— Подозирате, че сте жертва на оптична измама или хипноза, или на какво друго?
— Наркотици?
— Д-р Морисън, ако бяха наркотици, това щеше да е по-голямо постижение, отколкото миниатюризацията. Огледайте се. Нима всичко останало не изглежда нормално? Наистина би бил забележителен наркотик. Да промени възприятията ви към един-единствен обект в голяма стая, пълна с най-различни предмети. Д-р Морисън, онова, което видяхте е истина.
— Направете я по-голяма — каза Морисън с притаен дъх.
Дежньов се разсмя и прикри уста с длан.
— Ако се смея, вятърът може да отнесе Катюша, при което Наташа и София ще започнат да ме бият с каквото им попадне. Ако желаете да се уголеми, ще трябва да почакате.
— Дежньов е прав — допълни Боранова. — Виждате ли, д-р Морисън, наблюдавахте научна демонстрация, а не магия. Ако беше магия, щях да щракна с пръсти и заекът щеше да стане с нормални размери. Тогава щяхте да разберете, че сте наблюдавали оптична илюзия. Обаче, за да се намали константата на Планк до малка част от нормалната й стойност, дори и в относително малък обем от Вселената, е необходимо значително количество енергия. Именно това прави процеса толкова скъп. Възстановяването на константата на Планк ще произведе енергия, равна по големина на изконсумираното количество за намаляването й, понеже законът за запазването на енергията остава в сила дори и при миниатюризацията. Следователно, не можем да деминиатюризираме със скорост по-голяма от скоростта, с която отвеждаме топлината, която се отделя. Така че, необходимо е доста време — значително повече, отколкото за миниатюризация.
Известно време Морисън не каза нищо. Обясненията, които се позоваваха на закона за запазване на енергията, му се сториха по-убедителни, отколкото самата демонстрация. Ако бяха шарлатани, едва ли щяха толкова внимателно да се придържат към законите на физиката.
— Струва ми се — каза Морисън, — че вашият миниатюризационен процес едва ли може да бъде приложен на практика. В най-добрия случай, ще послужи за разширяване на квантовата механика.
— Дори и това би било достатъчно — отвърна Боранова, — но не съдете за метода по началното му състояние. Надяваме се, че ще се научим да заобикаляме тези големи енергийни промени и че ще успеем да направим миниатюризацията и деминиатюризацията по-ефикасни. Необходимо ли е цялата тази енергия да преминава от електромагнитното поле на миниатюризацията в топлината на деминиатюризацията? Дали не е възможно да накараме деминиатюризацията да освобождава енергия отново под формата на електромагнитно поле? Може би с него ще успеем да се справим по-лесно.
— Да не възнамерявате да заобиколите втория закон на термодинамиката? — попита Морисън с подчертана деликатност.
— Ни най-малко. Не очакваме 100 процентово превръщане. Ако успеем да превърнем 75 процента от деминиатюризационната енергия в електромагнитно поле, а дори и само 25 процента, това ще подобри сегашната ситуация. Обаче, ние се надяваме да приложим много по-хитър метод и именно за това сте тук.
— Аз? — Морисън широко отвори очи. — Не знам нищо, което да ви помогне. Защо избрахте точно мен? Със същия успех можехте да вземете някое дете от детската градина.
— Не сте прав. Ние знаем какво правим. Елате, д-р Морисън. Ще отидем двамата в офиса ми, докато София и Аркадий се занимават с досадния процес на възстановяването на Катюша. Ще ви покажа, че знаете достатъчно, за да ни помогнете да направим миниатюризацията по-ефикасна и следователно — приложима в практиката. Всъщност, ще разберете, че вие сте единствения човек, който може да ни помогне.
Глава 5
КОМА
Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Единствено преходът причинява неприятности.
19.
— Това — каза Наталия Боранова — е моята собствена част от Пещерата.
Тя се отпусна в доста разнебитено кресло, в което вероятно се чувстваше напълно удобно, след като през годините го беше оформила по тялото си.
Морисън седна на друго кресло, което беше по-малко и аскетично, покрито със сатен и по-неудобно, отколкото изглеждаше. Огледа се наоколо със силна носталгия. Донякъде напомняше собствения му офис. Имаше компютърен терминал с голям екран. Офисът на Боранова беше по-претрупан от неговия — съветският стил клонеше към помпозността и Морисън за миг се замисли за възможните причини, но след това изостави този въпрос, понеже му се стори незначителен.
А иначе се виждаха същите разхвърляни купчини от компютърни разпечатки, същата специфична миризма, същите случайни старомодни книги между филмовите касети. Морисън се опита да разчете заглавието на една от тях, която се намираше доста далече и изглеждаше доста употребявана. Книгите винаги имаха такъв вид, дори и когато бяха нови. Като че ли беше на английски, което не го изненада. Самият той имаше няколко книги от руската класика, които държеше в лабораторията, за опресняване на езика от време на време.
— Тук сме напълно сами — заяви Боранова. — Не могат да ни подслушват и няма да ни прекъсват. По- късно ще наредя да ни донесат обеда.
— Благодаря! Много сте любезна — каза Морисън, като се опита да не звучи иронично.
Изглежда, че Боранова възприе буквално думите му.
— Няма за какво. Д-р Морисън, забелязах, че Аркадий се обръща към вас с малкото ви име. Разбира се, той донякъде е некултурен и си позволява прекалено много. И все пак, мога ли отново да ви помоля, въпреки условията, при които ви доведохме тук, да се опитаме да се държим любезно и неофициално един към друг?
Морисън се поколеба за миг.
— Е, наричайте ме Албърт. Но това ще бъде просто за удобство, а не знак за приятелство. Не съм склонен да забравя отвличането си.
Боранова се изкашля.
— Опитах се да ви убедя да дойдете доброволно. Нямаше да стигнем толкова далеч, ако обстоятелствата не ни принуждаваха.
— Ако се смущавате от онова, което направихте, върнете ме в Съединените щати. Изпратете ме обратно веднага и ще се опитам да забравя случилото се, и няма да предявя жалба пред властите.
Боранова бавно поклати глава.
— Знаете, че това не може да бъде направено. Все още ни принуждават същите обстоятелства. След малко ще видите какво имам предвид. А междувременно, Албърт, нека да си говорим без недомлъвки, като част от семейството на учените, което е надраснало националните проблемите и други изкуствени разграничения между хората. Сигурна съм, че вече сте приели съществуването на миниатюризацията.
— Трябваше да го приема — Морисън поклати глава почти със съжаление.
— Разбрахте ли какъв е проблема ни?
— Да. Методът изразходва твърде много енергия.
— Представете си, обаче, че снижим многократно енергийните разходи. Представете си, че можем да получим миниатюризация като се включим в контакта и черпим енергия колкото един тостер.
— Мога да си представя, но това е неосъществимо. Или поне вашите хора не могат да го направят. В такъв случай, защо е цялата тази секретност? Защо просто не публикувате откритията си и не приветствате приноса на останалата част от семейството на учените? Секретността загатва за възможността Съветският съюз да планира използването на миниатюризацията като оръжие — достатъчно мощно, за да може вашата
