— Щипката ни придържа и ни помага да стоим неподвижно, така че да не преживяваме ненужни сътресения. Изглежда огромна, но всъщност е много фина и грижливо подплатена. В момента ни поставят в малък резервоар, пълен с физиологичен разтвор. Освен това ни придържа и въздушна струя, която се всмуква през заоблена дюза. Струята ни притиска към дюзата и по този начин сме тройно подсигурени.
Морисън отново се огледа. Предметите, които евентуално можеха да се видят през онези части от стените, които не се покриваха от щипката или от дюзата, все пак оставаха невидими. От време на време Морисън забелязваше движение на светлини или сенки. Очевидно каквото и да имаше там, отвън, то беше твърде голямо, за да го види с микроскопичните си очи. Ако фотоните, които навлизаха в кораба, не се миниатюризираха, те щяха да се държат като радиовълни с голяма дължина и, следователно, нямаше да може да види нищо.
Почувства, че корабът отново се разтърсва при отдръпването на щипката, макар че всъщност не можа да види самия процес. В един миг те бяха там, а в следващия вече ги нямаше. Движението им беше твърде бързо по тяхната скала.
След това усети, че леко се притиска в колана, който го придържаше и предположи, че се дължи на движение на кораба надолу. Усещането, което последва, потвърди предположението му, че се движат надолу.
Дежньов посочи към тъмна хоризонтална линия, която бавно се придвижваше нагоре-надолу спрямо стените на кораба и заяви с очевидно задоволство:
— Това е повърхността на водата. Мислех, че движенията ще бъдат по-лоши. Очевидно тук има инженери, които са почти толкова добри, колкото и аз.
— Всъщност инженерството няма много общо с движението — намеси се Боранова. — Към повърхността ни придържа повърхностното напрежение. Този ефект ще се проявява само докато сме на повърхността на течността. Щом веднъж попаднем в тялото на Шапиров, въздействието му ще изчезне.
— Но какво ще кажеш за това движение нагоре-надолу, Наталия? Не му ли въздейства?
Боранова се загледа в уредите пред нея, по специално в малък екран, върху който се виждаше хоризонтална линия, която непрекъснато трепкаше, без да се отклонява от центъра. Като се изви и надигна така че гърба го заболя, Морисън успя да я забележи.
— Толкова е устойчив, колкото и ръцете ти, когато си трезвен, Аркадий — каза Боранова.
— Но не по-добре от тях, нали? — проехтя смеха на Дежньов.
„В гласът му прозвуча облекчение“, помисли си Морисън и се зачуди какво ли имаше предвид Дежньов, когато спомена за възможното въздействие.
— Какво става сега? — попита Морисън.
Доколкото си спомняше, Конев говореше за първи път, откакто започна миниатюризацията.
— Всичко ли трябва да ви се обяснява?
— Да! — отвърна разпалено Морисън. — На вас всичко ви е ясно. Защо да не го обяснят и на мене?
— Албърт е напълно прав, Юрий — намеси се Боранова. — Моля те, сдържай темперамента си и се дръж прилично. Скоро ще се нуждаеш от помощта му и се надявам, че той няма да бъде толкова неучтив към тебе.
Раменете на Конев потрепнаха, но не каза нищо в отговор.
— Ще ни изтеглят в цилиндъра на спринцовката, Албърт — продължи Боранова. — Операцията ще се извърши дистанционно.
И почти незабавно, като че ли цилиндъра очакваше да чуе думите й, около тях се спусна сянка, която ги погълна. Единствено пред тях за кратко време се виждаше кръг светлина, а след това и той изчезна.
— Закрепиха иглата към спринцовката — спокойно обясни Боранова. — Сега ще трябва да изчакаме.
Неочаквано вътрешността на кораба, която до този момент беше напълно тъмна, се изпълни с бяла светлина, мека и по-успокояваща от преди.
— Отсега до края на пътуването няма да има външна светлина — рече Боранова. — Ще разчитаме единствено на нашето собствено осветление.
Морисън озадачено потърси източника на светлината. Изглежда, че се намираше някъде в прозрачните стени.
Калинина, която забеляза учудването му, поясни:
— Електролуминесцениция.
— Но какъв е източника на енергията?
— Имаме три микродвигателя работещи с термоядрен синтез — тя го погледна гордо. — От най-добрите в света. В света!
Морисън не й отвърна. Понечи да й спомене за американските термоядрени двигатели, които се използваха на най-новите космически кораби, но какъв смисъл имаше? Един ден светът щеше да е свободен от разпалените междунационални спорове, но този миг все още не беше настъпил. Засега, щом тези спорове не се изразяваха в насилие или заплаха за употребата му, все още бяха поносими.
Дежньов, който се беше отпуснал назад в седалката си, с ръце зад главата, заговори, очевидно имайки предвид слабо светещата стена пред себе си:
— Някой ден, вместо тази процедура, ще увеличаваме цилиндъра на спринцовката, ще я поставяме около кораба с нормални размери и ще миниатюризираме всичко наведнъж. Тогава няма да има нужда от тези микроскопични маневри.
— О, нима можете да правите и обратното? — полюбопитства Морисън. — Как го наричате? Максимизация? Гигантизация?
— Никак не го наричаме — вмъкна остро Конев, — защото не може да бъде направено.
— Все пак, може би някой ден…
— Не — настоя Конев. — Никога. Физически е невъзможно. Миниатюризацията изисква много енергия, но за увеличаването е нужно почти безкрайно количество.
— Дори и ако е свързана с относителността?
— Дори и тогава.
Дежньов издаде неприятен звук с устни.
— Ето това са твоите физически ограничения. Някой ден ще видиш.
Конев повторно потъна във възмутено мълчание.
— Какво чакаме сега? — попита Морисън.
— Да завърши окончателната подготовка на Шапиров — отвърна Боранова, — след което ще последва придвижването на иглата и вкарването ни в сънната артерия.
Докато тя говореше, последва нов тласък.
— Това ли е? — обади се Морисън.
— Не още. Просто изкарват въздушните мехурчета. Не се безпокойте, Албърт. Ще разберем, когато го направят.
— Как?
— Много просто. Ще ни кажат. Аркадий поддържа връзка с тях. Не е трудно. Фотоните на радиовълните се миниатюризират докато пресичат преградата отвън навътре и се деминиатюризират, когато я прекосяват в обратната посока. Необходима е малко енергия — по-малко, отколкото е нужна на светлината.
— Време е да се придвижим до основата на иглата — заяви Дежньов.
— Тогава, напред — рече Боранова. — Ще можем да изпробваме и двигателите в условията на миниатюризацията.
Появи се тихо бучене, което се извиси слабо, след което премина в постоянно равномерно мъркане. Морисън извърна глава, доколкото му позволяваше предпазния колан, за да погледне назад.
Водата зад тях се разпени, като че ли се въртяха перки. Беше трудно да се прецени колко бързо се движат, поради липсата на някакъв ориентир извън кораба, но на Морисън движението се стори доста бавно.
— Бързо ли се движим?
— Не, няма нужда — отговори Боранова. — Не е необходимо да губим енергия, като се опитваме да се движим по-бързо. Пробиваме си път между молекули с нормални размери, което означава, че по нашите мащаби триенето е голямо.
