опит. Първо разрез, след това едната ръка — ох, наранения бицепс — след това другата, замахване с плавниците и той изскочи, като динена семка, метната с палец и показалец.
Озова се между двете лепкави стени на междуклетъчния разрез. Погледна надолу към лицето на Майкълс, което се виждаше ясно, но беше изкривено от извивката на мехурчето.
— Избутайте го, Майкълс.
През ципата се виждаше помахването на плавниците и замахването на ръка, държаща нож. След това тъпият метален край на шнорхела се подаде. Грант коленичи и го хвана. Опря гръб в едната стена на цепнатината, запъна с крака в насрещната стена и задърпа. Повърхността се придвижи заедно с шнорхела, оставайки цяла. Грант се премести нагоре и прошепна задъхано:
— Бутайте! Бутайте!
Накрая успяха да го издърпат. Във вътрешността на тръбата имаше малко течност, която стоеше неподвижно.
— Ще го издърпам нагоре, в алвеолата — заяви Грант.
— Внимавайте щом стигнете до алвеолата! — предупреди го Майкълс. — Не знам как ще ви въздействат вдишването и издишването, но е възможно да се озовете в ураган.
Грант се придвижваше нагоре, теглейки шнорхела, като търсеше в меката податлива тъкан опора за сграбчващите си пръсти и ритащите си крака.
Главата му се показа през стената на алвеолата и изведнъж се озова в друг свят. Светлината от „Протей“ проникваше през дебелите тъкани, но беше силно приглушена, а алвеолата приличаше на огромна пещера, чиито стени блестяха влажно в далечината.
Около него имаше скали и камъни с различни размери и окраска, които искряха във всички цветове на дъгата, отразявайки миниатюризираната светлина, която им придаваше лъжлив блясък. Можеше да се види, че ръбовете на скалите остават замъглени дори и в отсъствието на бавно движеща се течност, която да предизвика този ефект.
— Това място е пълно със скали — заяви Грант.
— Прах и песъчинки, предполагам — чу се гласът на Майкълс. — Прах и песъчинки. Следствие от цивилизования живот и дишането на нефилтриран въздух. Белите дробове са еднопосочни — можем да поемем прах, но не е възможно да го изкараме отново навън.
— Опитайте се да държите шнорхела над главата си — намеси се Оуънс. — Не искам в него да влиза течност. Започваме.
Грант го вдигна високо.
— Оуънс, кажете ми, когато приключите — изпъшка той.
— Ще ви кажа.
— Работи ли?
— Със сигурност. Избрал съм импулсно поле, което действа на бързи тласъци към… Всъщност, няма значение. Същността е в това, че полето не е достатъчно дълго за да въздейства върху течности или твърди вещества, но миниатюризира газовете с голяма скорост. Разширил съм полето извън Бенеш, в атмосферата на операционната зала.
— Безопасно ли е? — попита Грант.
— Това е единствения начин да си набавим достатъчно въздух. Необходим ни е хиляди пъти повече въздух, отколкото съдържат изобщо дробовете на Бенеш. Дали е безопасно? Боже мой, човече. Та аз го всмуквам през тъканите на Бенеш дори без да наруша дишането му. Ех, само да имах по-дълъг шнорхел.
Гласът на Оуънс звучеше възбудено като на младеж, който е на първата си любовна среща.
— Как ви въздейства дишането на Бенеш? — каза в ухото му гласът на Майкълс.
Грант огледа бързо алвеоларната мембрана. Изглеждаше разтегната и опъната, така че предположи, че наблюдава бавния край на вдишване. Бавно по няколко причини — забавено заради хипотермията, а също и поради изкривяването на времето, предизвикано от миниатюризацията.
— Всичко е наред — каза той. — Не забелязвам нищо особено.
Но в този момент чу глухо стържене. Звукът бавно се засилваше и Грант разбра, че започва издишването. Стъпи по- здраво и хвана шнорхела.
— Работи чудесно — каза ликуващо Оуънс. — Досега не е правено нищо подобно.
Грант усети движението на въздуха около себе си, докато белите дробове продължаваха своето бавно, но ускоряващо се свиване и шумът от издишването ставаше все по-силен. Краката му се отлепиха от пода на алвеолата. В нормален мащаб въздушният поток в алвеолите беше незабележимо слаб, но по миниатюризираната скала изглеждаше като торнадо.
Грант отчаяно сграбчи шнорхела, като го обхвана с двете си ръце и с двата си крака. Тръбата се повдигана нагоре, а с нея и той самия. Самите скали — песъчинки-скали — се разклатиха и затъркаляха.
Със спирането на издишването вятърът бавно спря и Грант с облекчение пусна шнорхела.
— Напредва ли, Оуънс? — попита той.
— Почти е готово. Можете ли да изчакате още няколко секунди?
— Добре.
Започна да брои наум — двайсет, трийсет, четиридесет. Започваше вдишването и въздушните молекули го притиснаха. Стената на алвеолата се разтягаше и Грант падна на колене.
— Резервоарът е пълен! — обяви Оуънс. — Връщайте се.
— Издърпайте шнорхела — викна Грант. — Бързо. Преди да е започнало другото издишване.
Той натисна надолу, а от другата страна задърпаха. Трудност се появи само веднъж — когато края на шнорхела наближи повърхността. За момент се задържа като притиснат в менгеме и след това премина, съпроводен от трясъка на сключващите се повърхности.
Грант закъсня с преминаването си. Щом шнорхелът изскочи от другата страна, той понечи да се гмурне през цепнатината, но началото на издишването предизвика вятър, който го събори. За миг се озова притиснат между две прашинки-скали и докато се опитваше да се измъкне, удари пищяла си. Да си нараниш пищяла в частица прах със сигурност беше нещо, което заслужаваше да се разказва на внуците.
Къде се намираше? Разтърси осигурително въже за да го освободи от един камък и го дръпна здраво. Щеше да бъде по-лесно да го следва до цепнатината.
Въжето се извиваше над върха на скалата и Грант, запъвайки се с крака в нея, се заизкачва бързо нагоре. Засилващото се издишване му помагаше и не му бяха необходими почти никакви усилия за да се изкатери. Знаеше, че процепа е от другата страна на скалата и можеше да я заобиколи. Издишването правеше пътя отгоре по-лесен, а и по-вълнуващ, честно казано.
В най-силната част на издишването камъкът се претърколи под краката му и Грант изхвърча. За миг се озова високо във въздуха, точно над цепнатината, точно там, където беше предположил, че се намира. Трябваше да изчака една-две секунди да отслабне вятъра и щеше бързо да се мушне през цепнатината в кръвта и оттам — в кораба.
Докато си го мислеше, усети, че издишването го всмуква нагоре, а осигурителното въже го следва свободно и в следващия миг изгуби процепа от погледа си.
Шнорхелът беше издърпан от алвеолата и Дювал го влачеше обратно към кораба.
— Къде е Грант? — нетърпеливо попита Кора.
— Там, горе — отвърна Майкълс, като се взираше.
— Защо не идва?
— Ще дойде. Ще дойде. Предполагам, че има някаква пречка.
Взря се отново нагоре.
— В момента Бенеш издишва. Щом свърши, няма да има никакъв проблем.
— Дали не трябва да го издърпаме с осигурителното въже.
Майкълс вдигна ръка за да й попречи.
— Ако го дръпнем надолу, докато започва вдишването, можем да го нараним. Ще ни каже ако се нуждае от помощ.
