— Те не могат да използват този въздух. Той е неминиатюризиран.
Картър погледна полковника с раздразнение.
— Повторете последното изречение от съобщението! — излая той по уредбата.
„ОПЕРАЦИЯТА ПО ПРЕЗАРЕЖДАНЕТО ПРОВЕДЕНА УСПЕШНО.“
— Последната дума „успешно“ ли е?
— Да, сър.
— Свържете се с тях и поискайте потвърждение.
— Ако казват, че е „успешно“ — обърна се той към Рейд, — предполагам, че са се справили.
— „Протей“ има миниатюризатор на борда.
— Тогава ето как са го направили. После ще получим обяснение.
— Съобщението е потвърдено, сър — чу се по уредбата.
— Движат ли се? — попита Картър, след като превключи връзката към друг сектор.
Последва кратка пауза и след това:
— Да, сър. Движат се по края на плеврата.
Рейд кимна. Погледна към циферблата, който сочеше 37 и каза:
— Плеврата е двойна мембрана, която заобикаля белите дробове. Би трябвало да се движат в пространството между мембраните — чист път, всъщност, експресен път, водещ право към шията.
— И ще бъдат там, откъдето започнаха преди половин час — проскърца гласът на Картър. — А след това?
— Могат да се върнат обратно в капилярната система и отново да намерят път към сънната артерия, което ще отнеме много време. Или пък да заобиколят артериалната система, като тръгнат по лимфните съдове, което ще предизвика други проблеми. Майкълс е навигатора и предполагам, че знае какво да прави.
— Не можеш ли да го посъветваш? За Бога, не спазвай протокола.
— Не съм сигурен кой път е най-правилен — поклати глава Рейд, — а освен това той е на място. По- добре би могъл да прецени дали корабът може да издържи отново блъскането на артериалното налягане. Трябва да оставим това на тях, генерале.
— Бих искал да знам какво да правя — каза Картър. — Бога ми, бих поел отговорността, ако знаех какво да направя с достатъчно шансове за успех.
— Точно така се чувствам и аз — рече Рейд, — и поради това се отказвам от отговорност.
Майкълс разглеждаше схемите.
— Добре, Оуънс. Нямах предвид това място, но ще свърши работа. Вече сме тук, а направихме и отвор. Напред към цепнатината.
— В белите дробове ли? — неуверено попита Оуънс.
— Не. Не — Майкълс скочи нетърпеливо от креслото си и се изкачи по стълбата, така че главата му се показа в кабинката. — Отиваме в плеврата. Вие ще карате кораба, а аз ще ви насочвам.
Кора коленичи до креслото на Грант.
— Как сте?
— Горе-долу. Изплаших се повече пъти, отколкото мога да преброя — аз съм много плашлив — но този път почти поставих рекорд по интензитет на уплахата.
— Защо винаги се опитвате да се изкарате страхливец? В края на краищата, вашата работа…
— Защото съм агент ли? В по-голямата си част това е доста рутинна работа, безопасна, еднообразна и аз се опитвам да я запазя такава. Когато не мога да избегна страховите ситуации, аз се опитвам да ги издържа заради онова, което вярвам, че правя. Мозъкът ми е достатъчно промит за да си въобразя, че върша нещо патриотично по този начин.
— По кой начин?
— По моя начин. В края на краищата не е само тази страна или онази. Далече сме от времето, когато човечеството ще бъде разделено по някакъв разумен начин. Честно вярвам, че нашата политика се стреми да поддържа мира и искам да съм част, макар и малка, от тази поддръжка. Не бях доброволец за тази мисия, но след като съм тук… — Грант повдигна рамене.
— Като че ли се затруднявате да говорите за мир и патриотизъм — каза Кора.
— Предполагам, че е така — съгласи се Грант. — Всички, освен мен, имат някаква специфична мотивация, а не някакви неясни думи. Оуънс изпробва кораба; Майкълс насочва кораба през човешкото тяло; Дювал се възхищава от Божието дело, а вие…
— Да?
— Вие се възхищавате от Дювал.
Кора се изчерви.
— Той заслужава възхищение, повярвайте. Знаете, че по негово предложение осветихме цепнатината с корабните прожектори и по този начин ви сигнализирахме къде се намираме. След това той не направи нищо повече. Не каза нито една дума при завръщането ви. Това е просто неговия начин на държание. Спасява нечий живот, след което случайно се показва неучтив към същия човек и това, с което ще го запомнят ще бъде неучтивостта му, а не спасяването на живота. Но държанието му не променя това, което е всъщност.
— Не. Това е истина, макар и скрита.
— И вашето държание не променя това, което сте. Вие прикривате силната си загриженост за човечеството зад момчешки хумор.
Беше ред на Грант да се изчерви.
— Карате ме да се чувствам като необикновен глупак.
— За вас може би е така. Във всеки случай не сте страхливец. Но сега трябва да се заема с лазера.
Кора хвърли бърз поглед към Майкълс, който се връщаше в креслото си.
— Лазерът ли? Мили Боже, бях забравил. Е, ще се опитате да разберете дали не е фатално повреден, нали?
Оживлението, което беше я обзело по време на предишния разговор, изчезна веднага.
— О, само да можех!
Тя се насочи към задната част на кораба. Майкълс я проследи с поглед.
— Какво става с лазера? — попита той.
— Ще провери сега — кимна с глава Грант.
Майкълс се поколеба преди следващата си забележка. Поклати леко глава. Грант го наблюдаваше без да каже нищо.
Майкълс се настани в седалката си и накрая каза:
— Какво мислите за сегашната ситуация?
Грант, който до този момент беше погълнат от Кора, погледна през прозореца. Движеха се между две паралелни стени, почти докосващи „Протей“, които блестяха жълтеникаво и бяха изградени от успоредни нишки, подобни на огромни дървени трупи, наредени един до друг.
Течността около тях беше бистра, без клетки или някакви други обекти, почти без никакви парчета материя. Приличаше на море при пълно безветрие и „Протей“ цепеше водите му с равномерно, бързо движение, нарушавано единствено от приглушеното Брауново движение.
— Брауновото движение се засили — каза Грант.
— Течността тук е с по-малка плътност, отколкото кръвната плазма, поради което движението на молекулите не е толкова забавено. Но няма да сме тук за дълго.
— Доколкото разбрах, вече не сме в кръвта.
— Прилича ли ви на нея? Това е пространството между слоевете на плевралната мембрана, която обхваща белите дробове. От тази страна мембраната е закрепена към ребрата. Всъщност, би трябвало да видим големи плавни издутини, когато минаваме край тях. Другата мембрана е закрепена към белите дробове. Ако искате конкретни имена, те се наричат съответно париетална и висцерална плевра.
— Всъщност, не държа да ги знам.
