задачи, но е единственият подходящ съд. Елате, Албърт. Наталия счита, че за вас ще бъде добре да го опознаете, да го видите, да го почувствате. Възможно е материалността на кораба да ви сдобри със задачата.
Морисън се отдръпна.
— Защо трябва да го видя точно сега? Няма ли да ми оставите малко време, за да привикна към идеята за миниатюризацията ми?
— Албърт, това е глупаво. Колкото повече време имате, за да седите в стаята си и да размишлявате, толкова повече подхранвате страха си. Освен това, нямаме време. Според вас колко време можем да изчакваме положението на Шапиров да се влошава, а мислите му да изчезват с всеки изминал миг? Корабът се отправя на път утре сутринта.
— Утре сутринта — промърмори Морисън с пресъхнало гърло.
Като глупак погледна към часовника си.
— Има достатъчно време, но ние ще се погрижим за спазването на графика, така че няма нужда да поглеждате часовника си. Утре сутринта корабът ще навлезе в човешкото тяло. И вие ще бъдете на борда му.
След това, без предупреждение, силно го плясна по бузата.
— Очите ви започнаха да се обръщат. Да не бяхте решил да припадате?
Морисън потърка бузата си, мръщейки се от болка.
— Нищо не бях решил — измънка той, — но мога да припадна, без да го обмислям предварително. Нямате ли по-нежен начин за съобщаване на новините?
— Изненадах ли ви, след като вече знаехте, че сте се съгласили да бъдете миниатюризиран и е очевидно, че нямаме време? А сега елата с мене — каза тя безапелационно.
Морисън я последва с ръка върху бузата си, кипящ от гняв и унижение.
28.
Отново бяха в секциятата за миниатюризация при загрижените хора, всеки зает със собствената си работа, без да обръща внимание на останалите. Калинина се движеше между тях с гордо вдигната глава и аристократичен вид, който се появява автоматично, когато всички ти отстъпват.
Очевидно беше едно от светилата и всички, които пресичаха или дори само се доближаваха до пътя й, свеждаха глави в нещо като лек поклон и отстъпваха назад, за да са сигурни, че не й пречат. Морисън все още държеше ръка върху пламтящата си бузата, страхувайки се да я изложи на погледите на останалите. Никой не обръщаше ни най-малко внимание на присъствието му.
Преминаваха от една стая в друга и навсякъде се чувстваше мощта на сдържаната енергия.
Вероятно Калинина също беше го почувствала, тъй като прошепна на Морисън с известна гордост:
— В космоса се намира слънчева електростанция, която произвежда енергия, в по-голямата си част запазена за Маленкий град.
Достигнаха до целта си преди Морисън да разбере към какво всъщност гледа. Залата не беше много голяма, а размерите на разположения в нея обект не бяха внушителни. Първото впечатление на Морисън беше, че наблюдава произведение на изкуството.
Издължената машина не беше много по-голяма от автомобил, със сигурност по-къса от лимузина, а също и по-тясна. И беше прозрачна!
Морисън механично протегна ръка за да я докосне.
Не беше хладна на пипане. Беше гладка и изглеждаше леко влажна, но щом вдигна ръка, пръстите му бяха съвършено сухи. Прекара пръсти по повърхността й и почувства как леко прилепват, без да оставят потни следи. Дъхна върху нея. Върху прозрачната повърхност се появи кръгче кондензирала влага, което бързо изчезна.
— Пластмаса е — поясни Калинина, — но не знам точния й състав. Дори и да го знаех, вероятно щеше да е секретна информация. Но независимо от състава, материалът е по-здрав от стоманата — по-твърд и по-устойчив на удар, при едно и също тегло.
— При равно тегло може и да е вярно — каза Морисън, чието безпокойство временно беше изместено на заден план от научното му любопитство, — но пластмаса с тази дебелина, не може да бъде толкова здрава, колкото също толкова дебела стомана. Не би могла да бъде толкова здрава при равни обеми.
— Така е — съгласи се Калинина, — но къде възнамеряваме да пътуваме? Няма да има голяма разлика в наляганията вътре и извън кораба; няма да има метеорити или дори космически прах, от които трябва да се предпазваме. Няма да има нищо, освен меки клетъчни структури. Тази пластмаса ще бъде предостатъчна защита, а освен това е и лека. Вероятно двамата можем да вдигнем кораба. Това е важното. Както знаете, трябва да икономисваме масата. Всеки допълнителен килограм изразходва значително количество електромагнитна енергия при миниатюризация и отделя значителна топлина при обратния процес.
— Ще побере ли достатъчно голям екипаж? — попита Морисън, като се взираше във вътрешността на кораба.
— Да. Малък е, но може да побере шестима, а ние ще бъдем само пет. Освен това съдържа изненадващо голямо количество от най-различни приспособления. Разбира се, не чак толкова, колкото би ни се искало. Първоначалните планове… Но какво можем да направим? В този несправедлив свят винаги съществува натиск да се правят икономии, дори и неоправдани.
— Колко силен натиск за колко големи икономии? — запита Морисън обхванат от силно безпокойство. — Всичко ли функционира?
— Уверявам ви — лицето й просветна. Щом меланхолията й изчезна, за което Морисън беше сигурен, че е само временно, Калинина несъмнено изглеждаше красива. — Всичко в кораба беше подложено на пълни изпитания, както поотделно, така и изцяло. Нулевият риск е непостижим, но считам, че сме достатъчно близо до нулата. И всичко практически е изработено без метал. Заедно с чиповете, влакнестата оптика и преходите на Мануилски, всички уреди, от които се нуждаем тежат по-малко от пет килограма. Поради това корабът може да бъде толкова малък. В края на краищата, пътешествията в микрокосмоса едва ли ще надхвърлят няколко часа, така че не се нуждаем от приспособления за сън, устройства за преработка на отпадъците, източници на храна и въздух, нищо друго, освен няколко прости уреда за отделителните функции.
— Кой ще управлява кораба?
— Аркадий.
— Аркадий Дежньов?
— Изглеждате изненадан.
— Всъщност нямам основание. Предполагам, че е достатъчно квалифициран.
— Напълно. Занимава се с инженерство и е гений в работата си. Не можете да се заблудите от начина. по който говори… Не, всъщност можете да се заблудите от начина, по който говори. Мислите ли, че щяхме да понасяме грубия му хумор и преструвките му, ако не беше гениален? Той проектира кораба, до последната му част, и цялото оборудване. Създаде дузина напълно нови методи за намаляване на масата и на размерите. В Съединените щати не разполагате с нищо подобно.
— Не бих могъл да знам дали Съединените щати имат или нямат подобни необичайни машини — възрази остро Морисън.
— Сигурна съм, че нямате. Дежньов е необикновена личност, въпреки навика си да се прави на грубиян. Той е потомък на Семьон Иванович Дежньов. Чували сте за него, предполагам?
Морисън поклати отрицателно глава.
— Наистина ли? — гласът на Калинина стана леден. — Той е един от великите изследователи. По времето на Петър Първи е изследвал Сибир до най-източната му част и е установил, че Сибир и Северна Америка са отделени с ивица море десетилетия преди Витус Беринг, един датчанин на руска служба, който открил Беринговия проток. А вие не сте чували за Дежньов. Това е типично американско. Ако не го е направил някой западняк, никога няма да чуете за него.
— София, не търсете навсякъде обиди. Не съм изучавал морските пътешествия. Има много американски изследователи, за които не съм чувал, нито пък вие — той размаха пръст срещу нея и, спомняйки си отново за шамара, потърка бузата си. — Търсите аргументи, за да подхранвате омразата си — маловажни
