която оставаше с постоянна форма. Очертанията на цялото нещо оставаха непостоянни. Внезапно млечният обект се насочи към стената на артерията и като че ли цялата маса потъна в нея. След това изчезна напълно, закрит от по-близките обекти.
— Какво беше това? — попита Грант.
— Бяла кръвна клетка, разбира се. Не са много на брой, поне в сравение с червените. Приблизително на 650 червени се пада по едно бяла. В замяна на това, белите са много по-големи и могат да се придвижват независимо. Някои от тях дори могат да напускат кръвоносните съдове. Като се имат предвид размерите им, те са доста заплашителни обекти. Тази беше се приближило почти до границата, на която ми се иска да ги виждам.
— Те са чистачите на тялото, нали?
— Да. Ние сме с размерите на бактерия, но имаме метална кожа, а не полизахаридна клетъчна стена. Надявам се, че белите кръвни клетки могат да ни различат и докато не предизвикваме повреди на околните тъкани, няма да ни закачат.
Грант се опита да откъсне вниманието си от отделните обекти и да възприеме панорамата като цяло. Отстъпи назад и присви очи.
Това беше танц! Всеки обект трептеше на мястото си. Колкото по-малък беше обектът, толкова по- забележимо беше трептенето. Това беше балет, в който хореографът беше полудял и всички танцьори бяха попаднали във вечна безумна тарантела.
— Усещате ли го? — Грант затвори очи. — Имам предвид Брауновото движение.
— Да, усещам го — отговори Оуънс. — Не е толкова зле, колкото предполагах. Кръвният поток е гъст, много по-гъст отколкото физиологичния разтвор, къде бяхме преди. Голямата му плътност отслабва движенията.
Грант почувства, че корабът се раздвижва под краката му — първо на едната страна, после — на другата, но не толкова силно като в спринцовката. Протеиновата част на кръвната течност — „плазма протеините“ — тази фраза изплува от миналото в съзнанието на Грант — смекчаваше движенията.
Не беше чак толкова зле. Той се почувства ободрен. Все пак, може би всичко щеше да мине добре.
— Предлагам всички да се върнат по местата си — каза Оуънс. — Скоро ще достигнем разклонението в артерията и възнамерявам да се придвижим към стената.
Останалите насядаха в креслата си, все още унесено наблюдавайки заобикалящата ги картината.
— Мисля, че е срамно да имаме само няколко минути за това — каза Кора. — Доктор Дювал, какви са онези?
Покрай тях премина група много малки структури, които се съединяваха заедно, образувайки спирална тръба. Още няколко ги следваха, като се разтягаха и свиваха при движението си.
— А! — рече Дювал. — Не мога да ги позная.
— Може би вирус — предположи Кора.
— Мисля, че са малко големички за вирус и определено никога не съм виждал подобен. Оуънс, оборудвани ли сме да вземаме образци?
— Можем да излезем от кораба, ако е необходимо — каза Оуънс, — но не можем да спираме за образци.
— Е, хайде, друг път може би няма да имаме такава възможност — Дювал раздразнен се изправи на крака. — Нека да вземем едно от тези на кораба. Мис Питърсън, вие…
— Този кораб има задача, докторе — възрази Оуънс.
— Няма значение, че… — започна Дювал, но спря внезапно, щом усети на рамото си здравото стискане на Грант.
— Ако нямате нищо против, нека не се аргументираме, докторе — каза Грант. — Имаме работа за вършене и няма да спираме за да вземем нещо, или да завием за да вземем нещо, или дори да намалим за да вземем нещо. Вярвам, че разбирате това и няма да повдигате повече този въпрос.
Дори и на мигащата светлина, отразена от външния артериален свят, се видя, че Дювал се намръщи.
— Е, добре — каза той сърдито, — така или иначе, те си отидоха.
— Доктор Дювал, щом завършим тази задача — вмъкна Кора — ще бъдат разработени методи за миниатюризация за неограничено време. Можем да участваме в истинско изследване.
— Да, предполагам, че сте права.
— Артериална стена отдясно — обяви Оуънс.
„Протей“ беше направил дълъг, плавен завой и сега стената беше на около сто фута. Леко набръчкания кехлибарен вътрешен слой на артерията се виждаше с подробности.
— Ех — възкликна Дювал, — какъв метод за проверка за атеросклероза. Можете да преброите петната.
— Можете и да ги отлепите, нали? — попита Грант.
— Разбира се. Въпрос на време. Може да се изпрати кораб през задръстената артериална система, за да почисти и премахне склеротичните области, да ги разруши, да пробие и отпуши съдовете. Обаче ще бъде доста скъпо лечение.
— Вероятно може да се автоматизира — предположи Грант. — Може би могат да се изпратят малки домакински роботи, които да почистят. Или на всеки човек, като малък, да му се инжектират за постоянно такива кораби-чистачи. Вижте колко е дълга артерията.
Бяха се приближили до артериалната стена и движението им стана по-неравномерно, поради турбулентността на потока край стените. Въпреки това, стената се виждаше цели мили напред, преди да завие.
— Ако всички съдове на кръвоносната система се наредят един след друг — каза Майкълс, — те ще образуват линия дълга стотици хиляди мили, както ви казах по-рано.
— Забележително — рече Грант.
— Стотици хиляди мили по неминиатюризираната скала. В сегашният мащаб това прави — той се замисли за момент — повече от три трилиона мили или половин светлинна година. Да пропътуваме по всички кръвоносни съдове на Бенеш при сегашните ни размери би било равностойно на пътуване до някоя звезда.
Той се огледа измъчено. Не бяха го успокоили твърде много нито сегашната им безопасност, нито красотата на заобикалящото ги.
— Поне Брауновото движение не е толкова неприятно, колкото очаквахме — опита се да се покаже жизнерадостен Грант.
— Не е — съгласи се Майкълс. — Не се представих твърде добре, когато за първи път дискутирахме Брауновото движение.
— Нито пък Дювал по въпроса за събирането на образци. Мисля, че никой от нас не се представя наистина добре.
Майкълс преглътна.
— Желанието да спрем за образци беше типична проява на едностранчивостта на Дювал.
Той поклати глава и се обърна към светлинните схемите върху извития екран на стената.
Схемите и движещата се светеща точка върху тях, бяха копия на много по-големите, разположени в контролната кула и на малките схеми в кабината на Оуънс.
— Каква е скоростта ни, Оуънс? — попита Майкълс.
— Петнайсет възела5 в нашия мащаб.
— Разбира се, че в нашия мащаб — каза весело Майкълс. Взе сметачната си линийка и направи няколко бързи пресмятания.
— Ще бъдем при разклонението след две минути. Поддържайте същото разстояние от стената при завиването. Това ще ви отведе безопасно в средата на разклонението и ще можете лесно да навлезете в капилярната мрежа без повече завои. Ясно ли и всичко?
— Разбрах всичко.
Грант изчака, като продължи да наблюдава през прозореца. За момент мярна сянката на Кора и се загледа в нея, но изгледът през прозореца надделя дори над вида на брадичката й.
Две минути? Колко ли е това! Две минути по промененото му от миниатюризацията чувство за време?
