мръсни номера, които сте погодили?“ Просто приятелски разговор?
Морисън замълча, свеждайки леко глава пред гнева на Конев. Трима от петимата на борда — той и двамата бивши любовници — щяха да работят с чувството на непростима обида. Интересно дали Дежньов и Боранова също не биха могли, с подходящи въпроси, да бъдат обезвредени по същия начин.
— По-добре си тръгвайте — остро добави Конев. — Доведох ви тук за да премахна страха ви, като запаля във вас пламъка на ентусиазма. Очевидно се провалих. Похотливите клюки ви интересуват повече. Вървете, стражите отвън ще ви отведат до стаята ви. Трябва да спите.
Морисън въздъхна. Сън ли?
33.
Въпреки очакванията си, през третата си нощ в Съветския съюз Морисън спа дълбоко.
Дежньов го чакаше пред стаята на Конев заедно със стражите. Лицето му се усмихваше, а големите му уши почти помръдваха от веселие. След мрачното присъствие на Конев, Морисън откри, че бърборенето на Дежньов по всички теми, с изключение на утрешната миниатюризация, е добре дошло.
Дежньов го принуди да изпие чаша с някаква напитка.
— Не е нито водка, нито някакъв друг алкохол — успокои го той. — Мляко с малко захар и ароматизатори. Откраднах го от лабораторията, където, мисля, го използват за животните, тъй като служители смятат, че хората са по-лесно заменими, отколкото едно животно. Това са последствията от пренаселеността. Както казваше баща ми: „За да се получи човек са необходими няколко мига удоволствие, но за кон са нужни пари.“ Изпийте го! Ще успокои стомаха ви. Обещавам ви.
Напитката беше в кутия, която Морисън проби. Наля си в чашата, която Дежньов му предложи. Наистина имаше приемлив вкус. Поблагодари на Дежньов почти жизнерадостно.
— Най-важното сега е да се наспите — заяви Дежньов, щом стигнаха до стаята на Морисън. — Наспете се добре. Нека ви покажа къде се намира всичко.
Докато говореше наподобяваше голяма и рошава квачка.
— Лека нощ. Трябва да се наспите добре — сърдечно каза Дежньов, напускайки стаята.
И Морисън заспа. Почти веднага след като зае любимата си поза — по корем, левия крак присвит, с коляното навън — той усети че му се доспива. Разбира се през последните две нощи беше спал малко, но изведнъж се досети, че вероятно в чашата, в която наля млякото, вероятно е имало приспивателно. След това — нищо.
Когато се събуди дори не можеше да си спомни дали е сънувал.
Събуждането му не беше доброволно. Дежньов го разтърсваше внимателно, толкова любезно, колкото и предишната вечер, доколкото разбира се това беше възможно за подобна подвижна купа сено.
— Събудете се, другарю американец, време е. Трябва да се избръснете и измиете. Има чисти кърпи, нов гребен, дезодорант, бельо и сапун в банята. Знам, защото сам ги донесох. А също и нова електрическа самобръсначка. И като връх на всичко, нови памучни дрехи, подплатени на чатала, за да не се чувствате толкова гол. Всъщност могат да се намерят, ако знаете как да попитате проклетите бюрократи — с размахване на юмрук.
И той вдигна юмрук, изкривявайки лицето си в свирепа гримаса.
Морисън се размърда и седна в леглото. Отне му известно време да се разсъни и да преживее шока при мисълта, че е вторник сутринта и че миниатюризацията предстои.
Половин час по-късно Морисън излезе от банята — изкъпан, подсушен, напръскан с дезодорант, избръснат, сресан и се насочи към памучните си дрехи и пантофите.
— Имате ли запек? Изходихте ли се достатъчно, мое момче?
— Напълно достатъчно.
— Добре! Не питам от голо любопитство, разбира се. Не съм очарован от екскрементите. Просто корабът не е много добре съоръжен за подобни нужди. По-добре е да не ни се налага на борда. Самият аз не вярвам твърде много на отделителната си система. Взех малко разхлабително.
