, отдалечавайки се от кораба. Появи се отвор, който се увеличаваше с раздалечаването на върховете на клапата. Отвъд беше дясната камера, едната от двете главни камери.
Кръвта се втурна в кухината, като че ли някаква могъща сила я всмукваше. „Протей“ се понесе заедно с нея, а отворът приближаваше и се увеличаваше с ужасяваща скорост. Течението беше спокойно и корабът се носеше по него с едва забележими вибрации.
След това се чу гръмотевичното бумтене на камерите, главните мускулести кухини на сърцето, докато те се свиха в систолата. Частите на трикуспидална клапа се издигнаха към кораба, бавно се затвориха с мек, мляскащ звук, като издигнаха пред кораба набраздена вертикална преграда.
От другата страна на затворената клапа лежеше дясната камера. При свиването на камерите кръвта не можеше да се върне обратно в предсърдието, а вместо това беше изтласкана в белодробната артерия.
— Съобщават, че следващият удар ще е последен, преди да го спрат — опита се да надвика отекващото бумтене Грант.
— Дано да е така, защото иначе ще бъде и последния удар на нашите сърца — вмъкна Майкълс. — Оуънс, щом клапата се отвори отново, минете с пълна скорост през нея.
Грант забеляза, че на лицето му е изписана твърда решителност и никакъв страх.
Детекторите на радиоактивността, които бяха струпани около шията и главата на Бенеш, сега бяха преместени над гръдния му кош, над област, от която беше отметнато термичното одеяло.
Схемите на кръвообращението на стената сега показваха сърдечната област и по-точно част от нея — дясното предсърдие. Светлинката, която отбелязваше положението на „Протей“, беше се придвижила равномерно по празната вена в предсърдието, което се разшири при навлизането им, а след това се сви.
С един скок корабът премина почти цялата дължина на предсърдието до трикуспидалната клапа, която се затвори точно пред тях. Всеки удар на сърцето се превръщаше от осцилоскопите в трептящ електронен лъч, който се наблюдаваше внимателно.
Електрошоковата апаратура беше приготвена, а електродите поставени на гърдите му.
Започна последния удар на сърцето. Електронният лъч на осцилоскопа започна да се придвижва нагоре. Лявата камера на сърцето се отпускаше за ново всмукване на кръв и при отпускането й трикуспидалната клапа щеше да се отвори.
— Сега! — извика техникът при сърдечния индикатор.
Двата електрода се спуснаха върху гръдния кош и незабавно стрелката на индикатора на сърдечната дейност премина в червения сектор, а аларменият звънец бръмна настойчиво. Изключиха го. Показанието на осцилоскопа беше права линия.
Съобщението дойде до контролната кула с цялата си простота:
— Сърдечната дейност спряна.
Картър мрачно натисна бутона на хронометъра и секундите потекоха непоносимо бавно.
Пет чифта очи гледаха към трикуспидалната клапа. Ръцете на Оуънс бяха готови да ускорят кораба. Камерата се отпускаше и, там някъде, в началото на белодробната артерия, полулунната клапа трябваше да се затваря. В камерата не можеше да се върне кръв от артерията — клапата подсигуряваше това. Звукът от затварянето й изпълни въздуха с непоносимо трептене.
И докато камерата продължаваше да се отпуска, кръвта трябваше да навлезе от друга посока — откъм дясното предсърдие. Трикуспидалната клапа, намираща се от тази страна, започна да отваря.
Голямата неравна пукнатина пред тях започна да се разширява, да образува коридор, по-голям коридор, огромно отвърстие.
— Сега! — изкрещя Майкълс. — Сега! Сега!
Думите му се изгубиха в шума на сърцето и в нарастващия вой на двигателите. „Протей“ се метна напред, през отвора, към камерата. След няколко секунди тази камера щеше да се свие и в яростната турбулентност, която щеше да последва, корабът щеше да бъде разбит като кибритена кутийка и всички щяха да бъдат мъртви, а след три четвърти час — и Бенеш.
Грант затаи дъх. Диастоличния удар отшумя и след това — нищо!
Спусна се мъртва тишина.
— Нека да погледна! — викна Дювал.
Изкачи се по стълбата и подаде глава в кабината — единственото място в кораба, от което имаше пряка видимост назад.
— Сърцето е спряло — извика той. — Елате и вижте.
Кора зае мястото му, след това и Грант.
Трикуспидална клапа висеше полуотворена. По вътрешната й повърхност бяха разположени огромни мускулни влакна, които я свързваха с вътрешната повърхност на камерата — влакна, които издърпваха листата на клапата, когато камерата беше в отпуснато положение и ги държаха здраво затворени по време на свиването й, предпазвайки същите тези листа от разтваряне и образуване на отвор.
— Архитектурата е прекрасна! — възкликна Дювал. — Би било великолепно да се види затварянето на клапата от този ъгъл, придържана от живи подпори, създадени да вършат работата си едновременно с деликатност и сила, които човекът, при цялата си ученост, не може да възпроизведе.
— Ако ви се отдаде така възможност, докторе — каза Майкълс — това ще е последното, което ще видите. Пълен напред, Оуънс, и дръжте вляво, към полулунната клапа. Имаме трийсет секунди за да се измъкнем от този смъртоносен капан.
Ако това беше смъртоносен капан, а той несъмнено беше такъв, то той все пак притежаваше някаква мрачна красота. Стените бяха подпрени с могъщи влакна, които се разклоняваха в корени, здраво закрепени за далечната стена. Като че ли наблюдаваха гигантска гора от чворести безлистни дървета, които се извиваха и разцепваха в сложна структура, укрепваща и поддържаща най-важния мускул в човешкото тяло.
Този мускул, сърцето, представлява една двойна помпа, която бие от преди раждането до последния миг преди смъртта и прави това с постоянен ритъм и неотслабваща сила, при всякакви условия. Няма по-голямо сърце от човешкото в цялото животинско царство. Сърцето на нито един друг бозайник не бие повече от милиард пъти преди далечната смърт, но дори и след един милиард удара, то е просто на средна възраст, в разцвета на силата си. Мъжете и жените съществуват достатъчно дълго за да преживеят повече от три милиарда удара.
— Д-р Майкълс, имаме само деветнайсет секунди — чу се гласът на Оуънс. — Все още не виждам клапата.
— Продължавайте в същата посока. Насочили сте се право към нея. И ще бъде по-добре, ако е отворена.
— Ето я — каза напрегнато Грант. — Не е ли тя? Онзи тъмен процеп.
Майкълс вдигна поглед от картите си и хвърли бегъл поглед.
— Да, това е. А също е и достатъчно отворена за нас. Систоличният удар е бил в началото си, когато сърцето беше спряно. А сега, всички се завържете здраво. Ще се промъкнем през отвора, но ударът на
