Рейд не си позволи лукса да използва тази метафора като утешение. Изчисленията бяха прецизни, а миниатюризационната техника можеше да даде размери, които напълно съответстваха на точността на изчисленията. Но тези пресмятания бяха извършени за няколко часа, припряно и под постоянен натиск, с помощта на непроверена компютърна програма.
Наистина, ако размерите бяха неточни, можеха да бъдат коригирани, но необходимото време трябваше да се вземе от шейсетте минути, а след петнайсет секунди те щяха да бъдат петдесет и девет.
— Четвърта фаза — обяви Рейд.
„Уолдо“-то вече беше придвижено над ампулата, а щипката му регулирана за хоризонтално хващане, вместо за вертикално. Отново устройството беше центрирано, отново лостът се спусна и щипците се сключиха с безкрайна деликатност.
Ампулата се придържаше с твърдата нежност, с която лапата на лъвицата държи непослушното малко.
Най-сетне дойде ред на сестрата. Тя пристъпи живо напред, извади от джоба си малка кутия и я отвори. Измъкна една малка стъклена пръчка, като я държеше внимателно за плоската глава, разположена върху леко стеснена шия. Постави я вертикално върху ампулата и я остави да се плъзне една малка част от инча, докато въздушното налягане не я задържа. Завъртя я леко и каза:
— Буталото пасва.
От наблюдателния си пост Рейд се усмихна с облекчение и Картър одобрително му кимна.
Сестрата изчака, докато „уолдо“-то бавно вдигаше лоста си. Съвсем плавно ампулата и буталото се издигаха. Спря на височина три инча над Нулевия модул.
С цялата си нежност сестрата измъкна корковата тапа от дъното на ампулата, разкривайки малка издутинка в средата на иначе плоската повърхност. Малкият отвор в средата на издутината беше покрит с тънък пластичен слой, който не би издържал дори на умерено налягане, но докато беше цял, спираше възможното изтичане.
С бързи движения сестрата измъкна стоманена игла от кутията и я закрепи върху издатината.
— Иглата пасва — обяви тя.
Това, което беше ампула, се превърна в подкожна спринцовка.
От „уолдо“-то се спусна втори комплект щипци, които обхванаха главата на бутало и бяха фиксирани в това положение. Цялото „уолдо“, носейки спринцовката с двете си щипки, се придвижи гладко към двойната врата, която се отвори при приближаването му.
Невъоръженото човешко око не можеше да забележи и най-малко разклащане на течността, пренасяна толкова плавно от нечовешки равномерното движение на машината. Но Картър и Рейд знаеха, че дори микроскопичните движения щяха да бъдат като буря за екипажа на „Протей“.
Щом устройството влезе в операционната зала и спря до масата, Картър заповяда:
— Свържете се с „Протей“.
Отговорът беше: „ВСИЧКО Е НАРЕД, НО СМЕ МАЛКО РАЗТРЕСЕНИ“, при което Картър се насили да се усмихне.
Бенеш лежеше върху операционната маса. Термичното одеяло го покриваше до ключиците. От одеялото до централното термично устройство под масата водеха тънки гумени тръбички.
Около избръсната глава на Бенеш като полусфера бяха разположени чувствителни детектори, които трябваше да реагират на радиоактивните излъчвания.
Екип от хирурзи с марлени маски и техните асистенти бяха наобиколили Бенеш и тържествено наблюдаваха приближаващия механизъм. На едната стена беше закрепен брояч на оставащото време и в този момент той плавно премина от 59 на 58.
„Уолдо“-то спря до леглото.
Два от сензорите се придвижиха от местата си, като че ли внезапно бяха оживели. Следвайки дистанционните манипулации на бързо работещите техници, те застанаха от двете страни на спринцовката — единият до ампулата, а другият до иглата.
Малкият екран на масата на техниците се събуди за зеленикав живот. На него се появи светеща точка, загасна бавно, светна отново и така нататък.
— Радиоактивността на „Протей“ се регистрира — обяви техникът.
Картър плесна силно с ръце и продължи да работи с мрачно задоволство. Още едно препятствие, за което не си позволяваше да мисли, беше преодоляно. Проблемът не беше просто да се регистрира радиоактивността, тъй като радиоактивните частици бяха миниатюризирани. Поради невероятно малкият им, инфраатомен размер те можеха да преминат през обикновените сензори без да им въздействат. По тази причина частиците преминаваха първо през деминиатюризатор, а необходимото съвместяване на деминиатюризатор и детектор беше импровизирано през няколкото отчаяни часа, рано сутринта.
„Уолдо“-то, което държеше буталото на спринцовката, сега го притискаше напред с равномерно нарастваща сила. Крехката преграда между ампулата и иглата се разруши и почти веднага на върха на иглата се появи малко мехурче. То капна в малък контейнер, поставен отдолу. Последваха го второ и трето.
Буталото потъваше, а с него се снижаваше и нивото на течността в ампулата. Изведнъж мигащата точка на екрана пред техника промени позицията си.
— „Протей“ е в иглата — викна той.
Буталото спря.
Картър погледна към Рейд.
— Продължаваме ли?
— Можем да го вкарваме — кимна той.
Двата чифта щипци на „уолдо“-то завъртяха спринцовката в наклонено положение и устройството започна да се придвижва към място върху шията на Бенеш, което междувременно сестрата бързо почистваше със спирт. Върху шията беше отбелязан малък кръг, а в центъра на кръга — още по-малък кръст. Върхът на спринцовката се приближаваше към центъра на кръста. Сензорите я последваха.
Последва момент на колебание, щом върхът на иглата докосна шията. Иглата проби кожата и проникна на зададената дълбочина, буталото се придвижи плавно и техникът, наблюдаващ сензорите извика:
— „Протей“ е инжектиран.
„Уолдо“-то бързо се изтегли. Напред се насочи облак от сензори, приличащи на нетърпеливо търсещи антени и се разположи около главата и шията на Бенеш.
— Проследяване — обяви техникът и натисна бутон. Светнаха половин дузина екрани и на всеки от тях, на различно място, се виждаше мигаща точка. Тази информация се подаваше в компютър, който контролираше цялата кръвоносна система на Бенеш. Върху схемата се появи ярка точка в сънната артерия. В тази артерия беше инжектиран „Протей“.
Картър опита да се моли, но не знаеше как. Съвсем малко разстояние върху картата разделяше светлата точка от мястото на тромба в мозъка.
Картър погледна брояча, който се премести на 57, а след това се загледа в несъмненото и доста бързо движение на светлинната точка по артерията в посока към главата и към съсирека.
Веднага затвори очи и си каза; „Моля ти се. Ако там някъде има нещо, моля ти се!“
— Придвижили са ни към Бенеш — подвикна Грант, като с мъка си пое въздух. — Казват, че ще ни вкарат в иглата, а след това — в шията му. Аз им казах, че сме малко поразтресени. Ох — ама че малко разтърсване!
— Добре — отвърна Оуънс. Той се бореше с управлението, опитвайки се да отгатне внезапните движения и да неутрализира въздействието им. Опитите му не бяха много успешни.
— Защо — защо трябва да влизаме в — ох — иглата? — попита Грант.
— Там ще бъдем по-ограничени. Движението на иглата ще ни въздейства по-силно. Освен — уф — това искаме да вкараме колкото се може по-малко миниатюризирана вода в Бенеш.
— Олеле — изпъшка Кора.
Косата и се беше разрошила и докато безуспешно се опитваше да я вдигне от очите си и да я отметне
