минало и вече му се спи.
— И какво общо има това с факта, че моята страна остро ще протестира срещу отвличането ми?
— Д-р Морисън, изслушайте ме. Разберете ме. Защо ще протестират? Ние се нуждаем от вас, но те не могат да бъдат сигурни защо. Нямат никакви причини да предполагат, че има нещо особено важно във вашите неврофизични идеи. Вероятно мислят, че сме тръгнали по лъжлива следа и няма да успеем да научим нищо от вас. Въпреки това няма да възразят, ако американец успее да се добере до миниатюризационния проект. Ако този американец разбере за какво става дума, тази информация вероятно ще е доста ценна за тях. Не мислите ли, че могат да се аргументират по този начин, д-р Морисън?
— Не знам как ще се аргументират — рече Морисън. — Това не ме интересува.
— Но вие разговаряхте с Френсис Родано, след като си тръгнахте толкова неочаквано. Виждате ли, ние знаем дори това. Нима ще се опитате да ме убедите, че той не ви е предложил да ни сътрудничите и да дойдете в Съветския съюз, за да разберете каквото можете?
— Искате да кажете, че ми е предложил да играя ролята на шпионин?
— А нима не е така? Не ви ли направи такова предложение?
Морисън отново игнорира въпроса й.
— И след като сте убедени, че съм шпионин, ще ме екзекутирате, след като направя онова, което искате от мене. Нали това се случва с шпионите?
— Гледали сте прекалено много стари филми, д-р Морисън. Първо, ще се погрижим да не разберете нищо важно, дори изобщо нищо. Второ, шпионите са твърде ценна стока, за да ги унищожаваме. Те са полезни като разменна единица срещу нашите агенти, които са попаднали в ръцете на американците или в чужди ръце, най-общо казано. Предполагам, че отношението на Съединените щати по този въпрос е сходно.
— Госпожо, на първо място аз не съм шпионин. И няма да бъда. Не знам нищо за американските разузнавателни операции. Освен това, не възнамерявам да направя нищо за вас.
— Не съм напълно сигурна, д-р Морисън. Мисля, че ще решите да работите с нас.
— Какво сте си намислили? Нима ще ме държите гладен, докато се съглася? Ще ме биете? Ще ме държите в единична килия? Или ще ме изпратите в трудов лагер?
Боранова се намръщи и бавно поклати глава в неподправено учудване.
— Докторе, как можете да предположите подобно нещо? Нима отново сме в старите дни, когато шумно разгласявахте, че сме империя на злото и съчинявахте ужасни истории за нас? Не мога да кажа, че няма да ни изкушите да използваме по-силни мерки, ако непрекъснато отказвате. Знаете, че понякога необходимостта принуждава. Но няма да се наложи. Убедена съм в това.
— И какво ви кара да се чувствате убедена? — попита с отпаднал глас Морисън.
— Вие сте учен. Вие сте смел мъж.
— Аз? Смел? Госпожо, госпожо, какво знаете за мене?
— Че имате странни възгледи. Че сте ги поддържали през цялото време. Че сте наблюдавали как кариерата ви се срутва. Че не сте успели да убедите никого. И, че въпреки това, твърдо поддържате мнението си и не отстъпвате от онова, което смятате за правилно. Това не са ли действия на смел човек.
— Да, да — кимна Морисън. — Това е своеобразна смелост. Все пак, в историята на науката има хиляди особняци, които са останали през целия си живот вкопчени в някаква глупава идея, въпреки логиката, въпреки доказателствата, въпреки своите собствени интереси. Може би аз съм още един от тях.
— В този случай, дори и да грешите, все пак оставете смел. Нима мислите, че смелостта е изцяло физическо противопоставяне?
— Знам, че не е. Има най-различни видове смелост и може би — гласът му прозвуча горчиво — всички те са признак на ненормалност или безумие.
— Вие със сигурност не се считате за страхливец, нали?