— Колко дълго ще останем миниатюризирани? — попита Морисън.
— Може би не много дълго. Ако сме големи късметлии — един час, може би дванайсет, ако не сме.
— Вижте — рече Морисън. — Мога да разчитам на доброто поведение на дебелото си черво, но не мога да издържа дванайсет час без да уринирам.
— Та кой би могъл? — весело попита Дежньов. — Всяка седалка в кораба е оборудвана за подобни цели. Има подвижен капак, под който се намира ниша. Вградена тоалетна, така да се каже. Сам я проектирах. Но ще е неудобно, а ако сте чувствителен — и смущаващо. Някой ден, когато миниатюризацията без енергия стане факт, ще можем да построим океански лайнери за нашите цели и да си живеем на тях като царе.
— Е, нека да се надяваме, че експедицията няма да се проточи ненужно дълго.
Стори му се странно, че опасенията му за евентуална смърт или мозъчни увреждания се насочват към възможните трудности с капака на тоалетната и ненатрапчивото ходене по нужда. Вероятно при големите изследователски пътувания в миналото е имало доста грубости и неприятности, които са останали неописани и следователно, незабелязани.
Облече памучните си дрехи и обу пантофите си. Дежньов, облечен в подобни, по-големи дрехи, също подплатени на чатала, заяви:
— Да вървим на закуска. Храната ще бъде добра, висококалорична и малка по обем, тъй като няма да ядем на борда на кораба. Разбира се ще има вода и плодови сокове, но нищо истинско за пиене. Сладката Наташа направи ужасена гримаса, когато предположих, че може би ще имаме нужда от капка водка от време на време. Има доста нежелани подмятания за алкохолиците и пияниците. Албърт, Албърт, ако знаете как ме преследват, при това несправедливо.
Закуската наистина беше обилна, макар и не съвсем засищаща. Имаше желета и кремове, дебели филии бял хляб с масло и мармалад, плодови сокове и по няколко хапчета за гълтане.
Разговорът по време на закуската не беше особено оживен и през повечето време се въртеше около местния турнир по шахмат. Не се споменаваха нито кораба, нито миниатюризацията. Дали не считаха за лошо знамение да се споменава проекта?
Морисън не възрази срещу насоката на разговора. Дори вмъкна няколко забележки за собствените си изяви като шахматист със забележителна липса на успех.
А след това, твърде скоро за съжаление, масата беше почистена и настана време…
Насочиха се към кораба.
34.
Вървяха един зад друг, отдалечени на известно разстояние. Дежньов пръв, след това Калинина, Боранова, Морисън и накрая Конев.
Почти веднага Морисън разбра каква е целта на това подреждане. От двете страни на коридора се бяха наредили мъже и жени — участниците в проекта, очевидно наблюдаващи с нетърпение. Ако не целия Съветски съюз, поне те знаеха какво става.
Дежньов, вървящ напред, махаше пламенно надясно и наляво с маниера на любезен и популярен монарх, а тълпата отвръщаше по подходящ начин, крещейки, махайки и викайки името му.
Хората викаха имената на всеки един, тъй като очевидно членовете на екипажа бяха познати на всички. Двете жени бяха по-сдържани в приветствията си, а Конев, когото Морисън се обърна да погледне, вървеше безразлично, с поглед вперен напред.
Изведнъж Морисън се сепна, когато съвсем ясно чу да се вика на английски:
— Ура! Американецът!
Погледна в посока на гласа и автоматично помаха, при което също толкова автоматично се разнесе силен и ентусиазиран вик, чиито думи се размесиха, докато накрая „Ура, американецът!“ надделя над всичко останало.
Морисън откри, че не може да продължи с предишното си намусено примирение. Никога по-рано не беше ставал предмет на ликуването на тълпата. Поддаде се на усещането без никакви усилия, като махаше
