аргументи, от чието изтъкване би трябвало да се почувствате засрамена.
— Семьон Дежньов е велик изследовател и не е маловажен.
— Признавам го. Приятно ми беше да узная за него и се възхищавам от постиженията му. Но факта, че не съм чувал за него не е причина за съветско-американско съревнование. Засрамете се!
Калинина сведе очи, след това вдигна поглед към бузата му. Морисън се зачуди дали не е останала синина.
— Съжалявам, че ви ударих, Албърт. Нямаше нужда да го правя толкова силно, но не исках да припадате. Почувствах, че в този момент няма да имам достатъчно търпение, за да се занимавам с американец в безсъзнание. Позволих на гнева си да ме ръководи.
— Допускам, че намеренията ви са били добри, но на мене също ми се иска да не ме бяхте удряли толкова силно. Все пак, приемам извинението ви.
— В такъв случай, нека се качим в кораба.
Морисън скалъпи подобие на усмивка. Донякъде предпочиташе да общува с Калинина, отколкото с Дежньов или Конев, или дори Боранова. Хубавата жена, особено когато е млада, отвлича мъжкия ум от неприятностите много по-ефикасно от всичко друго.
— Не се ли страхувате, че мога да се опитам да извърша саботаж?
— Всъщност, не — отвърна Калинина след кратка пауза. — Подозирам, че имате достатъчно уважение към един научно-изследователски кораб, за да причините каквато и да е повреда. Освен това, при това го заявявам напълно сериозно, съветските закони в случай на саботаж са изключително сурови. Най-малката грешка при работа в кораба ще задейства сигнализацията и охраната ще е тук след няколко секунди. Охраната има инструкции да не бие саботьорите, но понякога е възможно да се самозабравят в негодуванието си. Моля ви, дори не си помисляйте да докоснете нещо!
Докато говореше, постави ръка върху корпуса на кораба и вероятно натисна някакъв бутон, въпреки че Морисън не видя как го направи. Вратата — правоъгълник със заоблени краища — се отвори. Ръбовете на вратата изглеждаха двойни. Дали не действаха също и като въздушна камера?
Отворът беше доста тесен. Калинина, която влезе първа, трябваше да се приведе. Обърна се и подаде ръка на Морисън:
— Внимателно, Албърт!
Морисън не само се приведе, но и се завъртя леко настрани. След като се озова в кораба, установи, че не може да се изправи напълно. Главата му опря в тавана и той вдигна изненадано поглед.
— През повечето време ще работим седнали — каза Калинина, — така че не се безпокойте за тавана.
— Не мисля, че обстановката ще се хареса на страдащите от клаустрофобия.
— А вие страдате ли от клаустрофобия?
— Не.
Калинина кимна облекчено:
— Това е добре. Трябва да пестим място. Имате ли някакви въпроси?
Морисън се огледа. Имаше шест седалки, разположени две по две. Седна в най-близката до вратата.
— Седалките също не са много просторни.
— Не са — съгласи се Калинина. — Освен това не могат да се регулират според теглото.
— Очевидно, корабът е строен доста преди Шапиров да изпадне в кома.
— Разбира се. От дълго време планираме изпращането на миниатюризиран човек в жива тъкан. Този етап е неизбежен по пътя към наистина важните биологични открития. Естествено, предполагахме, че в началото ще работим с животни и ще имаме възможност да изучим подробно кръвообращението. Корабът беше разработен именно за тази цел. Никой не можеше да предположи, че когато настане време за първото подобно микропътешествие, обектът ще бъде не само човешко тяло, но и самия Шапиров.
Морисън все още разглеждаше вътрешността на кораба. Изглеждаше доста гола. Оказа се изненадващо трудно да се различат върху прозрачния корпус прозрачните детайли, които освен това бяха миниатюрни в обичайния смисъл на думата — изработени от елементи с малки размери.
— На кораба ще бъдем петима: вие, аз, Боранова, Конев и Дежньов?
— Точно така.
— И какво ще прави всеки един от нас?
— Аркадий ще управлява кораба. Очевидно знае как да го прави. Корабът е дете на ума и ръцете му. Аркадий ще бъде най-отпред, на лявата седалка. Отдясно до него ще седи Конев, който има подробна карта на нервната и кръвоносната система на мозъка на Шапиров. Той ще бъде нашия навигатор. Аз ще седя зад Аркадий и ще контролирам електромагнитните характеристики на повърхността на кораба.
— Електромагнитни характеристики ли? Това пък за какво?
— Албърт, вие различавате обектите по отразената светлина, кучето ги различава по отделяната миризма, а молекулите разпознават обектите по повърхностната електромагнитна структура. Щом възнамеряваме да си проправим път като миниатюризиран обект между молекулите, трябва да имаме подходяща структура, за да се отнасят към нас като към приятели, а не като към врагове.
— Звучи доста сложно.
— И наистина е така, но се занимавам с него цял живот. Наталия ще седи зад мене. Тя ще бъде капитана на експедицията. Ще взима решенията.
— Какви решения?
— Каквито са необходими. Очевидно онези, които не могат да се предвидят. Що се отнася до вас, вие ще седите вдясно от мене.
Морисън стана и се промъкна един ред назад по тясната пътека между седалките. Досега беше седял на мястото на Конев, а сега се намираше на онова, което щеше да бъде негово. Сърцето му се разтуптя, щом си представи как на следващия ден ще седи на същото това място, докато ги миниатюризират.
— Значи има само един човек, Юрий Конев, който е бил миниатюризиран и деминиатюризиран, и е останал невредим след процеса.
— Да.
— И той не е споменавал за някакви неудобства, за прилошаване или умствени смущения?
— Не е докладвал за нищо подобно.
— Дали не е премълчал, за да се покаже стоик? Дали не е сметнал, че е под достойнството на един герой на съветската наука да се оплаква?
— Не бъдете глупав. Ние не сме герои на съветската наука. Онзи, за когото говорите, също не е. Ние сме човешки същества и учени. Всъщност, ако съществуват някакви неудобства, по-правилно ще е те да се опишат подробно, тъй като е възможно с модернизацията на процеса те да бъдат премахнати, с което бъдещата миниатюризация ще се улесни. Да се крие част от истината би било ненаучно, неетично и опасно. Не го ли разбирате, след като самият вие сте учен?
— Все пак би могло да има индивидуални различия. Юрий Конев оцеля без никакви наранявания. А Пьотр Шапиров не напълно…
— Това няма нищо общо с индивидуалните различия — нетърпеливо възрази Калинина.
— Все пак не можем да сме сигурни, нали?
— Тогава преценете сам, Албърт. Мислите ли, че щяхме да използваме кораба, без да го изпробваме за последен път — с и без хора на борда? Миналата нощ празният кораб беше миниатюризиран — не много, но достатъчно, за да сме сигурни, че всичко е наред.
Морисън веднага скочи на крака.
— В такъв случай, София, ако не възразявате, бих искал да изляза преди да е изпробван с хора на борда.
— Но, Албърт, твърде късно е.
— Какво!
— Огледайте залата. Не сте поглеждали навън, откакто влязохме, което, предполагам, е добре. Погледнете сега. Хайде! Стените са прозрачни, а процесът вече е завършен. Моля, погледнете.
Морисън се сепна, огледа се и след това много бавно коленете му се подгънаха и той седна отново.
— Стените на кораба имат ли увеличаващ ефект? — попита той, макар да знаеше колко глупаво звучи
