— Чудех се защо толкова припряно ми доливате чашата, така че се престорих на пиян. Беше много интересно.
— Не сте ли пиян? — попита Морисън, с очи облещени от изненада.
— Определено съм бил и по-трезвен през живота си — отвърна Дежньов, — но съм в пълно съзнание и не съм го губил. Вие, непиещите, имате неправилни схващания за скоростта, с която един възрастен съветски гражданин пада в безсъзние от пиене. Това показва колко опасно е да не пиете.
Морисън все още не можеше да повярва на отказа на сервитьорката да му помогне.
— Казахте, че тя е оперативен работник на разузнаването.
— Така ли? — Дежньов сви рамене. — Мисля, че казах, че я подозирам, но подозренията често са погрешни. Освен това, мой малки Албърт, тя ме познава по-добре от вас и вероятно не е останала с впечатлението, че съм пиян. Обзалагам се на десет рубли срещу копейка, че е знаела, че слушам и с двете си уши. Какво бихте очаквали да каже при подобни обстоятелства?
— В такъв случай — окуражи се Морисън — тя все пак ме изслуша и въпреки всичко ще съобщи на съответното ведомство. За да се избегне международен инцидент, вашето правителство ще нареди да ме освободите, вероятно с извинения, а вие тук ще има дълго да обяснявате. По-добре ме освободете и ме изпратете обратно в Съединените щати по собствена инициатива.
— Губите си времето, мой хитри интриганте — разсмя се Дежньов. — Имате твърде романтична представа за нашите власти. Предполагам, че ще ви освободят някой ден, но, въпреки вероятните затруднения, това няма да стане преди да бъдете миниатюризиран и…
— Не вярвам, че някой, заемащ достатъчно отговорен пост, знае, че сте ме отвлекли. Щом разберат, няма да го одобрят.
— Може би не знаят и може би ще скръцнат със зъби, щом разберат, но какво могат да направят? Държавата е инвестирала твърде много пари в този проект, за да ви позволи да си отидете, преди да се опитате да го направите използваем на практика. Това е единствената възможност да се възвърнат вложените пари, а дори и нещо повече. Е? Не ви ли изглежда логично?
— Не, защото няма да ви помогна — Морисън почувства, че сърцето му отново се свива. — Няма да позволя да бъда миниатюризиран.
— Това е задачата на Наталия. Ще се ядоса и няма да прояви никакво съжаление. Осъзнавате, че се опитахте да хвърлите всички ни в немилост пред правителството, така че някои от нас могат да бъдат пенсионирани или дори нещо по-лошо. И това, след като се отнесохме към вас с пълно разбиране и любезност.
— Вие ме отвлякохте.
— Дори това беше извършено много любезно. Нараниха ли ви? Малтретираха ли ви? Въпреки това се опитахте да ни навредите. Наташа ще ви го върне.
— Как? Със сила? С мъчения? С наркотици?
Дежньов вдигна очи към тавана.
— Колко малко познавате нашата Наташа. Тя не върши подобни неща. Аз бих го направил, но тя — никога. Тя е толкова кротка, колкото и вие, но по свой начин. Но ще ви принуди да дойдете с нас.
— Нима? Как?
— Не знам. Никога не съм разбирал как го прави. Но винаги успява. Ще видите.
Усмивката му доби вълчи вид. И когато Морисън видя тази усмивка, разбра, че възможност за бягство няма.
26.
На следващата сутрин Морисън и Дежньов се върнаха в Пещерата. Влязоха в голям кабинет, без прозорци, със светещ таван, който Морисън не беше виждал преди. Очевидно не беше на Боранова и като всяко помещение, изградено с демонстративна разточителност на място, беше много внушителен.
Боранова седна зад масивното бюро. На стената зад нея висеше портрет на съветския президент, гледащ намръщено. В ъгъла вляво от нея беше поставен апарат за студена вода, а в другия ъгъл — проектор на микрофилми. Върху бюрото имаше малка пишеща машина. Това беше всичко. Останалата част от стаята беше празна.
— Докарах го, както виждаш — каза Дежньов. — Немирникът се опита да използва очарователната Палерон, за да организира бягството си, като заговорничи с правителството зад гърба ни.
— Получих доклада й — отвърна спокойно Боранова. — Аркадий, моля, излез. Искам да остана сама с професор Албърт Морисън.
— Дали е безопасно, Наташа?
— Така мисля. По мое мнение Албърт не е привърженик на насилието. Албърт, ще бъда ли в безопасност?
За първи път през деня Морисън каза нещо:
— Нека да не си играем. Какво искате, Наталия?
Боранова махна повелително с ръка и Дежньов излезе.
— Защо го направихте? — попита тя, след като вратата се затвори. — Защо се опитахте да заговорничите с някой, считан от вас за агент на разузнаването? Толкова лошо ли се отнасяме с вас?
— Да — гневно отвърна Морисън. — Защо никой от вас не иска да разбере, че няма да се примиря с отвличането си в Съветския съюз? Защо очаквате от мене благодарности? Защото не ми счупихте главата? Вероятно щяхте да го направите, ако здравата ми глава нямаше по-голяма стойност за вас.
— Ако вашата глава нямаше стойност за нас, нямаше да се занимаваме с вас. Знаете това, а също и обстоятелствата, които ни принуждават. Обяснихме ги внимателно. Щях да ви разбера, ако просто се бяхте опитали да избягате. Но ако вашия заговор беше успял, щяхте да унищожите проекта, а може би и нас самите. Надявали сте се, че правителството няма да одобри действията ни и ще се ужаси. Какво мислите, че щеше да се случи с нас в такъв случай?
Морисън присви устни и я погледна намръщено.
— Не успях да измисля друг начин за бягство. Говорите за обстоятелствата, които ви принуждават. Така е и с мене.
— Албърт, опитахме всички разумни начини да ви убедим да ни помогнете. Не сме употребявали нито сила, нито заплахи, нищо неприятно, откакто пристигнахте тук. Вярно ли е?
— Предполагам.
— Предполагате? Вярно е. Но всичките ни опити се провалиха. Мисля, че все още отказвате да ни помогнете.
— Все още отказвам и ще продължа да отказвам.
— В такъв случай, принудена съм да предприема следващата стъпка, колкото и да ми е неприятно.
В Морисън се прокрадна страх и почувства, че сърцето му прескочи един удар, но отчаяно се опита да се държи непокорно.
— Каква е тя?
— Ще се върнете у дома си, в Америка. Щом всичките ни опити да ви убедим пропаднаха, ще ви върнем.
— Сериозно ли говорите?
— Изненадан ли сте?
— Да, изненадан съм, но съм съгласен. Приемам думата ви. Кога си тръгвам?
— Точният момент зависи от историята, която ще разкажем.
— Какво сте намислили? Кажете истината.
— Албърт, ще има трудности. Правителството ще има известни затруднения, защото ще трябва да отрече даването на разрешение за действията ми. Ще имам сериозни неприятности. Не очаквайте от мене да постъпя по този начин.
— И какво можете да кажете вместо това?
— Че сте дошли тук по свое желание, за да ни помогнете за проекта.
Морисън енергично поклати глава.
— За мене това ще бъде също толкова трудно, колкото и за вас признаването на отвличането ми. Макар
