— Прав ли е? Вие сте най-сведущ по миниатюризацията от всички нас. Прав ли е?
— И да, и не — отвърна Оуънс.
— И какво означава това.
— Означава: да, въздухът ще се движи по шнорхела много бавно, докато не е миниатюризиран и не, няма защо да се безпокоим, ако успея да го миниатюризирам. Мога да разширя полето през шнорхела и да миниатюризирам въздуха от другата му страна и след това да го изтегля през…
— А това поле няма ли да ни въздейства? — обади се Майкълс.
— Не, защото аз ще го регулирам на определен максимум на миниатюризацията, а ние вече сме под него.
— А какво ще стане с околната кръв и белодробните тъкани? — попита Дювал.
— Избирателността на полето, която мога да задам, е ограничена — каза Оуънс. — Това е само един малък миниатюризатор, но все пак мога да го огранича само за газ. Сигурно ще има някакви повреди, но се надявам да не са твърде големи.
— Трябва да рискуваме и да опитаме — рече Грант. — Нека да започваме. Не можем вечно да отлагаме.
Шнорхелът, хванат от четири чифта ръце и задвижван от четири чифта крака, достигна бързо до капилярната стена.
За момент Грант се поколеба.
— Ще трябва да я срежем. Дювал!
Устните на Дювал се разтегнаха в усмивка.
— Няма нужда да търсите хирург. На това микроскопично ниво и вие можете да се справите. Не са необходими никакви умения.
Измъкна нож от малката ножницата, закрепена на кръста си и го огледа.
— Несъмнено има миниатюризирани бактерии по него. Те ще се деминиатюризират в кръвта, но белите кръвни клетки ще се погрижат за тях. Във всеки случай, надявам се, че няма нищо патогенно.
— Моля ви, докторе, започвайте — каза настойчиво Грант.
Дювал бързо направи разрез с ножа между две от клетките, които изграждаха капиляра. Появи се чист разрез. Макар и дебелината на стената да беше една десетохилядна от инча, в техният миниатюризиран мащаб тя се простираше на няколко ярда8. Дювал пристъпи в разреза и си запробива път, като се промъкваше между клетъчните стени и режеше напред. Накрая стената беше пробита и клетките се разтвориха като ръбовете на рана.
През раната се виждаше друга мрежа от клетки, които Дювал започна да разрязва с точни движения.
— Отворът е микроскопичен — каза Дювал след като се върна. — И дума не може да става за кървене.
— Няма да има загуби — каза категорично Майкълс. — Изтичането е в другата посока.
Наистина, на отвора се появи мехурче въздух. То се изду още малко и спря.
Майкълс натисна мехурчето с ръка. Част от повърхността се огъна, но ръката му не премина.
— Повърхностно напрежение — каза той.
— Сега пък какво? — запита Грант.
— Казвах ви, повърхностно напрежение. Върху всяка течна повърхност се наблюдават подобни повърхностни ефекти. За нещо толкова голяма като човека — имам предвид неминиатюризирания човек — ефекта е твърде слаб за да бъде забелязан, но поради него насекомите могат да ходят по повърхността на водата. При нашите размери ефектът е дори още по-силен. Възможно е да не успеем да преминем бариерата.
Майкълс измъкна ножа си и замахна към мехурчето по същия начин, по който преди това Дювал беше оперирал клетките. Повърхността се огъна, след което ножът потъна навътре.
— Като че ли режа тънка гума — задъхано рече Майкълс.
Направи разрез до долу и отвора се появи за миг, след което мехурчето се затвори отново.
Грант опита същото нещо, като промуши ръката си преди процепа да се е затворил. Трепна при затварянето на водните молекули.
— Здрави стиска.
Дювал каза мрачно:
— Ако пресметнете размера на тези водни молекули по нашата скала ще бъде изненадан. Можете да ги видите с обикновена лупа. Всъщност…
— Всъщност — прекъсна го Майкълс — съжалявате, че не сте взели лупа. Имам добри новини за вас, Дювал — нямаше да видите много. С лупата бихте увеличили не само вълновите свойства на атомите, но и свойствата им като частици. Всичко, което щяхте да видите, дори в отразената миниатюризирана светлина, щеше да е твърде мъгляво, за да разберете нещо.
— Заради това ли нищо не изглежда остро? — попита Кора. — Мислех, че е заради кръвната плазма, през която гледаме.
— Плазмата също е фактор. Но в добавка, общата зърнеста структура на вселената става по-едра с намаляването ни. Прилича на разглеждане отблизо на стара фотография. Виждате точките по-ясно и картината се замъглява.
Грант не обръщаше внимание на разговора. Ръката му беше от другата страна на повърхността и с нея се опитваше да направи място за другата си ръка и за главата си.
В един момент течността се сключи около шията му и Грант усети, че се задушава.
— Бихте ли задържали краката ми? — повика той.
— Държа ги — каза Дювал.
Половината му тяло беше отвъд и можеше да погледне през цепнатината, която Дювал беше направил в стената.
— Добре. А сега ме издърпайте обратно.
Стъпи на краката си и повърхността се затвори след него с пукащ звук.
— А сега да видим какво можем да направим с шнорхела. Хей-хо!
Беше напълно безполезно. Тъпият край на шнорхела не остави и следа върху здравата кожа от водни молекули на въздушното мехурче. Ножовете разрязваха ципата, така че част от шнорхела влизаше навътре, но в момента, в който повърхността биваше оставена на спокойствие, повърхностното напрежение се увеличаваше и шнорхелът изскачаше обратно.
Майкълс се запъхтя от усилията.
— Мисля, че няма да се справим.
— Трябва — рече Грант. — Вижте, аз ще отида от другата страна. Когато избутате шнорхела през повърхността, ще го хвана и ще дърпам. Между бутането и дърпането…
— Не можете да отидете там, Грант — възрази Дювал. — Ще бъдете всмукан и ще се изгубите.
— Можем да използваме осигурително въже — предложи Майкълс. — Ето това, Грант.
Майкълс посочи стегнато навитото въже върху левия хълбок на Грант.
— Дювал, вземете този край и го привържете към кораба, а след това ще помогнем на Грант да премине от другата страна.
Дювал колебливо взе подадения му край и заплува обратно към кораба.
— Но как ще се върнете обратно — попита Кора. — Да речем, че не успеете отново да преодолеете повърхностното напрежение?
— Ще успея. Освен това, нека не изпреварваме събитията, като се заемаме с втория проблем, преди първия да е решен.
Оуънс напрегнато наблюдаваше Дювал от кораба.
— Нуждаете ли се от още един чифт ръце?
— Не мисля — отвърна Дювал. — Освен това, вие сте необходим при миниатюризатора.
Завърза осигурителното въже към малък пръстен, стърчащ върху металната кожа на кораба и махна с ръка.
— Грант, готово е.
Грант му махна в отговор. Второто му проникване през мембраната беше по-бързо поради придобития
