— Така си и мислех. В момента се намираме в слоя от смазваща течност на плеврата. Когато дробовете се разширяват при вдишването и свиват при издишването, те се придвижват спрямо ребрата и тази течност смекчава, и изглажда движението. Този слой е толкова тънък, че е прието да се счита, че в здравото тяло двете мембрани се допират. Поради микроскопичните ни размери ние можем да се придвижим между двете ципи, през слоя течност.
— Когато дробовете се придвижват в гръдния кош, това не ни ли въздейства?
— Това движение периодично ни ускорява и задържа. Всъщност не е толкова значимо.
— Ха — подвикна Грант. — Да не би тези мембрани да имат нещо общо с плеврита?
— Определено. Когато плеврата е инфектирана и възпалена, всяко дишане се превръща в агония, а кашлицата…
— Какво ще се случи ако Бенеш се разкашля?
— При сегашното ни положение — повдигна рамене Майкълс — предполагам, че ще бъде фатално. Ще се разбием. Но няма причини за кашляне. Той е в състояние на хипотермия и под упойка, и неговата плевра, повярвайте ми, се намира в добро състояние.
— Но ако я раздразним…
— Прекалено сме малки за да го направим.
— Сигурен ли сте?
— Можем да говорим само за вероятности. Вероятността за кашлица сега е твърде малка, за да се безпокоим за нея — каза с напълно спокоен глас Майкълс.
— Разбирам — рече Грант и се обърна за да види какво прави Кора.
Тя и Дювал бяха в работилницата, приведени и двамата над тезгяха.
Грант тръгна към тях, а Майкълс го последва.
Лазерът беше разглобен върху плот от матово стъкло, осветено отдолу, така че всяка част се виждаше ясно.
— Какви са повредите? — попита строго Дювал.
— Само тези части, докторе, а също и този проводник. Това е всичко.
Дювал замислено разгледа частите, докосвайки всяка от тях с деликатните си пръсти.
— В такъв случай най-важната повреда е този разбит транзистор. Това означава, че не можем да възбудим лазера и той е неизползваем.
— Нямате ли резервни части? — прекъсна го Грант.
Кора вдигна глава към него и виновно отмести очи от твърдия му поглед.
— Нищо, което да е подходящо. Трябваше да вземем втори лазер, но кой можеше да знае… Ако не се беше разхлабил…
— Сериозно ли говорите, д-р Дювал? — попита мрачно Майкълс. — Наистина ли този лазер е неизползваем?
По лицето на Дювал пролази нетърпение.
— Винаги съм сериозен. А сега не ме безпокойте.
Изглеждаше потънал в мисли.
Майкълс повдигна рамене.
— В такъв случай, това е края. Преминахме през сърцето, заредихме въздушните си резервоари в белия дроб, но всичко е било напразно. Не можем да продължим.
— Защо да не можем? — попита Грант.
— Разбира се, че можем да продължим, като физическа възможност. Но просто няма смисъл, Грант. Без лазера не можем да направим нищо.
— Д-р Дювал — каза Грант, — има ли някаква възможност да осъществим операцията без лазера?
— Мисля по този въпрос — сопна се Дювал.
— Ами тогава споделете мислите си — сопна се Грант в отговор.
— Не, няма начин да извършим операцията без лазера.
— Но векове наред операциите са били извършвани без лазери. Срязахте стената на белия дроб с ножа си и това беше операция. Не можете ли да нарежете тромба с ножа си?
— Разбира се, че мога, но не и без да повредя нерва и да изложа целия мозък на опасност. Лазерът е невероятно по-деликатен от ножа. В този конкретен случай, употребата на ножа ще прилича на клане в сравнение с лазера.
— Но нали можете да спасите живота на Бенеш с ножа си?
— Предполагам. Но не знам дали ще успея да спася ума му. Всъщност, склонен съм да мисля, че ако използвам нож за да оперирам, Бенеш ще получи сериозни мозъчни увреждания. Това ли искате?
Грант потърка брадата си.
— Ще ви кажа нещо. Тръгваме към съсирека. Щом стигнем там, ако всичко, което имаме е един нож, вие ще използвате нож, Дювал. Ако изгубим ножовете си, ще използвате зъбите си. Ако вие не искате, ще го направя аз. Можем да загубим, но няма да се откажем. Между другото, нека да погледна…
Бутна се между Дювал и Кора и взе транзистора, който се събра на върха на показалеца му.
— Този ли е счупен?
— Да — потвърди Кора.
— Ако го поправим или заменим, ще успеете ли да поправите лазера?
— Да, но това е невъзможно.
— Да предположим, че имате друг транзистор с подобни размери и мощност, а също и достатъчно тънък проводник. Ще успеете ли да го сглобите?
— Не мисля, че ще успея. Изисква се абсолютна точност.
— Може би вие не можете, но какво ще кажете вие, д-р Дювал? Пръстите ви на хирург може би ще успеят да го направят, въпреки Брауновото движение.
— Бих опитал с помощта на мис Питърсън. Но ние нямаме тези части.
— Напротив, имаме ги — възрази Грант. — Аз ще ви ги доставя.
Хвана една масивна отверка и се насочи обратно към предната част. Отиде при радиото и без колебание започна да сваля панела му.
— Грант, какво правите? — попита го Майкълс, като го хвана за лакътя.
Грант се освободи с едно движение.
— Вадя му карантиите.
— Искате да кажете, че ще разглобите радиото?
— Нуждая се от транзистор и жица.
— Но ние ще загубим връзката си с външния свят.
— Е, и?
— Когато дойде време да ни вадят от Бенеш… Грант, чуйте…
— Не — нетърпеливо каза Грант. — Могат да ни следват по радиоактивността ни. Радиото служи само за празни приказки и можем да минем и без него. Всъщност, налага се. Трябва да избираме между радиомълчанието и смъртта на Бенеш.
— Тогава се обадете на Картър и го предупредете.
Грант се замисли.
— Ще му се обадя. Но само за да му кажа, че няма да има други съобщения.
— Ако ви нареди да се приготвим за изтегляне.
— Ще откажа.
— Но ако ви нареди…
— Може да ни изтегли със сила, но без моето съдействие. Докато сме на борда на „Протей“ аз взимам важните решения. Преживяхме твърде много за да се откажем точно сега, така че — напред към съсирека, каквото и да се случи, и каквото и да заповяда Картър.
— Повторете последно съобщение — изкрещя Картър.
„ЩЕ РАЗРУШИМ РАДИОТО ЗА ДА ПОПРАВИМ ЛАЗЕРА. ТОВА Е ПОСЛЕДНОТО СЪОБЩЕНИЕ.“
