— Защо мислите, че миниатюризацията е невъзможна? — развеселено попита Дежньов.
— Защото това е факт.
— А ако ви кажа, че я притежаваме.
— Тогава ще кажа: „Покажете я!“.
Дежньов се обърна към Боранова, която пое дълбоко въздух и кимна.
Дежньов се изправи и заяви:
— Елате. Ще ви отведем в Пещерата.
Морисън обезпокоено прехапа устна. Безпомощността му се увеличаваше.
— Не знам руската дума, която употребихте.
— Имаме подземна лаборатория — поясни Боранова. — Наричаме я Пещерата. Пещерата е мястото, където работим по нашия миниатюризационен проект.
15.
Отвън ги чакаше малък автомобил на въздушна възглавница. Морисън примигна няколко пъти, докато очите му се адаптираха към слънчевата светлина. Разгледа автомобила с любопитство. Липсваше му съвършенството на американските модели и приличаше на шейна с малки седалки и сложен двигател отпред. При студено или дъждовно време щеше да бъде напълно безполезен и Морисън се зачуди дали Съветите нямат закрити модели за лошо време. Може би този модел беше само за летни разходки.
Дежньов седна на кормилото, а Боранова посочи на Морисън мястото отдясно до водача, докато самата тя седна от дясната му страна. Обърна се към стражите и им каза:
— Върнете се в хотела и ни изчакайте там. От този момент ние поемаме отговорността за него.
Подаде им бланка, върху която надраска подписа си, датата, а след като погледна часовника си и часа.
Когато пристигнаха в Маленкий град, Морисън откри, че всъщност града наистина е малък, както твърдеше и името му. Състоеше се от редици къщи, всичките двуетажни и напълно еднакви. Очевидно градът беше изграден за участниците в проекта, каквото и да прикриваха зад приказката за миниатюризация, и беше построен без излишни разходи. Всяка къща имаше собствена зеленчукова гради, а улиците, макар и павирани, имаха незавършен вид.
Превозното средство, което се движеше върху струи въздух, задържащи го над земята, изхвърли малък облак прах, по-голямата част от който остана зад тях щом плавно тръгнаха напред. Морисън забеляза, че пешеходците не са очаровани от преминаването им и се опитват да се отдалечат при приближаването им.
Морисън усети неудобствата, възникващи при подобно пътуване, когато се разминаха с друг такъв автомобил, движещ се в обратна посока и потъна целия в прах.
Боранова го погледна развеселено. Изкашля се и каза:
— Не се безпокойте. Скоро ще бъдем почистени основно с вакуум.
— С вакуум ли? — полюбопитства Морисън, като също се разкашля.
— Да. Не заради самите нас, защото можем да преживеем малко прах, но в Пещерата не трябва да има никакъв.
— А също и в белите ми дробове. Не е ли по-добре тези превозни средства да са закрити.
— Обещали са ни доставка на по-усъвършенстван модел и сигурно някой ден ще пристигнат. Този град е нов и е построен в степта, където климатът е сух. Това има своите предимства и недостатъци. Заселниците отглеждат зеленчуци, както видяхте, а също и някои домашни животни, но мащабното отглеждане на селскостопански култури ще трябва да почака, докато градът стане по-голям и се прекарат напоителни инсталации. Засега това е без значение. Това, което ни занимава е миниатюризацията.
— Говорите за миниатюризацията толкова често и с такова открито лице, като че ли искате да ме накарате да ви повярвам.
— Повярвайте ми! Дежньов е организирал за вас демонстрация на миниатюризацията.
— Не беше лесно да го организирам — обади се Дежньов. — Трябваше още веднъж да говоря с Централния координационен комитет, дано онова, което е останало от косите им да окапе. Както казваше баща ми: „Маймуните са се появили, защото е имало нужда от политици.“ Как е възможно да седиш на две хиляди километра и да управляваш…
Автомобилът се плъзна гладко покрай доста неочаквания край на града към широкия нисък скалист масив, който внезапно се издигна пред тях.
— Пещерата се намира вътре — поясни Боранова. — Дава ни цялото пространство, от което се нуждаем, независима е от приумиците на времето, а освен това е непроницаема за въздушното разузнаване, дори и от шпионски спътници.
— Шпионските спътници са незаконни — каза възмутено Морисън.
— Просто е незаконно да ги наричате шпионски спътници — намеси се Дежньов.
Автомобилът направи завой, спря и се приземи в сянката на скален процеп, издълбан в тялото на хълма.
— Всички да слизат! — обяви Дежньов.
Насочи се напред, а останалите го последваха. В стената на хълма се появи врата. Морисън не успя да разбере как стана. Не приличаше на врата, а по-скоро на неразделна част от скалистата стена. Просто се отвори като пещерата в приказката за четиридесетте разбойници при думите „Сезам, отвори се.“
Дежньов отстъпи встрани и покани с жест Морисън и Боранова да влязат. Морисън премина от ярката слънчева утринна светлина в доста тъмна стая, към чието осветление очите му привикнаха след половин минута. Не беше пещерата на разбойниците, а доста сложна структура.
Морисън се почувства, като че ли е отишъл от Земята на Луната. Разбира се, никога не беше ходил на Луната, но беше запознат, както и всички други на Земята, с изграждането на „подземните“ лунни селища. Тази пещера имаше същия чуждоземен вид, но, разбира се, беше с нормалното земно притегляне.
Глава 4
ПЕЩЕРАТА
Малкото може да бъде красиво. Орелът може да е гладен понякога, но канарчето — никога.
16.
В голямата и добре осветена баня Боранова и Дежньов започнаха да свалят горните си дрехи. Морисън се поколеба пред тази перспектива.
— Можете да задържите бельото си, д-р Морисън — усмихна се Боранова. — Просто свалете дрехите от себе си, а обувките поставете в този кош. Предполагам, че нямате нищо в джобовете си. Поставете обувките си на дъното на коша. Когато си тръгваме, ще бъдат почистени и готови за употреба.
Морисън направи както му казаха, като се опитваше да не гледа доста пищната фигура на Боранова, която изглеждаше напълно безразлична. Интересно, какво ли щеше да скрие бельото, след като не беше предназначено за показване.
След това започнаха да се мият — лицата и ръцете до лактите, а след това да решат косите си. Морисън отново се поколеба и Боранова, прочитайки мислите му, го успокои:
— Д-р Морисън, гребените се почистват след всяка употреба. Не знам какво сте чели за Съветския съюз, но някои от нас разбират какво означава хигиена.
— И всичко това само за да влезем в Пещерата? — попита Морисън. — Всеки път ли минавате през тези процедури?
— Всеки път. Поради това никой не влиза и излиза твърде често. Дори и когато стоим вътре, често се