— А защо не? Лаская се, до известна степен, че съм нормален.
— Но луд в ината си да поддържате идеите си в областта на неврофизиката.
— Не бих се изненадал.
— И вероятно сте напълно убеден, че възгледите ви са правилни?
— Сигурен съм, д-р Боранова. Това също би могло да бъде част от моята лудост, нали?
Боранова поклати глава.
— Вие сте несериозен. Казах ви го и преди. Сънародникът ми Шапиров мисли, че сте прав или ако не сте прав, то поне гениален.
— Следващото най-добро нещо, разбира се. Това също е част от неговата лудост.
— Мнението на Шапиров е много специално.
— За вас. Вижте, госпожо, уморен съм. Толкова съм замаян, че не знам какво говоря. Не съм сигурен, че всичко, което става е истина. Надявам се, че не е. Нека само.. само да си почина малко.
Боранова въздъхна и в погледа й се появи загриженост.
— Да, разбира се, бедни ми приятелю. Не искаме да ви нараним. Моля ви, повярвайте го.
Морисън отпусна глава на гърдите си. Очите му се затвориха. В просъница усети, че внимателно го накланят настрани и подпъхват под главата му възглавница.
Мина доста време. Време, лишено от сънища.
Когато отвори очи, все още беше в самолета. Беше тъмно, но вън от всякакво съмнение, все още се намираше в самолета.
— Д-р Боранова?
— Да, д-р Морисън? — веднага отговори тя.
— Не ни преследват, нали?
— Не. Няколко наши самолета летят на известно разстояние, но нямат никаква работа. Вижте, приятелю мой, ние се нуждаем от вас, а вашето правителство иска да успеем.
— И все още ли настоявате, че владеете миниатюризацията? Че това не е лудост? Или измама?
— Ще видите сам. И ще видите какво чудо е тя, така че сам ще поискате да участвате в експериментите.
— И какво възнамерявате да правите с нея — замислено попита Морисън, — ако приемем, че не си правите някаква сложна шега с мене? Ще я използвате като оръжие? Ще превозвате армии в самолет като този? Ще разпръснете невидимите си хора навсякъде? Или нещо подобно?
— Колко отблъскващо! — Боранова се изкашля, като че ли възнамеряваше да се изплюе от отвращение. — Нима нямаме достатъчно земя? Или достатъчно хора? Или достатъчно ресурси? Нима нямаме своята част от космоса? Няма ли по-важни неща, за които би могла да се използва миниатюризацията? Нима е възможно да мислите толкова изопачено, че да не виждате какво изследователско средство би могла да бъде? Представете си какви изследвания на живите организми биха могли да бъдат възможни с нея. Изследвания в химията на кристалите и твърдотелните системи. Конструирането на ултраминиатюрни компютри и на други уреди. Представете си още какво бихме могли да научим в областта на физиката, ако успеем да променяме константата на Планк според нуждите си. Какво бихме могли да научим за космологията?
Морисън се надигна, за да седне по-удобно. Почувства се объркан. През прозорците се процеждаха първите лъчи на зората и Боранова се виждаше неясно.
— Такива ли са вашите цели? Благородни научни стремежи?
— Какво би направило вашето правителство, ако имаше миниатюризацията? Щеше ли да се опита да добие внезапно военно превъзходство и да ни върне в лошите стари времена?
— Не. Разбира се, че не.
— Значи само вие сте благородни, а ние сме ужасно лоши. Наистина ли вярвате в това? Разбира се възможно е ако миниатюризацията се развие достатъчно, Съветският съюз да стане водещата сила в изграждането на едно космическо общество. Представете си превозването на миниатюризирани материали от един свят до друг или пък изпращането на милиони заселници в кораб, който при нормални условия би побрал двама или трима човека. Космосът ще придобие съветска окраска, съветски нюанс, не защото съветските граждани ще доминират или ще бъдат господари, а защото съветското мислене ще спечели битката на идеите. И какво лошо има в това?
