Никой не обърна внимание на новодошлите. Вършеха мълчаливо работата си, а стъпките им се приглушаваха от меките сандали.
Боранова отново прочете мислите на Морисън и тихо му прошепна:
— Придържаме се към определени правила. Никой от нас не знае повече от онова, което е необходимо за работата му. По този начин се предпазваме от значително изтичане на информация.
— Но те неминуемо трябва да общуват.
— Само когато е неизбежно. Това намалява удоволствието от другарството, но е необходимо.
— Този начин на разделяне забавя прогреса — забеляза Морисън.
— Това е цената, която плащаме за сигурността — каза Боранова. — Ако никой не разговаря с вас, то не е на лична основа. Просто нямат причина да разговарят с вас.
— Вероятно са учудени от появата на непознат.
— Погрижих се да научат, че сте външен експерт. Това е всичко, което трябва да знаят.
— Как биха могли да очакват от един американец да дойде тук като експерт? — намръщи се Морисън.
— Те не знаят, че сте американец.
— Моят акцент ще ме издаде веднага, както в случая със сервитьорката.
— Но вие няма да разговаряте с никого, освен с онези, с които ви запозная.
— Както желаете — отвърна с безразличие Морисън.
Все още се оглеждаше наоколо. След като беше попаднал тук, трябваше да се опита да научи, каквото успее, въпреки че можеше да се окаже незначително. Когато, ако, се върнеше в Съединените щати, със сигурност щяха да го разпитват за всяка дреболия, която е видял.
— Изглежда, че това място ви струва доста пари — прошепна на ухото на Боранова. — Каква част от националния бюджет се изразходва тук?
— Скъпо е — каза Боранова, без да поясни нищо повече, — а правителството се стреми да намали разходите.
— Беше ми необходим цял час тази сутрин — каза кисело Дежньов, — за да ги убедя да позволят малък допълнителен експеримент във ваша чест, дано Комитета хване холера.
— Холерата вече не съществува дори в Индия — възрази Морисън.
— Дано да се появи пак заради Комитета.
— Аркадий — обади се Боранова, — ако тези предполагаемо хумористични изрази достигнат до Комитета, не те очаква нищо добро.
— Не се страхувам от тези свине, Наташа.
— Но аз се страхувам. Какво ще стане с бюджета за следващата година, ако ги разяриш.
Морисън се намеси с неочаквано нетърпение, но със спокоен глас:
— Не ме засяга нито Комитета, нито бюджета, а простия въпрос какво правя тук.
— Тук сте за да присъствате на експеримент по миниатюризация — поясни Дежньов — и за да ви обясним защо се нуждаем от вашата помощ. Това задоволява ли ви, другарю амер… другарю външен експерт?
17.
Морисън последва другите двама до превозно средство, което напомняше на старомодна вагонетка, разположена върху много тесни релси.
Боранова постави палец върху малък, гладък правоъгълник и вратата на вагонетката се плъзна встрани.
— Д-р Морисън, моля, качете се.
Морисън се отдръпна.
— Къде отиваме?
— Към миниатюризационната камера, разбира се.
— С влак? Колко голямо е това място?
— Голямо е, д-р Морисън, но не чак толкова. Това е само предпазна мярка. Само определени хора могат да използват вагонетката и само с нейна помощ може да се проникне в сърцето на Пещерата.
— Хората ви толкова ли са ненадеждни?
— Живеем в сложен свят, д-р Морисън. Можем да вярваме на хората си, но не желаем да ги подлагаме на излишни съблазни. А ако някой от нас бъде убеден да отиде някъде, както убедихме вас, по-безопасно ще бъде, ако знанията му са ограничени. Моля, качете се.
Морисън влезе в малкото превозно средство с известно затруднение. Дежньов го последва с подобни затруднения.
— Още един пример за безсмислени икономии. Защо трябва да е толкова малка? Защото бюрократите харчат милиарди рубли за един проект и се чувстват гениални ако успеят да спестят няколкостотин от такива подробности, които правят живота на трудовите хора нещастен.
Боранова зае предната седалка. По тази причина Морисън не успя да види как работи с уредите за управление, ако имаше такива. Вероятно се управляваше от компютър. Вагончето потегли неочаквано и от внезапния тласък Морисън политна назад.
От двете страни на височината на очите имаше тесни прозорчета, които бяха направени от не напълно прозрачно стъкло. През тях смътно се виждаха части от пещерата. Очевидно прозорчетата не бяха направени за наблюдение, а за да намалят неприемливо тясното пространство за хората, които биха проявили клаустрофобични2 склонности.
Хората, които се виждаха през прозорците, не обръщаха внимание на преминаващата вагонетка. Всички, очевидно, бяха добре обучени. Всяка проява на интерес към дейност, която не беше свързана с пряката работа, вероятно се възприемаше като неучтивост или нещо по-лошо.
Очевидно приближаваха към стената на пещерата, защото вагонетката със слаб тласък забави движението си. Част от стената се плъзна встрани и вагонетката, като набра отново скорост, премина през отвора.
Почти незабавно стана тъмно. Слабата светлина на тавана на вагончето стигаше само, за да се превърне пълната тъмнина в здрач.
Намираха се в тесен тунел, който вагонетката изпълваше почти изцяло, освен от лявата страна. Като се взираше покрай Дежньов, на Морисън му се стори, че може да различи друга линия. Вероятно бяха поне две вагонетки, като в тунела имаше достатъчно място, за да се разминават.
Тунелът беше също така слабо осветен и постоянно правеше завои. Възможно беше да е прокопан през хълма в посоката на най-малкото съпротивление, за да се спестят пари или беше умишлено изкривен, като допълнителна мярка за сигурност. Вероятно тъмнината в тунела и във вагонетката имаше същата цел.
— Колко време е необходимо, за да… — започна Морисън.
Дежньов погледна към него, но в тъмнината изражението му беше неразличимо.
— Виждам, че не знаете как да се обърнете към мене. Нямам академична титла, затова защо просто не ме наричате Аркадий? Както всички останали. Баща ми винаги казваше: „Важен е човека, а не името.“
— Много добре — кимна Морисън. — За колко време ще стигнем, Аркадий.
— Скоро, Албърт — отвърна бодро Дежньов.
Морисън не можа да възрази на обращението, след като беше подмамен да използва първото му име.
Откритието, че не желае да възрази, малко го изненада. Въпреки непрестанните афоризми на баща си, Дежньов не изглеждаше лош човек. При тези условия за Морисън беше добре дошла възможността да избегне непрекъсната размяна на остри реплики, към които Боранова очевидно го подтикваше.
Вероятно вагонетката не се движеше по-бързо от скоростта на ленива разходка, но, въпреки това, при всяка промяна на посоката се усещаше леко накланяне. Очевидно дребнавите икономии бяха оставили линиите без насип.
След това, без никакъв преход, блесна светлина и вагонетката забави движението си.
Морисън примигна неуверено, докато излизаха отново на светло. Помещението, в което се намираха не беше толкова голямо, колкото онова, от което тръгнаха и беше практически празно. Единствено релсите
